Sidebar

Меню

Кодекс на труда

  • Промените в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване през 2015 г. Актуални въпроси на трудовите отношения и социалното осигуряване

    9 октомври 2015 г.
    Русе, пл. Свобода 5, Конферентна зала на хотел „Дунав Плаза"
    Лектори: Теодора Дичева, Елина Чалъкова
    Цена: 96.00 лв.

  • Семинар по новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2017 г.

    21 – 23 февруари 2017 г.
    София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
    Лектори: Катя Кашъмова, Даниела Асенова, Елка Атанасова, Лариса Тодорова, Д-р Михаил Илиев, Марио Първанов
    Цена: 300.00 лв.
    Местата за семинара са запълнени!

  • Видове отпуски за изпълнение на граждански, обществени и други задължения, регламентирани в Кодекса на труда

    Разяснение

    Отпуските за изпълнение на граждански, обществени и други задължения са определени в разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). По своята правна същност отпуските, регламентирани в чл. 157 КТ, представляват субективно право на съответния работник или служител. Работникът или служителят има право на тях по силата закона, а работодателят е длъжен да осигури ползването им, като освобождава от работа работника или служителя, без право на преценка, дали да разреши, или не, съответния вид отпуск и кога да го разреши.

    Видовете отпуски за изпълнение на лични, семейни и обществени задължения, регламентирани в разпоредбата на чл. 157 КТ, се дължат независимо от платените годишни отпуски или от неплатения отпуск по чл. 160 КТ, винаги когато е налице основанието за тяхното ползване, т.е. не се приспадат от полагащия се платен (основен или допълнителен) годишен отпуск. Не се изисква и предварително натрупан трудов стаж от работника или служителя за тяхното ползване.

    І. Отпуск при встъпване в брак

    Отпускът при встъпване в брак представлява кратък период от време, през който работникът или служителят преустановява изпълнението на трудовата си функция, за да изпълни свой личен ангажимент, като запази трудовото си правоотношение. Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 1 КТ работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при встъпване в брак. Разпоредбата има предвид сключването на граждански брак. Този вид отпуск не се предоставя за извършването на църковен или друг ритуал по повод създаването на семейство. Продължителността на отпуска е 2 работни дни. Предоставянето на отпуска не е свързано с поредността на брака.

    Според чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) работникът или служителят има право на отпуск за деня на съответното събитие (сключването на гражданския брак) и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея. Това означава, че когато гражданският брак е в почивен съботен или неделен ден, работникът или служителят има право на този вид целеви отпуск в понеделник и вторник от следващата работна седмица.

    Отпускът се ползва по искане на работника (служителя), отправено до работодателя, като в НРВПО не е предвиден специален образец на искането. В искането работникът (служителят) следва да отбележи правното основание за ползване на отпуск, и дните, през които ще се ползва този отпуск. Работникът (служителят) оправдава отсъствието си от работа с копие от акта за сключен брак, който може да представи на своя работодател след завръщането си на работа.

    ІІ. Отпуск при кръводаряване

    Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 2 КТ работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него. Този вид отпуск се предоставя на работника (служителя), за да извърши кръводаряване.

    Според чл. 50, ал. 1 НРВПО работникът или служителят има право на отпуск за деня на съответното събитие (на кръводаряването) и за следващия го работен ден. Когато денят на прегледа и кръводаряването съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея. Разпоредбата на закона не поставя ограничение относно броя на случаите, в които работникът или служителят може да ползва отпуска по чл. 157, ал. 1, т. 2 КТ. Следва да се има предвид, че ако поради една или друга причина отпускът не е ползван, то няма законова възможност той да се ползва по друго време, т.е. той „се губи”.

    Отпускът се ползва по искане на работника (служителя), отправено до работодателя, като в НРВПО не е предвиден специален образец на искането. Работникът (служителят) трябва да посочи дните, през които ще ползва отпуск за кръводаряване, а работодателят да издаде съответната писмена заповед. Денят на кръводаряването се установява от здравните органи.

    ІІІ. Отпуск при смърт на близък роднина

    Този вид отпуск се предоставя на работника (служителя), за да има възможност да присъства на погребална церемония във връзка със смъртта на близък роднина. Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при смърт на близък роднина - 2 работни дни. С разпоредбата на чл. 50, ал. 1 НРВПО се уточнява, че работникът или служителят има право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ за деня на съответното събитие (денят на смъртта) и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея.

    Отпускът по чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ се ползва в работни дни - например, ако лицето в деня на събитието е било на работа, то би могло да ползва следващите го два работни дни.

    Кръгът на лицата, смъртта на които е основание за ползване на този отпуск от работника или служителя, обхваща всички роднини по права линия, роднините по съребрена линия до втора степен - само брат и сестра; и роднините по сватовство от първа степен - свекър и свекърва, съответно тъст и тъща. Роднини по права линия са лицата, от които едното пряко или непряко произхожда от другото - например майка и син; дядо и внучка и т.н. Степента на родство между роднините се определя от свързващите ги поколения - майката и синът например са роднини по права линия от първа степен, защото синът произхожда непосредствено от майката; дядото и внучката са роднини по права линия от втора степен, защото внучката произхожда от сина или дъщерята на дядото, които са негови (нейни) роднини по права линия от първа степен, и т.н. Законът не поставя ограничение в степените на родство между роднините по права линия, при чиято смърт работникът или служителят има право на отпуск.

    Процедурата за ползване на отпуска е формална - не е предвиден образец на искането за ползване на отпуск, но то трябва да съдържа изричната воля на работника (служителя) за ползването на този вид отпуск, и дните, през които ще се ползва. Документите, необходими за ползване на този вид отпуск, следва да доказват факта на смъртта и наличието на връзка на родство или сватовство между починалото лице и лицето, което има право да ползва отпуска. Такива документи са смъртен акт, удостоверение за наследници, удостоверение за граждански брак. Лицето може да представи на своя работодател или копие от смъртния акт, или издадения от общината документ - служебна бележка, удостоверяваща посоченото обстоятелство.

    Възнаграждение по време на отпуск при встъпване в брак, при кръводаряване и при смърт на близък роднина

    Разпоредбата на чл. 157, ал. 3 КТ предвижда, че през време на отпуск при встъпване в брак, при кръводаряване и при смърт на близък роднина, на работника или служителя се изплаща възнаграждение според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя. Това означава, че ако няма колективно споразумение (КТД), което да урежда възнаграждение за времето на отпуска, или колективният договор не намира приложение спрямо конкретния работник (служител), единственият начин за получаване на такова е по индивидуално споразумение между страните (което може да се сключи по всяко време от действието на трудовото правоотношение). Ако работодателят не е съгласен да сключи такова, тогава възнаграждение не се дължи.

    ІV. Отпуск за участие в правораздавателния процес

    Съгласно чл. 157, т. 4 КТ работникът(служителят) има право на отпуск, когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице.

    Този вид отпуск има за цел да даде възможност на работника (служителя) да упражни свое гражданско право.

    Винаги, когато е налице някое от посочените в разпоредбата основания (призоваване на съд или пред друг орган като страна, свидетел или вещо лице), работникът или служителят може да ползва такъв отпуск, като работодателят няма право на преценка, дали и кога да разреши ползването на отпуска.

    Отпускът по чл. 157, ал. 1, т. 4 КТ касае единствено явяване на лицата пред съд или други органи, като допълнението „други органи” следва да се разбира единствено като органи от съдебната система (прокуратура, следствие), тъй като именно пред такива органи може да съществуват алтернативно предвидените качества страна, свидетел или вещо лице, като целта е да се осигури възможност за участие на работника или служителя в правораздавателния процес в съответствие с личния му интерес или обществените му задължения. Например явяването пред ТЕЛК не е обхванато от хипотезата на чл. 157, ал. 1, т. 4 КТ.

    Необходимо е работникът или служителят да поиска да му бъде разрешено да ползва този вид отпуск.Той следва да представи на работодателя копие от призовката, от която да е видно, че е редовно призован по реда на Гражданския процесуален кодекс, Наказателнопроцесуалния кодекс или Административнопроцесуалния кодекс и да удостовери датата на делото.

    Продължителността на отпуска е за времето, през което работникът (служителят) е фактически ангажиран.

    По време на ползване на този отпуск на работника или служителя се изплаща възнаграждение според предвиденото в специалните процесуални закони - в повечето случаи то се определя от съда. По тази причина работодателят оформя отпуска като неплатен. На страната по делото по принцип не се дължи възнаграждение, тъй като става въпрос за личен ангажимент и явяването в съда е свързано със защита на правата и интересите на страната.

    V. Отпуск за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател

    Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател. От фактическа гледна точка този отпуск представлява продължителен период от време, през който даден работник (служител) не изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение, но то се запазва, а не се прекратява. По своята правна същност отпускът по чл. 157, ал. 1, т. 5 КТ е субективно право на работника (служителя), което той придобива и може да упражни след като е избран по определения от закона ред, да е член и да участва в работата на съответния държавен орган. Държавните органи, за участие в чиято работа се предоставя отпускът, са общинските съвети и правораздавателните органи. Съгласно чл. 34, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация за времето, необходимо за изпълнение на задълженията му, общинският съветник ползва неплатен служебен отпуск, който се признава за трудов стаж.

    Съгласно Разяснение № 5-23-22-1512 от 14.08.2014 г. на Националната агенция за приходите (относно недължимост на осигурителни вноски за дните на отпуск по реда на чл. 157, ал. 1, т. 5 КТ - за участие на работници и служители в заседания като съдебни заседатели), на основание чл. 157, ал. 3, т. 3 КТ, през време на отпуските по чл. 157, ал. 1, т. 5 КТ на работника или служителя се изплаща възнаграждение според предвиденото в специалните закони. По реда на чл. 73 от Закона за съдебната власт за участието си в съдебни заседания съдебните заседатели получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт, т. е. подлежат на осигуряване на друго основание за периодите на отпуските по чл. 157, ал. 1, т. 5 КТ, и съответно не попадат в хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б” от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Следователно за дните на отпуск по реда на чл. 157, ал. 1, т. 5 КТ работниците и служителите не получават възнаграждение от работодателя, включително и възнаграждение за ползване на отпуск, а получават такова за сметка на съдебната власт, поради което за тези периоди осигурителни вноски по реда на Кодекса за социално осигуряване и ЗЗО не се дължат от работодателя.

    Размерът на отпуска по т. 5 на чл. 157, ал. 1 КТ не е фиксиран и продължителността му зависи от времето на работа за съответния орган.

    VІ. Отпуск за участие в заседания на специален орган за преговори, европейски работнически съвет или представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество

    По своята правна същност отпускът по чл. 157, ал. 1, т. 5а КТ е субективно право на работника (служителя), което той придобива и може да упражни след като е избран в съответните органи по определения ред от Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, да е член и да участва в работата на съответния орган (специален орган за преговори, европейски работнически съвет или представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество).

    Редът за ползване на отпуска е формален - по искане на работника (служителя), притежаващ изискуемото от закона качество. За искането за ползване на отпуск не е предвиден образец, като е необходимо работникът (служителят) да посочи времето, през което ще се ползва отпускът.

    През време на отпуска на работника или служителя се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177 КТ.

    VІІ. Отпуск за търсене на работа

    Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 6 КТ работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя, когато е отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение - по 1 час дневно за дните на предизвестието. От това право не може да се ползва работник или служител, който работи 7 или по-малко часове.

    Разпоредбата на чл. 157, ал. 1, т. 6 КТ регламентира субективното право на работник или служител, на когото е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, на намаляване на работното му време с един час при нормална продължителност на работния ден от 8 часа, за да има възможност да си търси друга подходяща работа. Следователно работникът или служителят ще има право на този вид отпуск, ако отговаря на законовите изисквания, което означава, че работодателят следва да е отправил предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. прекратяването да е по инициатива на работодателя. Ако самият работник или служител е пожелал да прекрати трудовия си договор, като е предизвестил работодателя за това, тогава последният не би имал право на отпуската по реда на чл. 157, ал. 1, т. 6 КТ.

    Целта на този вид отпуск е предизвестеният служител да бъде свободен през част от работното време през деня, за да има възможност да се явява на интервюта и да кандидатства за нова работа. Този един час може да се ползва в началото, по средата или в края на работния ден, по избор и преценка на работника или служителя. Работникът (служителят) следва да уведоми своя работодател, че желае да се възползва от това си право.

    Отпускът се заплаща от работодателя по реда на чл. 177 КТ.

    VІІІ. Отпуск за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия

    Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 7 КТ работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия. Съгласно Закона за защита при бедствия (ЗЗБ - чл. 39 и следващите) доброволец е лице, което участва в доброволно формирование за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях. Лицето може да придобие качеството доброволец, независимо от трудовото или служебното си правоотношение.Доброволните формирования се създават от кмета на общината по решение на общинския съвет. Кметът е длъжен да сключи договор с доброволеца и да го осигури за всички осигурени социални рискове. Разходите са за сметка на републиканския бюджет като делегирана от държавата дейност. Съгласно чл. 43 ЗЗБ за времето на обучение или изпълнение на задачи по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях доброволецът се смята в неплатен отпуск за изпълнение на граждански и обществени задължения, който му се признава за служебен или трудов стаж. За времето на участие в тези мероприятия лицето получава възнаграждение за сметка на републиканския бюджет при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет. Кметът е длъжен:

    • да уведоми работодателя или органа по назначаването на доброволеца за участие в мероприятията по чл. 43, ал. 1 ЗЗБ;
    • да издаде документ, удостоверяващ участието на доброволеца, не по-късно от три дни след приключване на мероприятието.

    ІХ. Отпуск на бременна или в напреднал етап на лечение ин-витро работничка или служителка за извършване на медицински преглед

    Съгласно чл. 157, ал. 2 КТ работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време.

    Според § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на КТ „работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро“ са работнички и служителки, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни.” От цитираните разпоредби следва, че право на отпуск по чл. 157, ал. 2 КТ има само работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро.

    Съгласно чл. 313а, ал. 1 КТ бременната работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, ползва права по чл. 157, ал. 2, след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи. След ползване на отпуска на работодателя следва да се предостави документ, удостоверяващ извършения медицински преглед.

    За времето на ползване на този вид отпуск на бременната работничка или служителка, както и на работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177 КТ.

    Мариана ВАСИЛЕВА,юрист в администрацията на МС

  • Въпроси и отговори по уредбата на трудовите отношения

    Въпроси и отговори по прилагането на трудовото законодателство

  • Дисциплинарна отговорност на работниците и служителите

  • Кодекс на труда - 2017

    Луксозно издание с твърди корици.

  • Кодекс на труда 2015

    Луксозно издание с твърди корици

  • Неизпълнение на договора

  • Новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2016 г.

    10 – 12 февруари 2016 г.
    София, пл. „Македония” № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала „Европа”
    Лектори: Даниела Асенова, Катя Кашъмова, Елина Чалъкова, Лариса Тодорова, Марио Първанов
    Цена: 300.00 лв.

  • Новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2016 г.

    17 – 19 февруари 2016 г.
    София, пл. „Македония” № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала „Европа”
    Лектори: Даниела Асенова, Катя Кашъмова, Елина Чалъкова, Лариса Тодорова, Марио Първанов
    Цена: 300.00 лв.

  • Относно ползването, прекъсването и отлагането на платения годишен отпуск през 2016 г.

    Консултация

    С настъпването на лятото навлизаме в сезона на отпуските, а с тях за голяма част от работниците и служителите и работодателите, възникват различни правни въпроси относно законовите размери на платения годишен отпуск, начина на ползването му, възможностите за отлагане и т.н. Целта на настоящата статия е да даде отговори на тези въпроси, като предостави ясна информация за основните нормативни правила, които уреждат платените годишни отпуски.

    Видове платен годишен отпуск и минмалните му размери

    Платеният годишен отпуск може да бъде разделен на три вида - основен, удължен и допълнителен.

    • Съгласно чл. 155 от Кодекса на труда (КТ) всеки работник или служител има право на основен платен годишен отпускв размер от минимум 20 работни дни. При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. Достатъчно е тези първоначални 8 месеца трудов стаж да бъдат веднъж натрупани, без значение по колко трудови правоотношения ще стане това или при колко различни работодатели, за да може лицето да ползва отпуска по реда, предвиден за това.
    • Някои категории работници и служители, поради и в зависимост от особения характер на работата, която извършват, имат право на удължен платен годишен отпуск, в който са включени двадесетте дни основен платен отпуск. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет - в чл. 24-31 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).

    Така, съгласно разпоредбите на НРВПО, директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, помощник-директорите със задължителна норма за преподавателска работа в училищата и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, учителите, учителите-методици, възпитателите, педагогическите съветници, ръководителите на филиали в междуучилищни центрове за трудово политехническо обучение, логопедите, психолозите, корепетиторите, хореографите, ръководителите на учебно-изчислителни кабинети, рехабилитаторите на слуха и говора имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни. Същият брой дни удължен платен отпуск се полага и на професорите, доцентите, главните асистенти, асистентите, старши преподавателите и преподавателите във висшите училища.

    Право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни имат преподавателите в детските музикални и балетни школи, признати за учебни заведения, директорите, заместник-директорите и учителите в социалните учебно-професионални центрове, възпитателите, педагозите и специалните педагози в домовете за деца с физически увреждания и с умствена изостаналост, в домовете за деца, лишени от родителска грижа, в домовете за медико-социални грижи за деца, в детските ясли, в дневните центрове за деца с увреждания, в дневните центрове за деца с увреждания - седмична грижа, в центровете за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, в центровете за настаняване от семеен тип, в центровете за обществена подкрепа, в центровете за работа с деца на улицата, в кризисните центрове, в приютите за безнадзорни деца, в преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца, както и в другите места за предоставяне на социални услуги за деца.

    Директорите, заместник-директорите (завеждащите учебната работа) и преподавателите в постоянно действащите школи, които не са признати за учебни заведения, директорите (управителите) на домовете за деца с физически увреждания и с умствена изостаналост, на домовете за деца, лишени от родителска грижа, на домовете за медико-социални грижи за деца, на детските ясли, на дневните центрове за деца с увреждания, на дневните центрове за деца с увреждания - седмична грижа, на центровете за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, на центровете за настаняване от семеен тип, на центровете за обществена подкрепа, на центровете за работа с деца на улицата, на кризисните центрове, на приютите за безнадзорни деца и на преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца, както и на другите места за предоставяне на социални услуги за деца имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни. Същият размер важи и за ръководните служители по трудово правоотношение в централните и териториалните органи на изпълнителната власт, заемащи някоя от длъжностите по чл. 19, ал. 2, 3 и 4 от Закона за администрацията, и техните заместници, както и заемащите длъжности по трудово правоотношение въз основа на избор от Народното събрание или като определени или назначени от Министерския съвет или от президента на Република България, ръководните служители, секретарите и заемащите други експертни длъжности в Администрацията на президента на Република България, главните редактори, редакторите, репортерите и членовете на редколегиите на всекидневния печат, както и директорите и главните редактори на Българската телеграфна агенция.

    Научните работници в научноизследователските, научно-музейните, научно-художествените и научно-библиотечните учреждения имат право на удължен платен годишен отпуск в размери, както следва:

    • асистент и главен асистент - 35 работни дни;
    • доцент и професор, ръководител (директор, председател) на научна организация (институт) - 40 работни дни;
    • член-кореспондент, академик - 45 работни дни.

    Работниците и служителите от летателния състав на гражданското въздухоплаване имат право на удължен платен годишен отпуск съобразно пролетените часове, както следва:

    • до 400 пролетени часа - 36 работни дни;
    • от 401 до 600 пролетени часа - 40 работни дни;
    • от 601 до 700 пролетени часа - 45 работни дни;
    • над 700 пролетени часа - 48 работни дни.

    Артистичният и художествено-техническият персонал в театрите, цирковете, музикалните институти, кинематографията и радиостанциите, както и художествено-техническият персонал в телевизиите имат право на удължен платен годишен отпуск в размери съгласно Приложение № 1 към НРВПО.

    • Съгласно чл. 156 КТ работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск в два случая:
    • за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни;
    • за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от
      5 работни дни. При работа на ненормиран работен ден работниците и служителите са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя.

    Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, са определени от Министерския съвет в Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск.

    Важно е да се отбележи, че посочените по-горе размери за всички видове платен годишен отпуск са минималните, които законът определя, и че страните по трудовото правоотношение са свободни да уговарят по-големи.

    Ползване на платения годишен отпуск

    Съгласно чл. 172 КТ платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. А според чл. 173, ал. 1 КТ платеният отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Законът не предвижда процедура, форма и образци за осъществяване на ползването на платения отпуск. В практиката се прилага връчване на писмен документ в свободен текст - заявление/молба за ползване на отпуск - на работодателя. Въз основа на този документ работодателят издава и връчва на работника или служителя заповед за разрешаване на отпуска. В много предприятия прекият ръководител на съответното звено (цех, отдел или дирекция) парафира (подписва) разрешителната заповед преди ръководителя на цялото предприятие. Тази практика е удачна с оглед на това, че прекият ръководител е най-добре запознат с натовареността на звеното и състоянието на работната сила във всеки момент.

    Според чл. 173, ал. 5 КТ работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши ползването на платения годишен отпуск до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 КТ (за отлагане ползването на платения отпуск вж. по-долу).

    Поначало работникът или служителят не може да бъде принуден от работодателя против волята си да използва своя платен годишен отпуск. Разпоредбата на чл. 173, ал. 4 КТ предвижда три изчерпателно изброени изключения от това принципно положение, като дава право на работодателя да предостави платен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие:

    • по време на престой повече от 5 работни дни (престоят следва да бъде обявен от работодателя - чл. 37б, ал. 1 НРВПО);
    • при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители (но едновременното ползване на отпуска от всички работници и служители следва да е предвидено в нормативен акт или в правилника за вътрешния трудов ред - чл. 37б, ал. 1 НРВПО);
    • когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Поканата трябва да бъде в писмен вид.

    Съгласно разпоредба на чл. 37а НРВПО (в сила от 18.08.2015 г.), в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години.

    Прекъсване и отлагане на ползването на платения годишен отпуск

    Законът предвижда две възможности за прекъсване ползването на платения годишен отпуск.

    На първо място - съгласно чл. 175, ал. 1 КТ, това става когато през време на ползването на този отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск. Прекъсването се извършва по искане на работника или служителя и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя. Не е предвидена специална законова форма за това искане и в практиката обикновено се прави устно волеизявление за прекъсване ползването на платения отпуск при представянето на болничен лист или друг документ, от който е видно, че е разрешен вид отпуск, различен от платения. Препоръчително е обаче и в този случай процедурата да се извърши формално, чрез свободно подготвено от работника (служителя) писмено изявление, което да служи като доказателство.

    На второ място - извън случаите по чл. 175, ал. 1 КТ, платеният отпуск на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено - чл. 175, ал. 2 КТ. Това означава, че работодателят няма право да прекъсва едностранно (например със заповед) ползването на платения годишен отпуск, при положение че вече го е разрешил за определения период от време, освен ако работникът или служителят не даде изричното си писмено съгласие за това. Както и обратното - без писменото съгласие на работодателя, работникът не може едностранно да прекрати ползването на годишната си почивка, освен в случаите по чл. 175, ал. 1 КТ.

    Разпоредбите на чл. 176 КТ уреждат случаите, в които ползването на платения годишен отпуск може да се отлага за следващата календарна година по искане на всяка от страните. Това става при следните условия:

    • от работодателя - когато важни производствени причини налагат това. Преценката за наличието на такива причини е на работодателя и тя не може да се оспорва. Работникът или служителят е длъжен да се съобрази с нея и да й се подчини, но законът му осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. В тези случаи работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено - чл. 37г, ал. 1 НРВПО;
    • от работника или служителя:
    • когато ползва друг вид отпуск (например: отпуск за временна неработоспособност (поради болест), за бременност, раждане, осиновяване и отглеждане на малко дете (чл.163 и 164 КТ), учебните отпуски по чл. 168-171а КТ, служебни и творчески платени и неплатени отпуски по чл. 161 КТ и др.). Писмено искане в този случай не е необходимо - чл. 38 НРВПО;
    • по писмено искане на работника или служителя, но със съгласието на работодателя.

    В случаите по чл. 173, ал. 4 КТ (предоставяне ползването на отпуска без съгласието на работника или служителя), чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ (отлагане ползването на отпуска от работодателя) и чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ (когато по искане на работника или служителя ползването на платения годишен отпуск е отложено със съгласието на работодателя), работодателят предоставя или отлага ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя (чл. 37г, ал. 2 НРВПО).

    Съгласно чл. 176, ал. 2 КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. А когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по предходното изречение, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.

    Погасяване правото на ползване на платения годишен отпуск

    Законодателят е уредил в чл. 176а КТ правилото, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. А когато платеният отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

    Неизползваният от работника или служителя платен годишен отпуск в рамките на 2-годишния давностен срок на общо основание подлежи на парично обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение съгласно реда, предвиден в чл. 224 КТ.

    Важно е да се знае, че натрупаният неизползван платен годишен отпуск до 31.12.2009 г. се запазва по силата на Решение № 12 от 11.11.2010 г. на Конституционния съд (обн. ДВ, бр. 91 от 19.11.2010 г.). Този отпуск може реално да се ползва от работника или служителя през времетраенето на трудовото правоотношение, а при неговото прекратяване също подлежи на обезщетяване по чл. 224 КТ.

    Атанас ЙОРДАНОВ,юрист

  • Промените в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване през 2015 г. Актуални въпроси на трудовите отношения и социалното осигуряване

    14 - 16 октомври 2015 г.
    София, пл. „Македония” № 1, ет. 2, Конферентна зала „Европа”
    Лектори: Лариса Тодорова, Марио Първанов, Елина Чалъкова, Даниела Асенова
    Цена: 300.00 лв.

  • Промените в кодекса на труда и кодекса за социално осигуряване през 2015 г. Актуални въпроси на трудовите отношения и социалното осигуряване

    30 септември 2015 г.
    Хасково, СОУ „Васил Левски”, Конферентна зала на 2-ри етаж
    Лектори: Лариса Тодорова, Красимир Енчев
    Цена: 96.00 лв.

  • Промените в Наредба № 5 от 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда

    На 17.03.2017 г. в брой 23 на „Държавен вестник“ беше обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (Наредба № 5).

    Направените промени се свеждат до:
    1. задължението за подаване на уведомление по Приложение № 7 към Наредба № 5 от инспекцията по труда;
    2. отпадане на задължението за посочване на номер на договора в Приложение № 1 към Наредба № 5;
    3. въвеждане на задължение за посочване на код на населеното място по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ)1, където е работното място на работника или служителя при изпращане на уведомление по Приложения № 1 и 5 към Наредба № 5;
    4. допълване на съдържанието на Приложения № 1, 5 и 7 към Наредба № 5 с личен номер на работника или служителя.

    С промяна в разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от Наредба № 5 и създаването на нова т. 3 се въвежда задължение за съответната дирекция „Инспекция по труда“ да изпраща уведомление по Приложение № 7 към Наредба № 5 в седемдневен срок от деня, в който е изтекъл срокът за изпълнение на влязло в сила задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 11 от Кодекса на труда2 (КТ). Разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 11 КТ предвижда възможност за инспекцията по труда да издава задължително предписание за изпращане на уведомление за заличаване на изпратено преди това уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ за сключен трудов договор, когато се установи, че няма доказателства за съществуване на трудово правоотношение. Новата разпоредба на чл. 3, ал. 4, т. 3 от Наредба № 5 обхваща случаите, когато предписанието е връчено на работодателя и то не е изпълнено в срока, посочен в него. Когато работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление на работодателя и поради това предписанието не е връчено, се прилага разпоредбата на чл. 404, ал. 5 КТ, по силата на която предписанието се смята за връчено в деня на издаването му и разпоредбата на чл. 3, ал. 4, т. 2 от Наредба № 5, която задължава инспекцията по труда да изпрати уведомлението в 7-дневен срок от издаването на предписанието.

    Изменя се и съдържанието на уведомлението по Приложение № 1 (за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори). С отмяна на разпоредбата на чл. 5, т. 3, б. „б“ от Наредба № 5 отпада задължението за посочване на номер на договора, когато работодателят води регистър на трудовите договори, а с промяна на разпоредбата на чл. 5, т. 4, б. „б“ от Наредба № 5 отпада изискването за посочване на наименованието на икономическата дейност по Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), в която е заето лицето при изпращане на уведомлението. Запазва се изискването за посочване на кода на дейността. Когато осигурителят (работодателят) извършва повече от една икономическа дейност съгласно КИД-2008, за лицата, заети в спомагателни дейности, се попълва код „0000“.

    Основната промяна в съдържанието на Приложение № 1 се състои във въведеното с чл. 5, т. 4, б. „в“ от Наредба № 5 задължение за посочване на код на населеното място по ЕКАТТЕ,където е работното място на лицето при изпращане на уведомлението.

    Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5

    ЕКАТТЕ представлява система от условни означения на административно-териториалните и териториалните единици в Република България, която се администрира от Националния статистически институт. Всяка административно-териториална единица, в съответствие с чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България3 (област, община, кметство, район), се означава със съответен код. Този код ще е необходимо да бъде вписан в уведомлението по Приложение № 1 към Наредба № 5.

    Разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „г“ от Наредба № 5 въвежда задължение в тридневен срок от промяната на работното място на лицето в друго населено място, с която се променя кодът по ЕКАТТЕ на населените места, работодателят да изпраща уведомление по Приложение № 1 до Националната агенция за приходите (НАП). Това задължение не се прилага за случаите, когато промяната на работното място се дължи на командироване. Това изключение е продиктувано от характера на командироването като временно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя извън мястото на постоянната му работа.

    Когато лицето изпълнява трудовите си задължения в повече от едно населено място, както и в други случаи, когато не е възможно да се определи код по ЕКАТТЕ, се попълва код „00000“.

    Такъв ще бъде например случаят на шофьорите, пласьорите на материали, стоки, продукция и други, които, на основание чл. 6 от Наредбата за командировките в страната4, не се считат за командировани лица.

    Във връзка с основната промяна, свързана с въвеждането на задължение за посочване на код на населеното място по ЕКАТТЕ, с разпоредбата на чл. 5а, т. 5 от Наредба № 5 се прави съответна промяна и в съдържанието на уведомлението по Приложение № 5 към наредбата, с което това изискване става част от съдържанието на уведомлението. Приложение № 5 се подава в случаите на промяна на работодателя по чл. 123 и 123а КТ.

    Със съответни промени в Наредба № 5 (чл. 5, т. 2, чл. 5а, т. 5, чл. 5б, т. 3, чл. 6, ал. 2-4), като част от данните за работника и служителя в Приложения № 1, 5 и 7 се въвежда задължение за посочване на личен номер. Това задължение се прилага само за работници и служители, които са граждани на държави членки на Европейския съюз, страните по Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария.С направените изменения се отразява обстоятелството, че на гражданите на тези държави се издава личен номер (идентично на ЕГН при българските граждани и личния номер на чужденец при гражданите на трети държави).

    С разпоредбата на § 10 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 5 се въвежда задължение за работодателите в срок до 30.10.2017 г. да изпратят уведомления съгласно Приложение № 1 за регистрираните преди 01.04.2017 г. трудови договори, като попълнят: код за тип на документ - 2, код на работодателя, трите имена и ЕГН (ЛН, ЛНЧ), служебен номер, издаден от НАП на работника или служителя, основанието за сключване на трудовия договор или последното регистрирано допълнително споразумение, като за „дата на сключване“ следва да попълнят 01.04.2017 г., длъжностно наименование, код по НКПД, код по КИД-2008) и код по ЕКАТТЕ на населеното място, където е работното място на лицето при изпращане на уведомлението.

    Когато лицето изпълнява трудовите си задължения в повече от едно населено място, както и в други случаи, когато не е възможно да се определи код по ЕКАТТЕ, следва да се попълни код „00000“.

    С направените промени се цели да се създаде възможност за събиране на информация, която да подпомогне изготвянето на анализи и прогнози за развитието и потребностите на пазара на труда, и условия за осъществяване на по-ефективен контрол от страна на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Националната агенция за приходите за спазване на трудовото и осигурителното законодателство.

    Михаил ИЛИЕВ,доктор по право, главен експерт в МТСП
    ________
    1 Утвърден с Решение № 565 на МС от 10.08.1999 г., обн. ДВ, бр. 73 от 1999 г.
    2 ДВ, бр. 26 от 1986 г., с посл. изм. и доп.
    3 ДВ, бр. 63 от 1995 г., с посл. изм. и доп.
    4 ДВ, бр. 11 от 1987 г., с посл. изм. и доп.

  • Семинар по новите моменти в социалното осигуряване, здравното осигуряване и уредбата на трудовите отношения през 2017 г.

    14 – 16 февруари 2017 г.
    София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
    Лектори: Катя Кашъмова, Даниела Асенова, Елка Атанасова, Лариса Тодорова, Д-р Михаил Илиев, Марио Първанов
    Цена: 300.00 лв.
    Местата за семинара са запълнени!

  • Семинар по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието

    27 - 30 юни 2017 г.
    Курортен комплекс „Албена”, Хотел „Малибу”
    Лектори: Теодора Дичева, Инж. Екатерина Асенова
    Цена: 300.00 лв.

Предстоящи учебни семинари

Закон и практика - Пролет 2017

12 - 16 юни 2017 г.
Курортен комплекс „Албена”, Хотели „Лагуна Маре” и „Сенди Бийч”
Лектори: Мариана Кацарова, Диана Митева, Красимир Машев
Цена: 300.00 лв.

Данъци и счетоводство - Пролет 2017

19 - 23 юни 2017 г.
Курортен комплекс „Албена”, Хотели „Калиопа” и „Сенди Бийч”
Лектори: Доц. д-р Людмила Мермерска, Калина Златанова, Д-р Антон Свраков
Цена: 300.00 лв.

Семинар по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието

27 - 30 юни 2017 г.
Курортен комплекс „Албена”, Хотел „Малибу”
Лектори: Теодора Дичева, Инж. Екатерина Асенова
Цена: 300.00 лв.

Практически въпроси по прилагането на данъчното и счетоводното законодателство през 2017 г.

15 – 22 юли 2017 г.
ПРИБАЛТИЙСКИ СТОЛИЦИ - Талин – Хелзинки – Рига – Вилнюс
Лектор: Велин Филипов, Регистриран одитор, данъчен и счетоводен консултант
Цена: 2 480.00 лв.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани

Социално осигуряване - 2017

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Практически въпроси на собствеността

Проблеми на гражданския и търговския оборот
Трето преработено и допълнено издание

Кодекс на труда - 2017

Луксозно издание с твърди корици.

Счетоводство - 2017 г.

Oсми по ред годишник с актуално приложно знание за счетоводството и за независимия финансов одит

Новите положения в Търговския закон (ДВ, бр. 105 от 30 декември 2016 г.)

Коментар на промените
Актуализиран нормативен текст

Граждански процесуален кодекс

Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика
Второ преработено и допълнено издание

Обезпеченията в материалното и в процесуалното право

Изчерпателен коментар на правната уредба и анализ на съдебната практика