Sidebar

Меню

Данъчни облекчения

  • Годишно облагане на доходите от трудови правоотношения

    В срок до 31.01.2018 г. работодателите, които към 31.12.2017 г. се считат за работодатели по основно трудово правоотношение за своите работници и служители, трябва да преизчислят данъка върху доходите от трудовите им правоотношения на годишна база. Това е едно от основните годишни задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Механизмът за извършването му е добре познат в практиката и с основание може да се каже, че не е променян съществено през последните няколко години.
    Независимо от това често се допускат грешки и неточности при прилагането на законовите разпоредби, касаещи този процес. Отчитайки това, настоящият материал ще припомни основните ангажименти на работодателя, касаещи коректното му изпълнение, като ще акцентира върху най-новите и важни моменти.
    Редът за извършване на годишно облагане на доходите от трудови правоотношения от работодателя е регламентиран в нормата на чл. 49 ЗДДФЛ и съдържа няколко основни стъпки, които ще бъдат разгледани по-долу в настоящата статия.

    1. Определяне на годишната данъчна основа

    Предвид разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗДДФЛ най-напред е необходимо да се формира годишна данъчна основа за доходите по трудови правоотношения на съответния работник или служител. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход, придобит през годината, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социалното осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Към така изчислената сума се добавя годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 3, в случай че през течение на годината физическото лице е придобило доходи и като „морско лице“. На основание чл. 25, ал. 3 ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите, придобити като „морско лице“, е 10 на сто от определената по общия ред годишна данъчна основа.

    Ще припомня, че при определянето на годишната данъчна основа и на годишния данък не се включват доходите от правоотношения, които се определят като трудови по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“1 от Допълнителните разпоредби на закона (вж. чл. 49, ал. 1 и 8 ЗДДФЛ). Тези доходи се облагат при работодателя само авансово, а годишно - с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ от физическото лице.

    Когато през течение на годината работникът/служителят е работил при друг работодател, на основание чл. 49, ал. 2 ЗДДФЛ, работодателят, който към 31.12.2017 г. се счита за такъв по основно трудово правоотношение за това лице, включва придобитите от другите работодатели доходи при изчисляването на годишната данъчна основа, ако лицето му предостави служебна бележка от другия работодател. В случай че такава служебна бележка не е представена, отговорността за определянето на годишната данъчна основа и на годишния размер на данъка е на съответния работник или служител. В тези случаи, предвид разпоредбите на чл. 50, ал. 1 и чл. 52, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДДФЛ, може да се окаже, че физическото лице е задължено да подава годишна данъчна декларация, независимо от факта, че през течение на годината е получавало доходи единствено по трудови правоотношения.

    Необходимо е да се уточни, че непредставянето на служебна бележка по чл. 45, ал. 1 ЗДДФЛ от друг работодател (ако лицето има или е имало такъв през течение на годината) не освобождава работодателя по основното трудово правоотношение от ангажиментите му по чл. 49 ЗДДФЛ. Това означава, че в тези случаи преизчисляването на годишната данъчна основа и на годишния данък ще обхване само доходите, които работодателят по основното трудово правоотношение е изплатил на съответния работник или служител.

    2. Прилагане на данъчните облекчения

    След като се формира годишна данъчна основа, трябва да се приложат данъчните облекчения, които законът предвижда, разбира се, ако са налице всички необходими обстоятелства за това. В тази връзка е необходимо да се спазват разпоредбите на чл. 49, ал. 3 и 4 ЗДДФЛ, като следва да се има предвид, че тук е направено едно важно допълнение, което е в сила от 01.01.2017 г.

    Най-напред обаче ще уточня, че броят и видът на данъчните облекчения, които могат да се ползват чрез работодателя по основното трудово правоотношение, са идентични с тези от предходната година. С оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 ЗДДФЛ, при определени условия работодателите могат да прилагат всички данъчни облекчения, регламентирани в глава четвърта на ЗДДФЛ, с изключение на:

    • данъчното облекчение за млади семейства по чл. 22а; и
    • новото данъчно облекчение за направени безкасови плащания по чл. 22д ЗДДФЛ.

    Посочените две данъчни облекчения могат да се ползват от физическите лица единствено с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2017 г., включително когато през течение на годината са получавали само доходи от трудови правоотношения.

    На основание чл. 49, ал. 3 ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения може да се намали от работодателя по основното трудово правоотношение със:

    • годишния размер на данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл. 18 ЗДДФЛ (7920 лв.);
    • годишния размер на данъчното облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане, регламентиран в чл. 19, ал. 1 ЗДДФЛ, при условие че сумите са удържани от работодателя при изплащане на възнаграждението през течение на годината;
    • данъчното облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране, съгласно чл. 20 ЗДДФЛ;
    • данъчното облекчение за дарения по чл. 22 ЗДДФЛ, ако същите са удържани от работодателя при изплащане на възнаграждението през течение на годината;
    • данъчното облекчение за деца по чл. 22в ЗДДФЛ; и
    • данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г ЗДДФЛ.

    Прилагането на изброените данъчни облекчения е обвързано с необходимостта от предоставянето на конкретни документи пред работодателя.Броят и видът на тези документи зависи от броя и вида на облекченията, които физическото лице ще ползва чрез работодателя си.

    Предвид новата т. 8 в чл. 49, ал. 4 ЗДДФЛ, независимо от вида на облекчението, което работникът или служителят желае да ползва чрез работодателя по основното си трудово правоотношение, е необходимо да се представи писмена декларация, че към момента на подаването й пред работодателя лицето няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения или че за данъчната година ще подава годишна данъчна декларация. Това изискване беше въведено с промените, направени в ЗДДФЛ в края на 2016 г., и е в сила от 01.01.2017 г., като за първи път ще се приложи сега при предстоящото годишно облагане на доходите от трудови правоотношения. Въпросната декларация следва да се представи пред работодателя в периода от 30.11. до 31.12.2017 г., какъвто е визираният в чл. 49, ал. 4
    ЗДДФЛ срок за представяне на всички документи, необходими за ползване на облекченията. Декларацията се попълва в свободна форма, като законодателят не е предвидил специален образец. Не е необходимо към нея да се прилагат документи, доказващи декларираното обстоятелство, а именно че към момента на подаването й пред работодателя лицето няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения или че за данъчната година ще подава годишна данъчна декларация.

    По отношение на останалите документи, които трябва да се представят пред работодателя, няма промяна, а именно в зависимост от вида на облекчението, на което лицето има право, се изисква:копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК (за данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност); копия на договорите със съответното застрахователно и/или осигурително дружество (за данъчното облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане); копия на документи, удостоверяващи направените вноски по реда на чл. 9а КСО (за данъчното облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране); копия на документи, удостоверяващи, че надареното лице е сред изброените в чл. 22 ЗДДФЛ и че предметът на дарението е получен (за данъчното облекчение за дарения); декларация по чл. 22в, ал. 8 ЗДДФЛ (образец 2005), включително приложенията към нея (за данъчното облекчение за деца); копие от валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК и декларация по чл. 22г, ал. 7 ЗДДФЛ (образец 2006), включително приложенията към нея (за данъчното облекчение за деца с увреждания).

    Обръщам внимание, че декларациите по чл. 22в, ал. 8 и чл. 22г, ал. 7 ЗДДФЛ се представят ежегодно, т.е. ако определен работник или служител е ползвал данъчно облекчение за деца и/или за деца с увреждания за предходната 2016 г. и желае да приложи намаленията и за 2017 г., е необходимо отново да попълни и представи пред работодателя си съответните образци на декларации (образец 2005 и/или образец 2006) и приложенията към тях. Това е така, тъй като данъчното облекчение се определя в годишен размер и се изисква деклариране на обстоятелства към определена дата (31 декември на данъчната година). Ежегодно трябва да се представя и декларацията от другия родител, че същият няма да ползва облекчение за деца и/или за деца с увреждания, освен в предвидените от закона изключения, когато такава декларация не се изисква.

    Предвид изричната разпоредба на чл. 49, ал. 4 ЗДДФЛ, предоставянето на изброените по-горе документи е едно от условията, при наличието на които данъчните облекчения е възможно да се ползват чрез работодателя по основното трудово правоотношение (чл. 49, ал. 4 ЗДДФЛ). Това се отнася и за писмената декларация посочена в нормата на чл. 49, ал. 1, т. 8 ЗДДФЛ, т. е. ако такава не му е предоставена, работодателят не следва да прилага изброените в чл. 49, ал. 3 ЗДДФЛ данъчни облекчения. В определени случаи това може да доведе до определяне на допълнителен данък, ако лицето е ползвало данъчно облекчение при авансовото облагане по реда на чл. 42 ЗДДФЛ.

    ПРИМЕР:

    На 17.09.2017 г. физическо лице, работещо по трудово правоотношение, е сключило договор за доброволно пенсионно осигуряване, копие от който е представило пред работодателя си. Вноските се удържат от трудовото възнаграждение на лицето и се превеждат от работодателя. На основание чл. 42, ал. 3, т. 2 ЗДДФЛ, за целите на авансовото облагане, работодателят е приложил облекчението по чл. 19, ал. 2 ЗДДФЛ.

    В конкретния случай ще приемем, че до края на 2017 г. размерът на ползваното намаление е равен на направените през годината вноски общо в размер на 1000 лв., т.е. лицето е реализирало икономия от данък в размер на 100 лв. В срок от 30.11. до 31.12.2017 г. това лице трябва да предостави писмената декларация по чл. 49, ал. 4, т. 8 ЗДДФЛ.

    В случай че не го направи, работодателят не следва да прилага годишния размер на облекчението по чл. 19, ал. 1 ЗДДФЛ (1000 лв.) при определянето на годишния данък, в резултат на което същият ще бъде по-висок от авансово внесения по реда на чл. 42 ЗДДФЛ.

    Важно е да се има предвид, че ако физическото лице не е представило необходимите документи пред работодателя по основното трудово правоотношение или не е ползвало данъчно облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане и/или данъчно облекчение за дарения, тъй като съответните суми не са внесени чрез работодателя, това лице може да ползва намаленията по реда на чл. 23 ЗДДФЛ, т. е. с подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50. Тази възможност се отнася и за случаите, в които придобитите през годината доходи са единствено от трудови правоотношения.

    Обръщам внимание, че независимо дали физическото лице ще подава, или не годишна данъчна декларация, работодателят по основното трудово правоотношение е длъжен да определи годишен размер на данъка и съответно да приложи предвидените в закона данъчни облекчения, ако лицето му представи всички необходими за това документи.

    3. Определяне и деклариране на годишния данък

    Правилата, касаещи определянето и декларирането на дължимия годишен данък, не са променяни през последните няколко години, поради което само ще ги припомня в хронологичен ред:

    • в съответствие с разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, работодателят по основното трудово правоотношение изчислява годишния размер на данъка, като умножава определената от него годишна данъчна основа, намалена с данъчните облекчения по чл. 49, ал. 3, с данъчна ставка 10 на сто;
    • от определения годишен размер на данъка се приспада авансово удържаният и/или внесеният през годината от работодателя и/или от други работодатели на база представените от лицето служебни бележки за доходи от трудови правоотношения, получени през годината (вж. чл. 48, ал. 3 ЗДДФЛ);
    • На основание чл. 48, ал. 8 ЗДДФЛ, така получената разлика се закръглява към всеки пълен лев.

    Следващите действия на работодателя спрямо конкретния работник и служител се определят в зависимост от това дали получената след закръглението разлика е положителна, или отрицателна величина.

    Когато размерът на годишния данък е по-висок от размера на авансово удържания, на основание чл. 49, ал. 5 ЗДДФЛ, разликата трябва да се удържи от лицето в срок до 31.01.2018 г. В случай че пълният размер на годишния данък не е удържан до 31.01.2018 г., на основание чл. 45, ал. 6 ЗДДФЛ, работодателят е задължен да издаде и да предостави, в срок до 05.02.2018 г., служебна бележка за придобития през годината облагаем доход и за удържания данък. В тези случаи физическото лице трябва да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2017 г., включително когато придобитият през годината доход е единствено от трудови правоотношения.

    Когато размерът на годишния данък е по-нисък от размера на авансово удържания,което като хипотеза се среща по-често в практиката - на основание чл. 49, ал. 6 ЗДДФЛ, работодателят до 31.01.2018 г. трябва да възстанови разликата на съответния работник или служител. Възстановената сума може да се прихваща последователно от следващи вноски към държавния бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица (чл. 49, ал. 7 ЗДДФЛ). В случай че по някаква причина пълният размер на удържаната в повече сума няма да може да бъде възстановена на конкретното физическо лице, на основание чл. 45, ал. 6 ЗДДФЛ, работодателят е задължен да издаде и да предостави, в срок до 05.02.2018 г., служебна бележка за придобития през годината облагаем доход и за удържания данък. В тези случаи лицето може да поиска възстановяване и/или прихващане на надвнесената сума чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.

    След като извърши описаните по-горе действия за всяко отделно физическо лице, работодателят, в качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДФЛ, трябва да се разчете с бюджета. Ако е установен дължим данък по чл. 49, ал. 5 ЗДДФЛ, същият се внася от работодателя до 25.01.2018 г. в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрацията му. В същия срок дължимият данък по чл. 49, ал. 5 ЗДДФЛ следва да се декларира от работодателя в Декларация образец № 6 (Приложение № 4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица).

    Лорета ЦВЕТКОВА,данъчен експерт
    __________
    1 В § 1, т. 26, б. „и“ от ДР на ЗДДФЛ са посочени правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери.

  • Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

    16 - 17 ноември 2017 г.
    София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
    Лектори: Велин Филипов, Лорета Цветкова, Валентина Василева
    Цена с ДДС: 336.00 лв.

  • Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

    29 ноември - 1 декември 2017 г.
    София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
    Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Калина Златанова, Доц. д-р Бойка Брезоева
    Цена с ДДС: 336.00 лв.

  • Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Актуални въпроси на ДОПК

    22 - 24 ноември 2017 г.
    София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
    Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
    Цена с ДДС: 336.00 лв.
    Местата за семинара са запълнени!
    Заповядайте на същите семинари през месец ноември:
    1. 16 - 17 ноември 2017 г., Конферентна зала "Европа"
    2. 29 ноември - 1 декември 2017 г., Конферентна зала "Европа"

  • Новите изисквания за извършването на корекции в подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ

    На 02.05.2017 г. изтича срокът за подаване на годишните данъчни декларации по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за доходи, придобити през предходната 2016 г.*1

    Много често, след подаване на формуляра се установяват пропуски или грешки в декларираните данни и в тази връзка възникват различни въпроси, свързани с отстраняването им. Тези въпроси са особено актуални сега, тъй като със Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (обн. ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) бяха въведени някои нови правила за извършването на корекции в подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, които ще се прилагат включително и за 2016 г.

    Настоящата статия разглежда действащата нормативна уредба и дава основни насоки за коректното й прилагане в практиката, като в тази връзка процедурните правила условно са разграничени в зависимост от това дали корекциите се извършват преди, или след изтичането на крайния срок за подаване на формуляра.

    1. Извършване на корекции в подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ в рамките на срока за подаването й

    Данъчният закон не съдържа специални правила относно извършването на корекции в подадена годишна данъчна декларация, преди да е изтекъл срокът за подаването й. Ето защо в тези случаи е необходимо да се прилагат общите разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). На основание чл. 104, ал. 1 и 2 ДОПК след подаването на декларацията, но преди изтичането на законово установения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения, като промените се извършват с подаване на нова декларация. Това означава, че ако физическото лице вече е подало годишна данъчна декларация за 2016 г., но впоследствие установи, че е допуснало грешка, това лице може да подаде нова декларация, в която се съдържат всички данни за годината, а не само тези които се променят.

    Видно от цитираните разпоредби, няма ограничение по отношение броя на декларациите, които могат да бъдат подадени с цел отстраняването на грешки в декларираните данни, в рамките на законово установения срок за подаване на формуляра. В тази връзка следва да се уточни, че когато едно физическо лице е подало повече от една годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, за действителна се смята тази, която е била подадена последна по време. Подадените преди това данъчни декларации нямат правна стойност и съответно не пораждат права и задължения за подателя им.

    ПРИМЕР:

    На 06.03.2017 г. физическо лице е подало годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, в която е декларирало придобитите през 2016 г. доходи и е определило дължимия по декларацията данък.

    Впоследствие установява, че е пропуснало да декларира 100 лв., получени на 28.01.2016 г. по извънтрудово правоотношение, поради което подава нова данъчна декларация на 15.04.2017 г.

    Няколко дни по-късно лицето констатира, че е допуснало грешка при описването на данните за платеца на доходите по извънтрудовото правоотношение, и на 19.04.2017 г. отново подава годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г., в която въпросната грешка е отстранена.

    В конкретния случай за действителна се смята декларацията, подадена от лицето на 19.04.2017 г.

    Когато физическо лице желае да ползва отстъпката от 5 на сто върху дължимия по декларацията данък, е необходимо да има предвид следното:

    Правото на отстъпка от 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация се ползва, когато едновременно са изпълнени следните условия:

    • годишната данъчна декларация е подадена по електронен път в срок до 31 март на следващата година (за 2016 г. срокът е 31.03.2017 г.);
    • към момента на подаване на декларацията физическото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; и
    • данъкът за довнасяне по годишната данъчна декларация е внесен до 30 април на следващата година (за 2016 г. срокът за внасянето на дължимия по декларацията данък също е 02.05.2017 г., тъй като 30 април е неприсъствен ден).

    Следователно, ако физическото лице извърши корекция в подадената годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г., като подаде нова декларация след 31.03.2017 г., това лице не може да ползва отстъпка от 5 на сто, тъй като няма да е изпълнено поне едно от условията, регламентирани в чл. 53, ал. 6 ЗДДФЛ, а именно подаване на формуляра в срок до 31.03.2017 г. Иначе казано, в тези случаи липсва правна възможност лицата да ползват отстъпката от 5 на сто, ако такава е била изчислена в първоначално подадената декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г.

    2. Извършване на корекции в подадена годишна данъчна декларация след законово установения срок за подаването й

    В общия случай, предвид цитираните по-горе правила на чл. 104, ал. 1 и 2 ДОПК, корекции в подадена данъчна декларация се извършват в рамките на законово установения срок за подаване на съответната декларация. Нещо повече, в ДОПК изрично е уточнено, че при подаване на нова декларация след този сроктя ще се смята за неподадена и няма да породи правни последици за целите на данъчното облагане (чл. 104, ал. 3 ДОПК). С промените в ЗДДФЛ, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (обн. ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.), беше въведено изключение от това правило по отношение на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.

    На основание чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ (в редакцията на закона, действаща от 01.01.2017 г.), при откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, данъчно задължените лица имат право, еднократно, в срок до 30 септември на същата година, да правят промени чрез подаване на нова декларация. С разпоредбата на § 52 от ПЗР на ЗИДЗАДС е предвидено специално правило за реализирането на тази възможност и при подаването на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г. На това основание при откриване през 2017 г. на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения за 2016 г. данъчно задълженото лице може еднократно в срок до 30.09.2017 г. да направи промени чрез подаване на нова декларация за 2016 г.

    Следва да се подчертае, че цитираното правило представлява самостоятелно правно основание за извършването на корекции и се прилага независимо от разпоредбите на ДОПК. Инициативата за отстраняването на грешки по реда на чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ е на данъчно задълженото лице, поради което е предвидено това обстоятелство изрично да се отбелязва в общата част на формуляра (образец 2001).

    Във връзка с прилагането на новото правило е необходимо да се има предвид следното:

    1. При подаване на нова данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г. на основание чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ физическото лице не може да ползва отстъпка от 5 на сто, тъй като няма да е изпълнено изискването формулярът да е подаден от лицето в срок до 31.03.2017 г. В тази връзка, ако е изчислена отстъпка от 5 на сто в първоначално подадената годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г., ,при извършването на корекция, на основание 53, ал. 2 ЗДДФЛ лицето ще загуби правото си.

    2. Разпоредбата дава правна възможност за извършването на еднократна корекция в дължимия по декларацията данък, но не и за удължаване на срока за неговото внасяне. Следователно, ако в резултат от прилагането на чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ се установи по-голям размер на дължимия по декларацията данък, сумата, която не е внесена в законово установения срок, ще се дължи с лихва, определена по реда на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

    Грешки в подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ могат да се отстраняват и от органите по приходите. В случай че те установят несъответствие между съдържанието на декларацията и изискванията за попълването й или несъответствие между данните в декларацията и данните, получени от трети лица или администрации, се прилага процедурата по чл. 103 ДОПК, а именно:

    • подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаване на съобщението;
    • отстраняването на несъответствията и в този случай се извършва с подаване на нова декларация. Когато подаването на новата декларация е извършено в посочения по-горе 14-дневен срок, ползва подателя, независимо от разпоредбата на чл. 104, ал. 3 ДОПК. Иначе казано, в тези случаи декларацията за 2016 г. ще се счита за валидна, независимо дали е подадена преди или след законово установения срок (02.05.2017 г.);
    • отстраняването на грешки по реда на чл. 103 ДОПК, т.е. чрез подаване на декларация по инициатива на орган по приходите, не отнема правото на физическото лице да приложи разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ, дори ако въпросната декларация е подадена след законово установения срок.

    ПРИМЕР:

    На 20.04.2017 г. физическо лице подава годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г., в която е посочен данък за довнасяне в размер на 25,40 лв.

    При обработка на декларацията органът по приходите е установил, че данъкът за довнасяне, съгласно данните, описани във формуляра и приложенията към него, се разминава с посочения от лицето. В тази връзка е изпратено съобщение до физическото лице да отстрани констатираното несъответствие.

    Съобщението е получено от лицето на 28.04.2017 и на 11.05.2017 г. лицето подава нова декларация, в която коригира размера на данъка.

    Впоследствие лицето установява, че е пропуснало да декларира получена от него сума по извънтрудово правоотношение в размер на 50 лв.

    Това лице има право, на основание чл. 53, ал. 2 ЗДДФЛ, да подаде нова декларация в срок до 30.09.2017 г.

    Следва да се има предвид, че ако физическото лице е допуснало техническа грешка, която се отнася до данни, съдържащи се в регистъра на НАП (например наименование или идентификационен номер, постоянен адрес или адрес за кореспонденция и т.н.), същата се отстранява от служител на съответната териториална дирекция, за което на лицето се изпраща уведомление в 14-дневен срок от отстраняване на несъответствието (вж. чл. 103, ал. 3 ДОПК).

    Не на последно място, корекции в подадена годишна данъчна декларация след изтичане на законово установения срок за подаването й могат да бъдат извършвани и служебно от органите по приходите, на основание и по реда на чл. 106, ал. 1 ДОПК. Според посочената правна норма, ако в подадената декларация се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски, или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 ДОПК, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията.

    Актът се съобщава на задълженото лице в срока по чл. 109 ДОПК (5 години от изтичането на годината, в която е подадена или е следвало да бъде подадена декларацията). Същият може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор.

    Важно е да се уточни, че независимо от издаването на посочения акт, включително когато същият е обжалван, задълженията за данъка или за задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия.

    Лорета ЦВЕТКОВА, данъчен експерт
    __________
    1* Съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ крайният срок за подаване на годишната данъчна декларация е 30 април, но тъй като през тази година това е неприсъствен ден, срокът изтича на следващия след него присъствен ден, а именно - на 02.05.2017 г.

  • Особености при прилагане на новото условие - липса на публични задължения, за ползване на данъчни облекчения по реда на ЗДДФЛ

    С последните промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ - ДВ, бр.97 от 06.12.2016г.) бе въведено ново задължително условие за ползване на данъчните облекчения от физическите лица.

    Това изискване е заложено в чл.23, ал.2 ЗДДФЛ и според него данъчните облекчения се ползват, когато данъчно задълженото физическо лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ. Тоест, след така реализираната промяна, от данъчните облекчения по ЗДДФЛ няма да могат да се възползват физическите лица, които имат задължения към държавата. Такова изискване в ЗДДФЛ съществува и по отношение на ползването на отстъпка от данъка за довнасяне при подаване на годишната данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ по електронен път.

    Следователно, след реализираната промяна, физическите лица могат да ползват данъчни облекчения, когато на датата на подаване на годишната данъчна декларация нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Ако се окаже, че към тази дата физическото лице има задължения към държавата, за да ползва данъчните облекчения, първо трябва да ги погаси, след което отново да подаде годишната декларация (когато има възможност за подаване на коригираща декларация).

    При положение че към датата на новата декларация лицето вече няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, новото условие ще бъде изпълнено, и ако лицето отговаря и на другите изисквания на закона - ще може да ползва годишния размер на съответните данъчни облекчения. Данъчните облекчения по ЗДДФЛ, по отношение на които се прилага новото изискване, са:

    • данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност;
    • данъчно облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане;
    • данъчно облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране;
    • данъчно облекчение за дарения;
    • данъчно облекчение за млади семейства;
    • данъчно облекчение за деца;
    • данъчно облекчение за деца с увреждания;
    • данъчно облекчение за извършени безкасови плащания.

    Пример №1:

    Физическо лице подава на 20.04.2018г. по електронен път годишна данъчна декларация за 2017г., но системата автоматично установява, че лицето има неплатена глоба от КАТ и информира физическото лице за наличието на това негово задължение.

    При положение че лицето погаси задължението си и подаде коригираща декларация до 30.04.2018г., то ще може да ползва данъчни облекчения.

    Обръщам внимание, че в този случай е важно към датата на новата годишна данъчна декларация физическото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

    Ако обаче годишната данъчна декларация в посочения случай е подадена на хартия и съответно липсата на задължения към датата на подаването й се установи на един по-късен етап, лицето може да изгуби правото да ползва данъчните облекчения, тъй като може да е минал срокът за подаване на коригираща декларация.

    Тук много важен момент е и новата възможност за извършване на еднократна корекция в срок от 30 април до 30 септември на следващата година, при откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Основанието за тази еднократна корекция е в чл.53, ал.2 ЗДДФЛ, а промените се правят чрез подаване на нова декларация.

    Тъй като по-голяма част от данъчните облекчения могат да се ползват чрез работодател (с изключение на данъчното облекчение за млади семейства и за извършени безкасови плащания), като даже две от тях има възможност да се ползват и месечно, изискване за липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения е заложено и в чл.49, ал.4, т.8 ЗДДФЛ, във връзка с определянето на годишния данък за доходите от трудови правоотношения от работодателя по основното трудово правоотношение.

    По силата на тази нова разпоредба при ползване на данъчните облекчения чрез работодателя по основното трудово правоотношение работникът/служителят в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година следва да представи писмена декларация, че към момента на подаването й пред работодателя, същият няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, или че за данъчната година ще подава годишна данъчна декларация. Представя се една от двете декларации, за които не е предвиден специален образец, поради което те следва да бъдат в свободен текст.

    Целта на декларацията в първата хипотеза е работникът/служителят да декларира пред работодателя по основното трудово правоотношение, че няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на тази декларация пред работодателя. Подаването на такава декларация от задълженото физическо лице е достатъчно условие за изпълнението на посоченото в ЗДДФЛ ново изискване за ползване на данъчните облекчения. Важно е да се отбележи, че не е необходимо да се представя друг документ, удостоверяващ липсата на задължения, като например удостоверение от НАП и т.н.

    В този случай, ако физическото лице представи пред работодателя декларация, че към момента на подаването й няма задължения, но след това подаде годишна данъчна декларация, условието за липса на задължения ще трябва да е налице към две дати: първо - към датата на подаване на декларация пред работодателя, и второ - към датата на подаване на годишната данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ.

    Във втората хипотеза, когато работникът/служителят ще подава годишна данъчна декларация, може да декларира пред работодателя по основното трудово правоотношение това обстоятелство с втория вид декларация. В този случай работодателят не се интересува дали лицето има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаването на тази декларация, а за физическото лице вече ще е валидно само изискването да няма задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация.

    Когато работодателят по основното трудово правоотношение разполага с една от посочените две декларации от работника/служителя, може да приложи данъчните облекчения при наличието и на останалите условия и обстоятелства за това. Разбира се, при съмнения от страна на работодателя, винаги може да се изискат допълнителни доказателства, или да се откаже прилагането на облекченията.

    Пример №2:

    Физическо лице подава пред работодателя по основното трудово правоотношение декларация за липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към 11.12.2017г.

    На 29.12.2017г. лицето вече има просрочени задължения, които погасява на 10.03.2018г. и след това подава годишна данъчна декларация. В този случай физическото лице ще може да ползва данъчни облекчения, тъй като на датата на подаване на годишната данъчна декларация няма задължения.

    Тук искам да обърна внимание, че при авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения по реда на чл.42 ЗДДФЛ и съответно месечното ползване на облекченията за намалена работоспособност и за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане не е налице изискване работникът/служителят да няма задължения или да представя ежемесечно декларация за липса на такива. В тази връзка, независимо че при месечното прилагане на тези две данъчни облекчения не е налице изискване за липса на задължения през годината, годишният размер на облекченията ще може да се ползва, когато в периода 30 ноември - 31 декември на данъчната година лицето представи на работодателя една от коментираните по-горе декларации. Ако не се представи такава декларация, физическото лице няма да има право на ползване на всички данъчни облекчения при изчисляването на годишния размер на данъка за доходите от трудови правоотношения. В този случай годишният размер на данъка ще бъде по-висок от размера на авансово удържания данък и разликата следва да бъде удържана от лицето до 31 януари на следващата година.

    Ето защо е добре работодателите предварително да уведомят своите работници/служители за новите моменти във връзка с ползване на данъчните облекчения от доходи, придобити през 2017г.

    По отношение на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец следва да се обърне внимание, че това ново изискване за липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения е валидно спрямо облекченията, които едноличните търговци ползват по реда на ЗДДФЛ (по отношение на данъчното облекчение за дарения се прилагат разпоредбите на ЗКПО).

    Накрая бих искала да обърна внимание, че принудителното изпълнение на публичните задължения, на задълженията за санкции по влезли в сила наказателни постановления и на лихви, свързани с невнасянето на задълженията, е част от събирането на данъчните и осигурителните вземания. По силата на чл.209, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на изпълнително основание. Изпълнителните основания за предприемане на принудително изпълнение на публични вземания са посочените в чл.209, ал.2 ДОПК, а именно:

    • ревизионен акт, независимо дали е обжалван;
    • декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски;
    • влязло в сила наказателно постановление и други актове, изчерпателно изброени в точки от 1 до 8 на посочената алинея на чл.209 ДОПК.

    Тоест, най-общо казано, характеристиката на едно вземане като подлежащо на принудително изпълнение се извлича от акта, с който това изискуемо и ликвидно вземане е установено, а не от фазата, в която се намира изпълнителният процес и в частност предприети ли са действия по принудително събиране, или не.

    Във връзка с условието за липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения е издадено становище на НАП с изх. №20-00-80 от 21.04.2015г.

    Евгения ПОПОВА,главен експерт по приходите в НАП

  • Ползване на данъчните облекчения по ЗДДФЛ с годишната данъчна декларация за 2016 г.

    Данъчните облекчения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), които физическите лица могат да ползват, са: за лица с намалена работоспособност; за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане; за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране; за дарения; за млади семейства; за деца и за деца с увреждания.

    Физическите лица могат да ползват данъчните облекчения по ЗДДФЛ, като ги приспадат от сумата от годишните данъчни основи (до размера на тази сума). Сумата от годишните данъчни основи се изчислява като сбор от годишните данъчни основи за доходите от трудови правоотношения; от друга стопанска дейност; от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; от прехвърляне на права или имущество и от други източници.

    Лицата, извършващи дейност като еднолични търговци, могат да ползват данъчните облекчения от годишната данъчна основа по чл. 28 ЗДДФЛ за доходите си от стопанска дейност. Тези лица нямат възможност да ползват данъчно облекчение за млади семейства, а по отношение на данъчното облекчение за дарения, за тях се прилагат разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане.

    Важно е да се има предвид, че данъчните облекчения не могат да се ползват за доходи, които се облагат с окончателен данък (например доходи от лихви по банкови сметки, дивиденти и т.н.), или с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси.

    Данъчните облекчения се ползват от физическите лица с подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, като за целта се попълва Приложение № 10 на декларацията (образец 2010). Данъчният закон е предвидил облекченията, с изключение на данъчното облекчение за млади семейства, да могат да се ползват и чрез работодателя, като данъчните облекчения за лица с намалена работоспособност и за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане се ползват и месечно. И в случаите, в които облекченията са ползвани при работодателя, но физическото лице е задължено да подава годишна данъчна декларация, Приложение № 10 на декларацията задължително следва да бъде попълнено.

    ВАЖНО! Налице е нов момент при ползване на данъчните облекчения с годишната данъчна декларация за 2016 г., когато същите са ползвани в пълен размер чрез работодателя.

    Преди детайлно да бъдат разгледани всичките видове данъчни облекчения, бих искала да обърна специално внимание на новия момент при ползването на данъчните облекчения, който е валиден и по отношение на облекченията, които ще се посочват в годишната данъчна декларация за 2016 г., а именно: необходимите документи за ползване на данъчните облекчения за намалена работоспособност, за закупуване на осигурителен стаж, за дарения, за деца и за деца с увреждания, вече няма да се прилагат към годишната данъчна декларация, когато са представени пред работодателя по основното трудово правоотношение и данъчните облекчения са ползвани в пълен размер при определянето на годишния размер на данъка за доходите от трудови правоотношения.

    В тези случаи в Приложение № 10 на годишната данъчна декларация не следва да се попълва частта за съответното облекчение, а размерът на ползваното при работодателя облекчение се посочва само в част VІІІ на приложението, като данните се вземат от издадената от работодателя по основното трудово правоотношение служебна бележка (образец № 1).

    Пример:

    Физическо лице е ползвало данъчно облекчение за деца в размер на 600 лв. при работодателя по основното трудово правоотношение, на който е представило декларация по чл. 22в, ал. 8 ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца и декларация от другия родител, че същият няма да ползва облекчението за 2016 г.

    При подаването на годишната си данъчна декларация физическото лице няма отново да прилага тези декларации. За целта в първата таблица на Приложение № 10 ще се направи отметка, че данъчното облекчение е ползвано в пълен размер чрез работодателя, и размерът на ползваното облекчение - 600 лв., ще бъде попълнен на ред 7 в колони 3 и/или 4 в част VІІІ от приложението.

    В случаите, в които данъчното облекчение не е ползвано в пълен размер при работодателя, физическото лице не е освободено от задължението за представяне на съответните документи към годишната си данъчна декларация.

    Пример:

    През 2016 г. физическо лице с намалена работоспособност над 50 на сто има годишна данъчна основа за доходите от трудови правоотношения 2000 лв. При годишното преизчисляване на практика това лице е ползвало облекчението за намалена работоспособност в размер на 2000 лв. Лицето има и други доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, и подава годишна данъчна декларация, като декларира сума от годишните данъчни основи в размер на 10 000 лв.

    В този случай лицето ще ползва пълния размер на данъчното облекчение за намалена работоспособност с подаване на годишната данъчна декларация и към нея задължително трябва да приложи копие на решението на ТЕЛК, като задължително ще попълни и част І от Приложение № 10.

    1. Данъчни облекчения за физическите лица и условия за тяхното ползване
    2. Данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност

    Характерно за това данъчно облекчение е, че то може да се ползва от лица, които са с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган. Годишният размер на облекчението е 7920 лв., като изцяло може да се ползва както за годината на настъпване на неработоспособността, така и за годината, в която изтича срокът на валидност на решението. Например, ако физическо лице има издадено решение на ТЕЛК, с което е определена намалена работоспособност 65 на сто, в сила от 29.12.2016 г., то независимо че това лице е било с намалена работоспособност само 2 дни през годината, в годишен аспект облекчението ще може да се ползва в пълен размер.

    Едно от условията за ползване на облекчението е към годишната данъчна декларация да се приложи копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК, т.е. решението да не е с изтекъл срок, което да удостоверява степента на намалената работоспособност.

    Изключение:Следва да се обърне особено внимание, че лицата с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (за момента 60 години и 10 месеца за жените и 63 години и 10 месеца за мъжете), както и лицата, навършили възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж в срока на решението на ТЕЛК/НЕЛК, имат право да ползват данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност, независимо от определения в експертното решение срок, т.е. пожизнено. В тези случаи е възможно срокът в решението да е изтекъл, но независимо от това лицето да има право на ползване на данъчно облекчение.

    Пример:

    Физическо лице навършва съответната възраст и придобива право на пенсия на 24.01.2017 г. Лицето притежава експертно решение на ТЕЛК от 12.05.2014 г. със срок до 12.05.2017 г., с което му е определена намалена работоспособност 55 на сто. След изтичането на срока на решението за физическото лице това ще е валидно решение, тъй като е навършило възрастта за пенсия, преди да изтече неговият срок.

    Пример:

    През 2016 г. физическо лице е ползвало данъчното облекчение за намалената работоспособност, като е имало намалена работоспособност от 55 на сто. Решението на ТЕЛК е обжалвано, при което на 10.01.2017 г. е издадено ново решение, с което е удостоверена степен на намалена работоспособност 40 на сто със задна дата, включително за 2016 г. В този случай лицето вече няма да има право на данъчно облекчение за 2016 г. и съответно данъкът е дължим.

    Пример:

    На физическо лице през юни 2016 г. е изплатено обезщетение за незаконно уволнение за период от шест месеца през 2015 г. От май 2016 г. лицето е с 60 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила експертно решение на ТЕЛК. В тази връзка лицето ще може да ползва данъчно облекчение за намалена работоспособност върху изплатеното през 2016 г. обезщетение, тъй като доходът е придобит 2016 г. и вече е налице намалената работоспособност, независимо че през годината, за която се отнася обезщетението, лицето не е имало намалена работоспособност.

    За ползване на данъчното облекчение се попълва част І от Приложение № 10 на декларацията. Задължително условие за ползване на облекчението е към декларацията да се приложи копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК и задължително да се направи съответната отметка, че такова решение се прилага.

    На ред 1 в част І от Приложение № 10 се посочва размерът на облекчението - 7920 лв. Ако сумата от годишните данъчни основи е в по-нисък размер, на този ред следва да се посочи размерът на облекчението, който лицето реално може да ползва. Например, ако лицето има сума от годишните данъчни основи - 5000 лв., реално то ще ползва данъчно облекчение за намалена работоспособност в размер на 5000 лв. и това е сумата, която следва да се посочи на ред 1 в част І от Приложение № 10.

    1. Данъчно облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане

    При това облекчение сумата от годишните данъчни основи се намалява с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от размера й и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки „Живот“, в общ размер до 10 на сто от този размер. Важно е, че данъчното облекчение се ползва, когато съгласно сключения със застрахователното/осигурителното дружество договор физическото лице - носител на задължението за данъка, е застраховано/осигурено лице, както и в случаите, когато по споразумение с лицето се промени застрахователното/осигурителното дружество и прехвърлянето на набраните до този момент средства се извърши по банков път.

    Следва да се има предвид, че допълнително доброволно осигуряване е осигуряването по Кодекса за социално осигуряване, както и доброволното осигуряване, осъществявано съгласно законодателството на държава членка на ЕС, или на друга държава страна по Споразумението за ЕИП, от институция, която извършва дейности, пряко свързани с пенсионното осигуряване или с осигуряването за професионална квалификация и безработица. Доброволно здравно осигуряване е осигуряването по Закона за здравното осигуряване, както и дейността по доброволно здравно застраховане, осъществявана съгласно законодателството на държава членка на ЕС, или на друга държава страна по Споразумението за ЕИП, от институция, която извършва дейност по доброволно (допълнително) здравно застраховане.

    По отношение на застраховките „Живот“ специфичното е, че само за 2016 г. се прилага по-разширен обхват на застраховки „Живот“, за които може да се ползва данъчното облекчение, а именно застраховките „Живот“ по Приложение № 1, т. 1 и 3 от Кодекса за застраховането, където попадат и застраховка „Живот“ с връщане на премии и допълнителни застраховки, сключени като допълнение към животозастраховането.*1

    При попълването на годишната данъчна декларация това облекчение се посочва в част ІІ от Приложение № 10, като по принцип не се изисква да се прилагат документи към декларацията - като например договор със застрахователното или осигурително дружество, вносни бележки и т.н. Освен това не се посочват и данни за застрахователя и/или осигурителя. Въпреки че не се прилагат към декларацията, добре е документите, с които физическите лица разполагат, да бъдат съхранявани от тях, тъй като на последващ етап информацията може да бъде необходима във връзка с осъществяването на контрола.

    Пример:

    Физическо лице през 2016 г. е направило лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер на 3000 лв. Сумата от годишните данъчни основи на това лице за същата година е в размер на 20 000 лв. В този случай като данъчно облекчение лицето ще може да приспадне само 2000 лв. (20 000 х 10%), тъй като размерът на направените през годината вноски превишава допустимия размер на данъчното облекчение.

    1. Данъчно облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране

    Сумата от годишните данъчни основи може да се намали с внесените през годината за сметка на лицето осигурителни вноски по чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване. Това са вноските за закупуване на осигурителен стаж за времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност, както и за времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“. Тук попадат и вноските на лицата, навършили възрастта за пенсиониране, на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия.

    При това данъчно облекчение няма ограничение по отношение на размера, който може да се ползва, стига размерът на сумата от годишните данъчни основи да дава възможност да се приспадне цялата внесена сума за осигурителни вноски по чл. 9а КСО.

    Внасянето на тези осигурителни вноски се извършва само по банков път и за да може да се ползва данъчното облекчение, задължително условие е към декларацията да се приложи копие/копия на платежни документи, удостоверяващи направените вноски. За ползването на облекчението се попълва част ІІІ от Приложение № 10, като задължително условие е да се направи съответната отметка, че се прилагат копия на съответните документи, удостоверяващи направените вноски.

    1. Данъчно облекчение за дарения

    Сумата от годишните данъчни основи може да се намали с направени през годината дарения, като в зависимост от статута на надарените лица се определя и максималният размер на облекчението както следва:

    • До 5 на сто, когато дарението е в полза на:
    • здравни заведения по чл. 21, ал. 2, т. 1-3 от Закона за здравето. Такива са националните центрове по проблемите на общественото здраве, Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) и здравните кабинети;
    • лечебни заведения;
    • специализирани институции за предоставяне на социални услуги съгласно Закона за социално подпомагане, както и на Агенцията за социално подпомагане и на Фонд „Социална закрила“ към министъра на труда и социалната политика;
    • специализирани институции за деца съгласно Закона за закрила на детето, както и на домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа:
    • детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии;
    • бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството;
    • регистрирани в страната вероизповедания;
    • специализирани предприятия или кооперации на хората с увреждания, вписани в регистъра по чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания, както и в полза на Агенцията за хората с увреждания;
    • Българския Червен кръст;
    • културни институти, читалища, както и за целите на културния, образователния или научния обмен по международен договор, по който Република България е страна;
    • юридически лица с нестопанска цел със статут в обществена полза, с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството;
    • фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“;
    • комуни за лечение на наркозависими;
    • детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ).
    • До 15 на сто, когато дарението е за културата, което представлява безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството, и
    • До 50 на сто, когато дарението е в полза на Център „Фонд за лечение на деца“ и/или Център за асистирана репродукция.

    Внимание: Общият размер на данъчното облекчение за дарения може да бъде максимум до 65 на сто от сумата от годишните данъчни основи.

    При попълването на годишната данъчна декларация това облекчение се посочва в част ІV от Приложение № 10. Необходимите документи, които се прилагат към декларацията, са:

    • копия на документи, удостоверяващи, че надареното лице е от изброените в закона, и
    • копия на документи, удостоверяващи, че предметът на дарението е получен.

    Важно е да се има предвид, че данъчно облекчение за дарения се ползва и за дарения, направени в полза на идентични или сходни на гореизброените лица, установени в друга държава членка на ЕС, или държава страна по Споразумението за ЕИП. В тези случаи към годишната данъчна декларация задължително се прилага и официален легализиран документ, удостоверяващ статута на получателя на дарението, издаден или заверен от компетентен орган на съответната чужда държава, и неговият превод на български език, извършен от заклет преводач.

    Пример:

    Физическо лице през 2016 г. е направило следните дарения:

    • 10 000 лв. - дарение на Център за асистирана репродукция;
    • 2000 лв. - дарение за културата;
    • 2000 лв. - дарение в полза на детска градина в Гърция.

    Сумата от годишните данъчни основи на лицето е в размер на 30 000 лв. и то ще може да ползва данъчно облекчение в размер на 13 500 лв.

    В случая лицето няма да може да ползва пълния размер на направеното дарение в полза на детската градина, тъй като максималният размер за ползването му е до 5 на сто от
    30 000 лв. - 1500 лв., поради което ще приспадне само тази сума, а не 2000 лв.

    1. Данъчно облекчение за деца

    Размерът на данъчното облекчение зависи от броя на децата в семейството, като една от посочените суми се приспада от сумата от годишните данъчни основи:

    • двеста лева - при едно ненавършило пълнолетие дете;
    • четиристотин лева - при две ненавършили пълнолетие деца;
    • шестстотин лева - при три и повече ненавършили пълнолетие деца.

    Данъчното облекчение може да се ползва от местно физическо лице или чуждестранно лице, установено за данъчни цели в държава членка на ЕС, или в друга държава страна по Споразумението за ЕИП, което към 31.12.2016 г. има едно от качествата:

    • родител, който не е лишен от родителски права, и детето не е настанено извън семейството, и не е учредено попечителство или настойничество, или
    • настойник или попечител - в случаите, когато е учредено настойничество или попечителство, или
    • член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или
    • приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.

    Пример:

    Физическо лице е родител на едно непълнолетно дете и приемен родител на друго непълнолетно дете, като отговаря на всички необходими условия за ползване на данъчното облекчение за деца. В този случай лицето ще има право да ползва данъчно облекчение в размер на 400 лв.

    Условията, които трябва да са налице към 31 декември 2016 г. по отношение на децата, са следните:

    • да са местни лица на държава членка на ЕС, или на друга държава страна по ЕИП;
    • да не са настанени за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца;
    • да не са навършили пълнолетие, като се допуска облекчението да се ползва и за годината, в която детето е навършило пълнолетие или е родено.

    При това данъчно облекчение е необходимо лицето, което ще го ползва, да представи писмена декларация от другия родител (приемен родител, близък или роднина), че той няма да ползва облекчението за съответната година. Важно е да се има предвид, че такава декларация се прилага и в случаите, когато родителите нямат сключен брак. Това може да бъде декларация в свободен текст, или да се попълни декларацията в образец 2005. Например родител на две деца от други двама различни родители трябва да приложи две допълнителни декларации.

    Изключения: Декларация от другия родител (приемен родител, близък или роднина) не се представя, когато същият е неизвестен, починал или е лишен от родителски права, или не му е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, както и когато същият не е получавал доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа или с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 ЗДДФЛ (за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец). Например през 2016 г. единият родител е получавал доходи, подлежащи на облагане с патентен данък, и в този случай той на практика не би могъл да ползва данъчно облекчение за деца за придобитите от него доходи.

    По изключение данъчното облекчение може да се ползва и от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, когато за него са налице всички необходими условия и когато представи писмена декларация от другия родител.

    Облекчението се ползва годишно с подаване на годишна данъчна декларация, като всички необходими условия и обстоятелства се декларират в декларацията по чл. 22в, ал. 8 ЗДДФЛ (образец 2005). Тази декларация, както и декларацията от другия родител, когато това е необходимо, се прилага към годишната данъчна декларация. ЗДДФЛ не се изисква прилагането на други документи, доказващи наличието на необходимите условия и обстоятелства. При попълването на годишната данъчна декларация това облекчение се посочва в част VІ от Приложение № 10.

    Изключение: Когато данъчното облекчение се ползва от чуждестранно физическо лице - местно на държава членка на ЕС, или на друга държава страна по Споразумението за ЕИП, към декларацията по чл. 22в, ал. 8 ЗДДФЛ се прилагат и копия на официални документи, доказващи наличието на условията за ползване на данъчното облекчение за деца (например акт за раждане, удостоверение за местно лице на детето и т.н.), както и техният превод на български език, извършен от заклет преводач.

    1. Данъчно облекчение за деца с увреждания

    Размерът на облекчението е 2000 лв. за отглеждане на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане, определени с влязло в сила решение на компетентен орган, като данъчното облекчение може да се ползва, включително за годината, през която са установени видът и степента на увреждане, както и за годината, в която изтича срокът на валидност на решението. Това е размерът за едно дете с увреждания, който се приспада от сумата от годишните данъчни основи, и не е фиксиран максимален брой на децата, за които това облекчение може да се ползва. Условията и обстоятелствата за ползване на данъчно облекчение за деца с увреждания са много сходни с тези за данъчното облекчение за деца.

    Облекчението може да се ползва от местно физическо лице или от чуждестранно физическо лице, установено за данъчни цели в държава членка на ЕС, или в друга държава страна по Споразумението за ЕИП, което към 31.12.2016 г. е:

    • родител на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане, който не е лишен от родителски права, когато детето не е настанено извън семейството и не е учредено попечителство или настойничество, или
    • настойник или попечител на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане - в случаите на настойничество или попечителство, или
    • член на семействата на роднини или близки на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или
    • приемен родител на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.

    Данъчното облекчение може да се ползва, ако детето с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане към 31.12.2016 г. е местно лице на държава членка на ЕС, или на друга държава страна по Споразумението за ЕИП, и не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца, и към 01.01.2016 г. не е навършило пълнолетие. Изискването детето да не е навършило пълнолетие към 1 януари на данъчната година е ново, но ще се прилага при ползване на данъчното облекчение за 2016 г. Така на практика, ако се издаде решение на ТЕЛК на дете, след навършването му на пълнолетие, за това дете ще може да се ползва данъчното облекчение. Важно е да се има предвид, че за дете с над с 50 на сто вид и степен на увреждане могат да се ползват и двете данъчни облекчения за деца. Например за две деца, едното от които е с увреждания, сумата от годишните данъчни основи може да се намали с 2400 лв. (400 лв. размер на данъчното облекчение за деца и 2000 лв. размер данъчното облекчение за деца с увреждания).

    Условията за представяне на писмена декларация от другия родител (другия приемен родител, близък или роднина), че същият няма да ползва облекчението, както и случаите, при които не се предоставя такава декларация, са сходни с тези за данъчното облекчение за деца, които вече бяха описани.

    За ползването на това облекчение към годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ задължително се прилага декларацията по чл. 22г, ал. 7 ЗДДФЛ (образец 2006) за ползване на данъчно облекчение за деца с увреждания, както и писмената декларация от другия родител (съответно приемен родител, близък или роднина), които се прилагат към годишната данъчна декларация. Освен това се прилага и копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК, удостоверяващо вида и степента на увреждане на детето, за което ще се ползва облекчението. При попълването на годишната данъчна декларация това облекчение се посочва в част VІІ от Приложение № 10.

    И по отношение на това данъчно облекчение, други документи могат да се прилагат към годишната данъчна декларация, когато облекчението се ползва от чуждестранно физическо лице - местно на държава членка на ЕС, или на друга държава страна по Споразумението за ЕИП, а именно това са копия на официални документи, доказващи наличието на условията за ползване на данъчното облекчение, преведени на български език от заклет преводач.

    1. Данъчно облекчение за млади семейства

    Данъчното облекчение за млади семейства може да се ползва от местни физически лица или от чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава членка на ЕС, или в друга държава страна по Споразумението за ЕИП, като сумата от годишните данъчни основи се намалява с направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище, при едновременното наличие на следните условия:

    • договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак;
    • данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит;
    • ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година.

    Данъчното облекчение може да се ползва само от единия съпруг, като се представи писмена декларация от другия съпруг/а, че той няма да ползва данъчното облекчение за 2016 г. Всички обстоятелства и условия се декларират от лицето в годишната данъчна декларация, като за целта се попълва част V от Приложение № 10. Към декларацията се прилага документ, издаден от банката кредитозаемател, удостоверяващ размера на направените през годината лихвени плащания.

    Ако размерът на ипотечния кредит е по-голям от 100 000 лв.,
    данъчното облекчение може да се ползва за направени през годината лихвени плащания по първите 100 000 лв. от главницата.

    Пример:

    През 2015 г. физическо лице, което е на 36 години, сключва договор за ипотечен кредит заедно със съпругата си, която е на 32 години, като закупеното имущество е единствено за семейството. Размерът на кредита е 120 000 лв., като от него 90 000 лв. са за закупуване на жилището и 30 000 лв. за довършителни дейности. В този случай облекчението ще може да се ползва за лихвените плащания за главницата от 90 000 лв., тъй като за лихвите по останалата част от кредита не може да се ползва данъчно облекчение.

    1. Ползване на данъчните облекчения за доходи от дейност като едноличен търговец

    Всички изброени данъчни облекчения, освен данъчното облекчение за млади семейства и за дарения, което се ползва по реда и при условията на ЗКПО, могат да се ползват и за доходи от дейност като едноличен търговец с подаване на годишната данъчна декларация. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се намалява със:

    • данъчно облекчение за доброволно осигуряване и застраховане - направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от годишната данъчна основа, както и за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки „Живот“ в общ размер до 10 на сто от годишната данъчна основа;
    • данъчно облекчение за намалена работоспособност - разликата между 7920 лв. и размера на ползваното облекчение от сумата от годишните данъчни основи;
    • данъчно облекчение за закупуване на осигурителен стаж - разликата между направените през годината осигурителни вноски за закупуване на осигурителен стаж и размера на ползваното облекчение от сумата от годишните данъчни основи;
    • данъчно облекчение за деца - разликата между допустимия размер на данъчното облекчение и размера на ползваното облекчение от сумата от годишните данъчни основи;
    • данъчно облекчение за деца с увреждания - разликата между 2000 лв. и размера на ползваното облекчение от сумата от годишните данъчни основи.

    Когато физическото лице има само доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, има възможност да приспада от годишната данъчна основа пълните размери на облекченията. Ако обаче има и доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, придобити в качеството му на физическо лице, данъчните облекчения могат да се ползват на първо място от сумата от годишните данъчни основи (за доходите от трудови правоотношения, от друга стопанска дейност, от наем, от продажба на имущество и други източници) и едва след това от годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец.

    Пример:

    Едноличен търговец с намалена работоспособност 58 на сто формира годишна данъчна основа за доходите си от стопанска дейност в размер на 6000 лв., като има придобити и доходи от наем като физическо лице, за които сумата от годишните данъчни основи е в размер на 4000 лв. В този случай лицето ще приспадне 4000 лв. от сумата от годишните данъчни основи и 3920 лв. от годишна данъчна основа за доходите си от стопанска дейност като едноличен търговец.

    III. Нови моменти при данъчните облекчения, в сила от 01.01.2017 г.

    Въведени са ново данъчно облекчение и допълнително условие за ползване на данъчните облекчения, които ще се прилагат по отношение на доходи, придобити през 2017 г.,с подаване на годишната данъчна декларация през 2018 г.

    1. Новото данъчно облекчение е за извършени безкасови плащания и може да се ползва от физически лица за извършени от тях през годината безкасови плащания, когато едновременно са налице следните условия:
    • да са придобити през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа;
    • сто на сто от паричните доходи по т. 1 да са получени по банков път;
    • извършените безкасови плащания от лицето да са в размер 80 или над 80 на сто от доходите по т. 1.

    Всички доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, трябва да са придобити от физическото лице по банков път и равностойността на 80 на сто от общата им сума да е изразходена безкасово - чрез кредитни, дебитни карти, по банков път и т.н.

    Размерът на данъчното облекчение за извършени безкасови плащания е 1 на сто от дължимия за годината данък върху общата годишна данъчна основа, но не повече от 500 лв. Облекчението може да се ползва годишно, само с подаване на годишна данъчна декларация, в която ще се декларират обстоятелствата и условията за ползване на облекчението, като не е налице изискване към декларацията да се прилагат документи, доказващи наличието на необходимите условия и обстоятелства. Облекчението не може да се ползва за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.

    Пример:

    Физическо лице през 2017 г. придобива доходи от трудови правоотношения в размер на 10 000 лв., доходи от наем в размер на 2000 лв. и доходи от дивиденти в размер на 5000 лв. Общият размер на получените по банков път доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, е 12 000 лв. За да може да ползва данъчното облекчение, лицето следва да направи безкасови плащания през годината в размер на 9600 лв. (12 000 х 80%). Доходите от дивиденти не се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа и не участват при изчисляване на размера на облекчението.

    1. Според нововъведеното изискване, при ползването на всички данъчни облекчения, данъчно задълженото лице не трябва да има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация.

    Евгения ПОПОВА,главен експерт по приходите в НАП
    ______
    1* По въпроса съществува и друга гледна точка, съгласно която данъчните облекчения са преференция, която се дава с определена цел - стимулиране на определен тип поведение, или икономическо и социално подпомагане.
    Целта на данъчното облекчение, свързано със застраховки „Живот“, от момента на въвеждането му, е насърчаване на спестовността, което изисква много по-ограничен обхват на застраховките от тези, които се включват в Приложение № 1, раздел I, т. 1 и 3 на новия КЗ, и не може по аргумент за по-благоприятната норма, която се прилага единствено при административнонаказателното и при наказателното производство, да се допусне, че законодателят е имал волята да предостави облекчения извън стимулиране на спестовността, с неясна цел и насоченост.
    Напротив - направените промени, в сила от 01.01.2017 г., много ясно показват каква е законодателната воля и какъв тип поведение се цели да се стимулира чрез облекчението, свързано със застраховки „Живот”.
    Затова намаляване на данъчната основа със суми по договори за застраховки „Живот”, които нямат връзка с целта на данъчното облекчение - насърчаване на спестовността, е незаконосъобразно (бел. ред.).

  • Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

    18 - 19 януари 2018 г.
    София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
    Лектори: Велин Филипов, Лорета Цветкова, Валентина Василева
    Цена с ДДС: 336.00 лв.

  • Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

    24 – 26 януари 2018 г.
    София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
    Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Валентина Василева, Доц. д-р Бойка Брезоева
    Цена с ДДС: 336.00 лв.

  • Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Промените в ДОПК

    31 януари – 2 февруари 2018 г.
    София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
    Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
    Цена с ДДС: 336.00 лв.
    Местата за семинара са запълнени!
    Заповядайте на същите семинари през месец януари:
    1. 18 - 19 януари 2018 г., Конферентна зала "Европа"
    2. 24 – 26 януари 2018 г., Конферентна зала "Европа"

Предстоящи учебни семинари

Промените в изпълнителния процес, в заповедното и касационното производство

12 – 14 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Валентина Гигова, Диана Митева, Борислав Белазелков, Мариана Обретенова
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

18 - 19 януари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Велин Филипов, Лорета Цветкова, Валентина Василева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

24 – 26 януари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Димитър Войнов, Евгения Попова, Валентина Василева, Доц. д-р Бойка Брезоева
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Промените в данъчните закони за 2018 г. Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Промените в ДОПК

31 януари – 2 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.
Местата за семинара са запълнени!
Заповядайте на същите семинари през месец януари:
1. 18 - 19 януари 2018 г., Конферентна зала "Европа"
2. 24 – 26 януари 2018 г., Конферентна зала "Европа"

Новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2018 г.

14 - 16 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Катя Кашъмова, Даниела Асенова, Елка Атанасова, Теодора Дичева, Марио Първанов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2018 г.

20 - 22 февруари 2018 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Катя Кашъмова, Даниела Асенова, Елка Атанасова, Теодора Дичева, Марио Първанов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

14 декември 2017 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Димитър Войнов
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и практически въпроси по данъка върху добавената стойност за 2017 и 2018 г

15 декември 2017 г.
Плевен, бул. "Цар Борис III" № 2, Конферентна зала на хотел "Ростов"
Лектор: Мина Янкова
Цена: 108.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на бюджетните организации. Указания на министерство на финансите

12 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Бакърджиева
Цена: 108.00 лв.

Промените в трудовите отношения, социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

16 – 17 януари 2018 г.
Бургас, Комплекс "Славейков" 93 Хотел "Мираж", Конферентна зала "Мираж"
Лектор: Анета Георгиева, Евгения Попова
Цена: 192.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

23 януари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 108.00 лв.

Промените в социалното и здравното осигуряване за 2018 г.

26 януари 2018 г.
Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел "Верея", Конферентна зала
Лектор: Вержиния Заркова
Цена: 120.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на трудовите отношения през 2018 г.

20 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Теодора Дичева
Цена: 108.00 лв.

Нови моменти и актуални въпроси на ЗКПО и ЗДДФЛ за 2018 г.

23 февруари 2018 г.
Русе, пл. "Свобода" 5, Хотел "Дунав Плаза", Конферентна зала
Лектор: Цветана Янкова, Лорета Цветкова
Цена: 108.00 лв.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017

Книга-годишник + CD
Двадесет и четвърто издание на книгата-годишник!

Граждански процесуален кодекс

Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика
Второ преработено и допълнено издание. Луксозно изпълнение с твърди корици.

Социално осигуряване - 2017

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Практически въпроси на собствеността

Проблеми на гражданския и търговския оборот
Трето преработено и допълнено издание

Обезпеченията в материалното и в процесуалното право

Изчерпателен коментар на правната уредба и анализ на съдебната практика

Прекратяване на трудовия договор без предизвестие

- правни основания
- анализ на съдебната практика
- въпроси и отговори

Новото данъчно законодателство през 2018 г.

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Трудови отношения 2018

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Счетоводство - 2018 г.

Девети по ред годишник с актуално приложно знание за счетоводството и за независимия финансов одит