Sidebar

Меню

брачен договор

  • Действие на прекратяването, развалянето и унищожаването на брачния договор

    Практически проблеми

    В чл. 42, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) е уредено, че брачният договор може да бъде развален по съдебен ред по чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), ако това не противоречи на принципите на този кодекс и на добрите нрави, като развалянето може да бъде и частично и има действие за в бъдеще. Член 43, ал. 2 СК също предвижда, че унищожаването на брачния договор има действие за в бъдеще. Посочените права се упражняват чрез предявяване на съответен конститутивен иск пред съда. Правилото, че действието на развалянето или унищожаването на брачния договор е винаги за в бъдеще поражда при определени случаи практически проблеми и е предпоставка за неоснователно обогатяване на единия съпруг за сметка на другия.

    Същност и съдържание на брачния договор

    Брачният договор би могъл да се квалифицира като двустранна правна сделка, с която съпрузите уреждат

    имуществените отношения помежду си, свързани с брака и с неговото прекратяване, както и въпросите за издръжката на родените от брака деца. Доколкото императивно Семейният кодекс въвежда изискването с брачен договор съпрузите или встъпващите в брак да уреждат единствено имуществените си отношения, както и свързаното с това правомощие да се прехвърля собствеността върху недвижими имоти, то и самият договор би следвало да се определи като възмездна сделка. Договорът е формален, доколкото чл. 39 ал. 1 СК въвежда неговата специфична форма за действителност - писмена с нотариална заверка на съдържанието и на подписите, както и строго личен - изискването за личното му сключване от страните не предполага възможността те да действат чрез пълномощник. Друга особеност е неговата обвързаност от сключването на брак - така ако е сключен преди брака, той ще произведе действие само ако той бъде сключен.1

    Предвид гореизложеното се налага изводът, че по отношение на брачния договор, субсидиарно приложение следва да намерят общите правила за договорите. От друга страна, брачният договор притежава ред особености, които го отличават от останалите договори. Налага се изводът, че брачният договор, макар да произхожда от облигационните договори и понякога да съдържа чисто облигационни клаузи, като например тези, с които се прехвърлят право на собственост или се учредява или прехвърля ограничено вещно право, принадлежи към семейното право, предвид специфичния му предмет, време на действие и страни.2

    Брачният договор има за цел да уреди имуществените отношения между съпрузите. Ето защо, и в него не биха могли да се съдържат клаузи за личните им отношения, нито за неимуществените им такива, както и за връзките им с трети лица, с изключение на въпросите за издръжката на децата, родени от брака. Напълно възможно е обаче клаузи от договора с чисто имуществен характер да бъдат свързани и с личните отношения между съпрузите и техните морални ангажименти. Брачният договор може да съдържа клаузи, отнасящи се до един, няколко или всички въпроси,посочени в осемте точки на разпоредбата на чл. 38 ал. 1 СК. Неговото съдържание3 може да бъде по-кратко или много богато.

    Според чл. 40, ал. 1 и 2 СК страните могат да предвидят, че договорът ще има действие и за имущества, придобити до сключването му. Независимо от това в кой момент от съществуването на брака е сключен, той може да се отнася за бъдещи,но и за налични имущества.Страните могат да използват различен подход при определяне приложимия режим към отделните имущества: общ -например всички вземания, всички вещни права върху недвижими имоти, или конкретен- например точно посочване на определено вземане или вещно право. Съпрузите могат да уговорят, че правата, придобити по време на брака, ще бъдат или лично притежание на съпруга, който ги е придобил, или общи на двамата при определени дялове - равни или в съотношение един към друг или в условията на неделима съпружеска имуществена общност. Подобен вид клаузи могат да се съдържат не само за всички видове права които съпрузите придобиват, но те могат да ги разграничат, било като посочат видовете вещи, за които ще се отнасят уговорките им - например за недвижимите имоти един вид режим, а за движимите вещи - друг вид. Биха могли също така да остойностят предварително вещите и да предвидят, че над конкретна стойност - примерно 30 000 лева вещите ще се придобиват в един режим, а под тази стойност - в друг имуществен режим.

    Втората група имуществени отношения, които съпрузите могат да уредят с брачния договор, са свързани с притежаваните от тях права преди сключването на брака. В тази част договорът може да обхваща придобити и притежавани от тях - самостоятелно или общо, още преди брака имуществени права, независимо от начина на придобиване - чрез възмездна или безвъзмездна сделка, от наследяване, от търговска или друга дейност. Те могат да запазят едноличното си титулярство или съпритежанието върху тях или да уредят прехвърлянето един на друг. Ако в договора няма специална клауза относно предбрачното имущество, то остава в положението, определено от придобиването преди брака.

    Възможно е с брачния договор предбрачно имущество на един от съпрузите да бъде прехвърлено на другия (чл. 38, ал. 1, т. 2, чл. 39, ал. 2 и 3 СК). Съпругът може да прехвърли както изцяло своето право, така и да учреди ново, ограничено по съдържание право на другия. Когато това са вещни права, е достатъчна формата на брачния договор за транслативния ефект (чл. 39, ал. 1-3 СК). Не е необходима формата на нотариалния акт. Прехвърлянето на права между съпрузите може да бъде възмездно или безвъзмездно, т. е. да съдържат елементи както на продажба, така и на дарение, а също така възможно е и да има характеристиката и на цесия, ако се прехвърлят вземания. Ако е уговорено двустранно прехвърляне на права, ще са налице и белезите на договор за замяна.

    Един от най-важните елементи на брачния договор са имуществените последици при развод. На първо място по отношение на придобитите по време на брака от съпрузите права би могло да се включи клауза да се запази непроменен първоначално избраният режим на имуществени отношения, бил той на общност, на разделност, на съпритежание поравно или в съответните квоти. Възможно е да се уговори, че при разделност на притежанието по време на брака някои вещи - собственост на единия съпруг, ще станат собственост на другия, или че съпругът - собственик ще прехвърли определени идеални части от своите вещи на другия съпруг. Подобен вид уговорки между съпрузите биха могли да залегнат в споразумението между тях при прекратяване на брака и с утвърждаването му от съда, същото да има вещно прехвърлително действие. Няма пречка по подобие на законовите режими на общност и разделност (чл. 30 и чл. 33, ал. 2 СК) съпрузите да уговорят парична компенсация на съпруга - несобственик от другия съпруг. Ако съпрузите по време на брака си са придобили вещи в режим на обикновена съсобственост, с брачния договор под прекратително условие (прекратяването на брака с развод) биха могли да извършат и доброволна делба на вещите, като уговорят коя вещ ще стане лична собственост на единия или на другия съпруг. В този смисъл, доколкото брачният договор има форма за валидност, и изискването на чл. 35 ЗС в тази насока ще бъде спазено. Ако страните са уговорили общност на притежанието на вещи, придобити по време на брака, при прекратяването й биха могли аналогично на посоченото по-горе да уговорят прекратяването на собствеността да се извърши с договора, било при равни дялове, при дялове, идентични или уговорени първоначално в договора по отношение на придобиването на правата, или различаващи се от тях, като отчетат и приноса на всеки един от съпрузите.

    Съпрузите биха могли да уговорят последиците, свързани с направените по време и по повод на брака дарения между тях (чл. 55 СК). Тази разпоредба за разлика от чл. 105 СК от 1985 г., урежда отмяната на даренията да става по общия граждански закон - чл. 227 ЗЗД, или по начина, уговорен в брачния договор. Съпрузите имат възможност да уговорят, че при определени условия те биха могли да предявят иск за отмяна на дарение, или да предвидят, че всички или определени дарения са направени под прекратително условие, свързано с прекратяването на брака.

    В чл. 39, ал. 2 СК е предвидено брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, да се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът. В ал. 3 на същата разпоредба изрично е упоменато, че договорите, с които се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, имат прехвърлително действие и се вписват в имотния регистър. Така законодателят е уредил правната уредба на брачните договори, когато с тях се уреждат имуществените отношения между съпрузите относно собственическите права върху недвижими имоти. В този случай следва да се спазват правилата при прехвърляне, учредяване и каквото и да било друго разпореждане с недвижим имот или вещно право, както при всяка друга разпоредителна сделка. В този смисъл нотариусът е длъжен да следи за наличие на законовите изисквания, включително и за наличие на годен предмет на прехвърлителната сделка.

    Прекратяване действието на брачния договор

    Начините за прекратяване на брачния договор са посочени в чл. 42, ал. 1, т. 1, 2 и 3 СК: по взаимно съгласие на страните по него; по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга или на ненавършилите пълнолетие деца, и при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.

    Други обичайни начини за прекратяване на брачния договор са уредените в общата част на гражданското законодателство възможности, които без пречка биха могли да се прилагат по аналогия. Така с изпълнението на задължението по даден договор той прекратява своето действие - няма пречка, ако страните са уговорили клауза в брачния договор, насочена към определено действие, с извършването му договорът в тази част да се прекрати. Същото се отнася и до онези клаузи, свързани с действието на договора при прекратяване на брака - ако същите се изпълнят от страните по договора, той ще бъде и прекратен. Ако съпрузите решат по време на брака да сключат нов брачен договор при предвидената в закона форма и съдържание, различаващо се коренно от това на предходния брачен договор, то ясно е, че първият договор ще се счита за прекратен от датата на сключване на новия договор между страните. Други способи за изпълнение на задълженията по брачния договор (опростяване, прихващане) също са възможни начини за прекратяване на неговото действие. Изпълнението като начин на прекратяване на клаузи от брачния договор се отнася до клаузи с възмезден характер.

    При клаузи от брачния договор, с които се извършват дарения между съпрузите, е възможна тяхната отмяна съгласно чл. 55 СК. Отмяната е начин за прекратяване действието на такива клаузи и се извършва чрез предявяването на конститутивен иск пред съда. Основанията за отмяна на даренията са общите такива, предвидени в чл. 227, ал. 1, б. „а“, „б“ и „в“ от ЗЗД или специални такива, посочени в самия брачен договор. Независимо от конкретното основание за отмяна, ако такава бъде постановена от съда, то действието на клаузите, обективиращи отмененото дарение, ще отпадне с обратна сила. Поради това след отмяната надареният съпруг ще трябва да върне полученото по силата на дарението благо, а ако то не съществува към момента, на възстановяване ще подлежи неговата равностойност. За разлика от повечето случаи на прекратяване действието на брачния договор, което е за в бъдеще, при отмяната на клаузи от такъв договор, представляващи дарение, прекратяването ще бъде с обратно действие.

    До прекратяване на действието на брачни договор неминуемо ще се стигне и в хипотезите, когато същият бъде развален или унищожен със влязло в сила съдебно решение. Предвидените в закона правила относно развалянето и унищожаването имат императивен характер.С оглед на това ще бъдат нищожни уговорки в брачния договор, които изключват възможността за разваляне или унищожаване на същия, или пък уговорки, съгласно които развалянето или унищожаването на брачен договор ще имат обратно действие.

    Особености при действието на разваляне на брачния договор

    По силата на чл. 42, ал. 2 СК брачните договори могат да бъдат развалени по съдебен ред поради виновно неизпълнение (чл. 87, ал. 1 ЗЗД), ако това не противоречи на СК или добрите нрави. Идеята да се дадат повече възможности на страните за изход от договорния режим е добра, но допълнителните неясни условия правят нормата безжизнена. Тя провежда невярна терминологична разлика между прекратяване и разваляне на договорите, защото развалянето на договора е форма на прекратяване на облигационното правоотношение между страните.4 Единствено съдът може да развали брачния договор, независимо дали страните искат да развалят целия договор или само една част от него.5 Тази засилена съдебна преценка е насочена към защита на интересите на съпрузите и стабилността в уредбата на имуществените им отношения. Също така се предпазват и третите лица, които влизат в правни връзки със съпрузите, от възможни злоупотреби.

    Проблемно е, че действието на постановеното от съда разваляне на целия или част от брачния договор ще бъде винаги за в бъдеще. Съгласно общите правила за развалянето на договорите в ЗЗД, действието на това разваляне за в бъдеще по изключение, а правилото е обратното действие. Изречение първо от ал. 1 на чл. 88 ЗЗД предвижда, че развалянето има обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Обратното действие означава, че всяка от страните следва да върне на другата това, което е получила въз основа на договора, преди неговото разваляне. Това правило цели да избегне неоснователното обогатяване на една страна по разваления договор за сметка на другата. При брачния договор такова обратно действие на развалянето е изключено, което е предпоставка за неоснователното обогатяване на единия съпруг за сметка на другия, респективно на техните универсални правоприемници.

    Например за такова неоснователно обогатяване ще бъдат случаите на разваляне на брачен договор, в който са включени клаузи за възмездни разпореждания между съпрузите с вещи на значителна стойност. Такъв ще бъде брачен договор, съдържащ клауза за покупко-продажба, по силата на която единият съпруг прехвърля вещи - негова лична собственост в полза на другия срещу определена продажна цена. Съпругът - купувач обаче не заплаща на съпруга - продавач уговорената продажна цена, т.е. налице е виновно неизпълнение. Последното пък е основание за разваляне на тази клауза от договора от съпруга, който е прехвърлил собствеността върху вещите, съгласно чл. 24, ал. 1 ЗЗД в момента на сключване на брачния договор. В разглеждания случай такова разваляне е безсмислено, доколкото поради действието му за в бъдеще съпругът - продавач няма да може да иска връщане на прехвърлените вещи.6 Даденият пример е показателен, че закрепеното в чл. 42, ал. 2, изр. последно СК действие за в бъдеще на развалянето прави неприложим този институт по отношение на голяма част от възмездните договори между съпрузите. Смисъл от разваляне ще има само за инкорпорираните в брачния договор възмездни сделки между съпрузите, които имат за предмет продължително или периодично изпълнение.

    Особености при действието на унищожаването на брачния договор

    Относно недействителността на брачния договор СК в чл. 43 препраща към общия режим на този правен институт в ЗЗД. Спрямо брачния договор напълно приложими са основанията за нищожност - противоречие със закона или добрите нрави, особено ако в него се съдържат и клаузи, които не уреждат имуществените отношения между съпрузите. Разбира се, мислимо е недействителност да се претендира само по отношение на една част от договора, а не по отношение на целия, при съобразяване на предпоставките на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Основанията за нищожност на договора поради липсата на елемент от фактическия състав - неспазване на законоустановената форма, пълната липса на съгласие и невъзможния предмет на договора - също са съвместими и биха могли да стоят в основата на претенцията за неговата нищожност. Например нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, пред. 3 ЗЗД във връзка с чл. 43 СК, ще е брачен договор, който е само с нотариална заверка на подписите, но не и на съдържанието, тъй като договорът няма предвидената в чл. 39, ал. 1 СК форма.7 Нищожният брачен договор не поражда правните последици, към които е насочен, а именно не установява предвидения в него режим на имуществени отношения, не създава права и задължения между страните - настоящи или бъдещи съпрузи, които нямат право да получат нищо в изпълнение, съответно нищо по договора не дължат. Щом обаче нищожният брачен договор няма да установи договорен режим на имуществени отношения, възниква въпросът кой режим ще се прилага. Законодателят не дава изричен отговор на така поставения въпрос, но такъв лесно би могъл да се изведе от съществуващата уредба. Съгласно чл. 18, ал. 2 СК законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения. Хипотезата на нищожен брачен договор е близка с уредената в цитираната правна норма, което е основание за прилагането й по аналогия. Още повече, че режимът на общност и понастоящем се явява основен, а и се приема, че като цяло в най-голяма степен гарантира интересите на съпрузите и третите лица. Следователно при нищожен брачен договор, както между съпрузите - страни по него, така и в отношенията им с трети лица, ще се приложи законовият режим на съпружеска имуществена общност.

    Унищожаемостта на брачните договори се урежда от правилата на чл. 27-35 ЗЗД, предвид разпоредбата на чл. 43, ал. 1 СК, които се прилагат общо към всички видове договори. Относно унищожаемостта на брачния договор единствената специфика, уредена в СК, е свързана с действието на унищожаването във времето. По правило то действа с обратна сила, но съгласно чл. 43, ал. 2, изр. първо СК унищожаването на брачния договор действа занапред. Основанията за унищожаемост, свързани с пороци на волята - грешка, измама, заплашване, невъзможност да се разбират или ръководят действията или крайна нужда - са приложими без особености при брачния договор.

    Закрепеното в СК действие за в бъдеще на унищожаването на целия или на част от брачния договор, независимо от вида на включените в него клаузи, е нецелесъобразно и в определени хипотези обезсмисля приложението на този институт. Придаването винаги на действие занапред на унищожаването не отчита спецификата на страните по брачния договор, които не са обикновени съконтрахенти. Те са лица, намиращи се в емоционална и физическа близост. Това оказва силен натиск върху когнитивните (оценъчно-познавателните) им способности, а оттам и върху брачния договор. Най-често встъпващите в брак отхвърлят напълно възможността за развод, а в същото време процентът на разводите е висок. Всичко това реално обуславя риск от прибързано сключване на брачни договори с необмислено съдържание. В тези случаи волеизявленията на съпрузите е твърде възможно да бъдат опорочени от основание за унищожаемост като грешка, измама, невъзможност да се разбират или ръководят действията и т.н. Поради изложените съображения с увеличаването на практическото приложение на брачния договор ще се увеличат и исковете за пълното му или частично унищожаване.

    С постановяването от съда унищожаване на брачния договор се погасяват породените от него субективни права и задължения, но само занапред от влизане в сила на съдебното решение. Съгласно общите правила, регламентиращи института на унищожаемостта, последната има обратна сила по правило, а действието само занапред е само за изрично предвидени изключения. Ретроактивното действие на унищожената сделка намира цялостно и последователно приложение в плоскостта на отношенията между страните по сделката, които имат имуществен характер.Поради него всяка от тях трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея - чл. 34 ЗЗД. Ако изпълнението по сделката е вече извършено, от унищожаването има смисъл, само когато действието му е обратно. В тези случаи даденото по унищожената сделка следва да се върне като получено с оглед на отпаднало основание. Налице е неоснователно обогатяване8, поради което всяка от страните е длъжна да възстанови на другата страна всичко, което е получила от нея, или равностойността на полученото, когато то е потребено или унищожено. Това положение е възприето в чл. 34 ЗЗД. Действието за в бъдеще на унищожаването на брачния договор обаче изключва приложението на чл. 34 ЗЗД, който установява принципа на взаимна или двустранна реституция на даденото по унищожена сделка. В общите случаи, при които договорът бъде унищожен, страните си дължат връщане на даденото като насрещни престации на отпаднало основание - чл. 55, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 34 ЗЗД. Когато предмет на подлежащата на възстановяване престация е вещ, правоимащото лице може да я търси както посредством иск с правно основание чл. 34 ЗЗД, така и чрез ревандикационен иск (чл. 108 ЗС).9

    При положение, че и двете страни по сделката са си разменили престации преди нейното унищожение, за всяка от тях се поражда насрещно право на възстановяване съгласно чл. 34 ЗЗД. В тази връзка, ако и двете страни предявят съответно искане за това, следва взаимната реституция да се извърши едновременно. Гаранцията за това е възможността всяка страна да направи възражение за право на задържане по чл. 90 ЗЗД. Допустимо е да се извърши и прихващане между насрещните вземания, ако съществуват изискванията, предвидени в чл. 103 ЗЗД. С Решение № 1577-2010-III г.о., постановено на основание чл. 290 и сл. във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, ВКС се е произнесъл по материалноправния въпрос длъжен ли е съдът да постанови всяка от страните да върне на другата всичко, което е получила от нея в изпълнение на признат за нищожен договор, и без иск и възражение за последното. Даденото разрешение на поставения въпрос следва да намери приложение и относно полученото по вече унищожен договор в общите случаи, за които е характерно обратното действие.10

    Неприемливото действие на унищожаването винаги занапред ясно проличава, когато в брачния договор се съдържат клаузи, представляващи договори за дарение, покупко-продажба или замяна между съпрузите. Волеизявлението на съпруга, който е прехвърлил собствеността върху вещите, посочени в брачния договор, е опорочено поради грешка, измама или заплашване. Например след установяване на грешката този съпруг предявява иск за унищожаване на брачния договор с правно основание чл. 28 ЗЗД във връзка с чл. 43, ал. 2 СК. Дори съдът да постанови решение за унищожаване на брачния договор, това няма да даде възможност на съпруга с опорочено волеизявление да иска връщане на дарените поради грешка вещи, доколкото действието на унищожаването е само за в бъдеще.

    Действието за в бъдеще на развалянето и унищожаването и правата на правоприемниците на съпрузите

    Действието за в бъдеще на развалянето и унищожаването на част или на целия брачен договор засяга правата на правоприемниците на съпрузите - частни или универсални. Това действие изключва възможността на универсалните правоприемници на съпрузите да искат разваляне или унищожаване на клаузи от брачния договор след смъртта на съпрузите. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 СК във връзка с чл. 44, т. 1 СК брачният договор се прекратява при прекратяване на брака поради смърт на някой от съпрузите, като действие ще запазят единствено клаузите, които уреждат последиците от прекратяването действието на брачния договор. Такива клаузи обаче е напълно възможно да не бъдат включвани в съдържанието му.

    Ако приемем, че е налице виновно неизпълнение на задълженията на единия съпруг по договор за покупко-продажба, включен като клауза в брачния договор, и изправният съпруг почине преди да му бъде заплатена цена. В тази хипотеза неговите наследници, различни от преживелия съпруг, няма да могат да искат развалянето на покупко-продажбата поради действието му за в бъдеще. Преживелият съпруг, който е неизправна страна, може да откаже заплащане на дължимата цена за придобиването на вещите на останалите наследници на починалия съпруг поради прекратяването действието за в бъдеще на брачния договор. По този начин останалите наследници на починалия съпруг биват лишени от възможността да искат изпълнение от неизправния съпруг. Освен това, те са лишени от правен интерес да поискат разваляне на покупко-продажбата, доколкото действието на брачния договор е прекратено със смъртта на изправния съпруг.

    Сходна е ситуацията и при унищожаемите брачни договори. Например при сключен брачен договор от единия съпруг поради заплашване, по силата на който заплашеният съпруг прехвърля на другия съпруг свои имуществени права възмездно или безвъзмездно. Преди да бъде преустановено заплашването съпругът - прехвърлител умира. Неговите наследници, с изключение на преживелия съпруг, предявяват пред съда иск с правно основание чл. 30 ЗЗД във връзка с чл. 43, ал. 2 СК за унищожаване на брачния договор поради опороченото волеизявление на техния наследодател. Поради действието занапред на унищожаването на брачния договор предявеният такъв иск ще бъде оставен без разглеждане, а производството прекратено, поради липсата на правен интерес за ищците (универсални правоприемници), тъй като брачният договор е преустановил своето действие още със смъртта на съпруга.11

    Д-р Михаил МАЛЧЕВ, съдия
    __________
    1 Вж. Станева, А. Брачният договор. С., 2011, с. 19-24, където детайлно са разгледани характеристиките на брачния договор като вид договор. Също Матеева, Ек. Семейно право на Република България. С., 2010, с. 175-179.
    2 В тази насока вж. Матеева, Ек. Семейно право на Република България. С., 2010, с. 165-171 и Цанкова, Ц., М. Марков, А. Станева, В. Тодорова, Коментар на новия Семеен кодекс. С., 2009, с. 105-106.
    3 Повече за възможното съдържание на брачния договор вж. при Станева, А. Брачният договор. С., 2011, с. 48 -84, също при Матеева, Ек. Семейно право на Република България. С., 2010, с.171-175.
    4 Така Марков, М. Действие на режима на имуществените отношения между съпрузите и спрямо трети лица. Сп. „Собственост и право“, 2009,
    № 11, с. 43.
    5 Вж. Станева, А. Брачният договор. С., 2011, с. 102.
    6 Положението ще е сходно, когато единият съпруг е продал на другия чужди вещи, за които цената е заплатена от изправния съпруг при сключването на брачния договор. Поради действието за в бъдеще в този случай съпругът - купувачът няма да може да иска да му бъде върната платената цена при развалянето на договора.
    7 Така Решение № 244 от 04.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2014 г., ІІІ г.о. Решението е допуснато до касационно обжалване с Определение № 781 от 11.06.2014 г. по въпроса дали отбелязването в акта за сключването на граждански брак на брачния договор и регистрацията му по реда на чл. 19, ал. 1 СК съставляват предпоставки за неговата действителност, или са само оповестителни действия.
    8 Вж в този смисъл Таджер, В., Гражданско право на НРБ, обща част, дял II. С., посл. изд. - 2001, с. 563, Стефанов, Г., цит. съч., с. 164, Рачев, Ф., Гражданско право - обща част. С., 2003, с. 424. Вж. също Големинов, Ч., Неоснователно обогатяване, гражданскоправни аспекти. С., 1998, с.31 и сл. Интерес представлява статията на Марков, М., Унищожение, прекратяване, разваляне и отмяна на договор и последиците относно даденото. сп. Търговско и конкурентно право, 2008, № 4. В нея авторът аргументира извода, че приложното поле на чл. 55 ЗЗД е ограничено до предметните престации в случаите, когато е налице хипотезата на получено с оглед на отпаднало основание. Когато престацията е била лична той изтъква, че извършеното или неизвършеното действие не може да бъде „върнато“ и в този случай при неоснователно обогатяване на една от страните, за реципиенса ще възникне задължение за възстановяване на обедняването до размера на обогатяването по чл. 59 ЗЗД.
    9 Разликата между двата вида искове е съществена. Искът за собственост като вещен иск не се погасява по давност, за разлика от облигационния иск за реституция. Предметът на доказване по двата иска включва различни обстоятелства: по единия подлежи на установяване, че ищецът е собственик, а ответникът владее/държи вещта на отпаднало основание, а по другия, че ответникът е получил вещта в изпълнение на унищожената сделка. В случаите, когато престираната по опорочената сделка вещ е отчуждена от приобретателя, към момента на постановеното унищожение вещта ще бъде във фактическата власт на трето лице по сделката. Ако правоимащият държи да си върне владението върху вещта, ще трябва да предяви иск за собственост срещу това трето лице. В противен случай от насрещната страна по унищожената сделка ще може да иска единствено паричната равностойност на вещта по реда на чл. 34 ЗЗД. Това е логично, защото последната не може да върне нещо, което няма - фактическата власт върху вещта се упражнява вече от друго лице.
    10 ВКС обосновано е заключил, че чл. 34 ЗЗД установява задължение за двустранна реституция с цел имущественото състояние на страните по сделката да се приведе в положението от преди сключването й, поради което следва да се постанови върщане на другата страна (тази която не е предявила иск по чл. 34 ЗЗД) полученото в изпълнение на признат за нищожен или унищжен договор и без иск и възражение за това. Когато страните са си прехвърлили взаимно права, а в последствие договорът е унищожен, те се смятат за неотчуждени - все едно никога не са излизали от техния патримониум, поради което не е необходимо обратното им прехвърляне. Като изключение може да се разглеждат самостоятелните прехвърлителни актове с абстрактен характер - например джиросване на ценни книжа, които следва да се прехвърлят обратно. Предвид това и за да не се допусне неоснователно обогатяване, когато и двете страни са престирали по унищожен впоследствие договор, съдът следва да постанови връщане на даденото и от двете страни, независимо, че една от тях не е поискала това чрез иск или възражение по делото.
    11 В този смисъл е Определение № 119 от 16.01.2013 г. по гр. д. № 859/2012 г. на Районен съд - Сандански.

  • Относно формата за действителност на брачния договор

    I. Уводни думи

    Както е добре известно, формата е част от фактическия състав на определена категория правни сделки. Това са така наречените формални сделки, при които несъблюдаването на нормативно предписания начин за извършване на волеизявлението, съответно за постигане на съгласието (при договорите), се санкционира с нищожност – арг. от чл. 26, ал. 2, предл. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

    Брачният договор също е формална сделка. Това поставя с острота проблема за нормативните изискванията относно начина на неговото сключване, доколкото тяхното нарушаване ще е изначална и непреодолима пречка да се породят правните му последици.

    Тази статия има за цел да разгледа изискуемата от законодателя форма на брачния договор и да осветли някои специфични въпроси във връзка с нея, които биха могли да породят или вече пораждат спорове и затруднения в практиката.

    II. Обща характеристика на формата на брачния договор

    За действителност на брачния договор в чл. 39, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) законодателят е предвидил писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. Така установената усложнена официална писмена форма се явява съчетание между две други, познати на българското законодателство1, официални писмени форми - писмена форма с нотариална заверка на подписите2 и писмена форма с нотариална заверка на съдържанието3.

    Предписаната официална форма гарантира, че самоличността и дееспособността на страните ще бъде проверена и че по отношение на сключената сделка ще бъде осъществен известен превантивен контрол за законосъобразност4. Предварителната проверка за законосъобразност се предпоставя от установената в чл. 574 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) забрана да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки. Такава проверка е особено необходима с оглед на специфичния предмет на брачния договор и поради факта, че българското законодателство не установява изискване преди сключването на договора страните да получат независима правна консултация от адвокат, както е например в САЩ, Австралия и др.5 Опазването на техните права и интереси е възложено на нотариуса. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) нотариусът е длъжен да упътва страните, да изяснява тяхната воля и фактическото положение и да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици на извършения акт. Принципите на европейското семейно право относно имуществените отношения между съпрузите предвиждат, че нотариусът трябва да предостави независима правна консултация на всеки от съпрузите и да се увери, че те разбират правните последици на брачния договор и го сключват доброволно6.

    С нотариалната заверка на подписа нотариусът удостоверява, че страните лично са се явили пред него и са подписали или потвърдили вече положените върху брачния договор свои подписи.

    С нотариалната заверка на съдържанието нотариусът удостоверява, че към датата на нотариалното удостоверяване брачният договор има такова съдържание, каквото има екземплярът, останал на съхранение в служебния му архив. По този начин се създават гаранции срещу последващо унищожаване, подмяна или поправки7.

    III. Компетентни да извършат нотариалното удостоверяване лица

    Оправомощен да завери подписите и съдържанието на брачния договор е преди всичко всеки правоспособен нотариус. По нашето право това е общият удостоверителен орган8. Той притежава пълна материална компетентност, което му дава правото да извършва всички предвидени от закона нотариални действия9.

    Съгласно действащото законодателство двете удостоверявания - на подписите и на съдържанието, могат да бъдат извършени и от помощник-нотариус с изключение на случаите, в които с брачния договор се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижим имот. Това нормативно разрешение не може да бъде споделено. Поради специфичния си предмет, брачният договор е базата, върху която се развиват имуществените отношения между съпрузите. Дори когато с брачния договор не се правят разпореждания с вещни права върху недвижим имот, особеното му значение за страните и техните контрагенти е основание удостоверяването на подписите и съдържанието на договора да бъде изключено от компетентността на помощник-нотариуса. Като допълнителен аргумент за това могат да бъдат посочени още сложното и разнородно съдържание на брачния договор, а също и обстоятелството, че институтът е съвсем нов за правната ни система, което само по себе си е оправдание за повече нормативни гаранции за законосъобразното му прилагане.

    С оглед на изложеното, предлагам de lege ferenda в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗННД, където са предвидени действията от компетентността на нотариуса, които помощник-нотариусът няма право да извършва, да бъде създадена нова т. 5 - удостоверяване подписите и съдържанието на брачен договор.

    Когато в района няма нотариус, удостоверяването на подписа и съдържанието на брачния договор е в правомощията на съдията по вписванията при районния съд. Съдията по вписванията е компетентен да извърши двете заверки и при заместване на нотариус в случаите по чл. 48 ЗННД.

    Българските дипломатически и консулски представители в чужбина могат да удостоверят подписите и съдържанието на брачен договор, съставен на български език, само доколкото с него не се прехвърлят или учредяват вещни права върху недвижим имот. Това е така, понеже брачният договор, с който се правят такива разпореждания, се вписва в имотния регистър, а съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗННД дипломатическите и консулски длъжностни лица са компетентни да удостоверяват подписа и съдържанието единствено на документи, които не подлежат на вписване“. Приема се, че законодателят визира вписването в имотния регистър, а не и това в други публични регистри, създадени по силата на специални закони10.

    Следователно общото изискване за регистрация на брачните договори в Регистъра на имуществените отношения между съпрузите не е основание да се отрече правото на българските дипломатически и консулски представители да заверят подписите на страните и съдържанието на договора, когато последният не подлежи на вписване в имотния регистър11.

    Удостоверяването на подписите и съдържанието на брачен договор, страни по който са чужди граждани, се извършва само ако договорът е предназначен да произведе действието си на територията на Република България (арг. от чл. 84, ал. 2 ЗННД).

    Органите на местната администрация не са оправомощени да заверят подписите и съдържанието на брачния договор. Тяхната материална компетентност е ограничена12. Нотариалните действия, които те могат да извършват, когато в населеното място няма нотариус и районен съд, са изрично изброени в чл. 83 ЗННД. Сред тези действия е и удостоверяването на подписа и съдържанието на пълномощно за сключване на договори, за които се изисква нотариална форма. Органите на местната администрация обаче нямат правото да заверяват подписите върху договори и да удостоверяват съдържанието на други документи, освен на упълномощителните сделки по чл. 37 ЗЗД13. Що се отнася до брачния договор, това разрешение е оправдано. Брачният договор не е от сделките, за които се предполага, че е необходимо да се осигури широк достъп до услугата. Наред с това, на органите на местната администрация не би могло да се възложат допълнителните действия във връзка с проверка на собствеността, консултирането на страните и др., които са от съществено значение за защита на интересите на съпрузите и гражданския оборот.

    IV. Два специфични въпроса относно извършване на нотариалното удостоверяване

    Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 СК предвижда, че брачният договор се сключва в писмена форма „…с нотариална заверка на съдържанието и на подписите“. Прави впечатление, че в други случаи - при упълномощаването за сключване на договори, за които е необходима нотариална форма, нормативно предписаната форма е писмена „…с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието“. Пита се дали различната редакция на двата текста не е умишлена и не установява ли по този начин законодателят последователността, в която следва да бъдат извършени двете удостоверявания. Иначе казано, трябва ли нотариусът първо да завери съдържанието на брачния договор и едва тогава подписите на страните?

    Струва ми се, че отговорът на поставения въпрос е отрицателен и че различната редакция на разпоредбите се дължи на нормотворческа непрецизност. ГПК не урежда нотариалната заверка на съдържанието и подписа инотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието като отделни производства. И двата случая се прилагат правилата на чл. 590, ал. 4 ГПК. Споделям разбирането, че всякога първо следва да се завери подписът и едва тогава съдържанието на договора, доколкото след удостоверяването на последното нотариусът е задължен да подреди предназначения за служебния му архив еднообразен екземпляр в съответната нотариална книга и да върне останалите на молителите, с което нотариалното производство приключва14.

    Прави впечатление още, че при упълномощаването за сключване на договори, за които е необходима нотариална форма, е предвидено нотариалното удостоверяване на подписите и на съдържанието да бъде извършено едновременно15. Такова изискване чл. 39, ал. 1 СК не поставя изрично16. Разпоредбата на чл. 590, ал. 4 ГПК, която, както вече посочих, се прилага и по отношение на формата на брачния договор обаче също говори за „едновременно“ удостоверяване на подписите и съдържанието. Значи ли това, че все пак и при брачния договор е необходимо двете заверки да бъдат извършени едновременно?

    На поставения въпрос трудно може да се отговори еднозначно при действащата нормативна уредба.

    От една страна, при определяне на изискванията за форма на брачния договор трябва да се изхожда преди всичко от чл. 39, ал. 1 СК, а там едновременно удостоверяване на подписите и съдържанието не е предвидено. Същевременно разширителното тълкуване на разпоредбата принципно е недопустимо17. Поставянето на допълнителни изисквания по отношение на установената от законодателя форма ad substantiam би могло да застраши правната сигурност и стабилността на гражданския оборот.

    От друга страна, обаче нотариалното удостоверяване на подписите и на съдържанието е уредено като единно производство18, поради което заверките следва да бъдат направени в непосредствена времева последователност от един нотариус. Още повече, че механичният сбор от нотариалната заверка на подписите и нотариалната заверка на съдържанието не е равна на единното нотариално удостоверяване на подпис и съдържание19. Ако двете заверки не бъдат направени едновременно в едно производство, коментираната усложнена форма за действителност - писмена с нотариална заверка на подписите и съдържанието, няма да изпълни своето предназначение. Извършването на заверките разпокъсано във времето или от различни нотариуси разкрива опасността след удостоверяването на подписите, съдържанието на брачния договор да бъде подправено.

    Поради това мисля, че се налага de lege ferenda законодателят изрично да предвиди, че нотариалната заверка на съдържанието и на подписите следва да се извърши едновременно.

    И при действащата уредба обаче бих предпочел да се присъединя към изказаното вече становище, че двете заверки - елементи на предписаната за брачния договор усложнена нотариална форма, не могат да се наслагват една след друга във времето20. Ако това разбиране не се възприеме, в случаите когато подписът и съдържанието не са удостоверени едновременно, не би могло да има съмнение, че брачният договор ще произведе действие от датата на втората заверка, която би следвало да е на съдържанието.

    V. Последици от нищожност на нотариалното удостоверяване

    Брачният договор ще е недействителен, макар да е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието, ако нотариалното удостоверяване е нищожно. Външното спазване на формата за валидност не е достатъчно21. Нищожното нотариално удостоверяване не поражда присъщите нему правни последици и влече недействителност на извършената с него правна сделка22. Така и съдебната практика вж. например Решение № 485-2012-ВКС, с което се приема следното: „Като не се е уверил, че страните по договора разбират смисъла на извършеното действие, за да дадат и надлежно одобрение, нотариусът е извършил нищожно нотариално действие, което води до нищожност на нотариалния акт. А щом като нотариалния акт е нищожен, нищожна е и сделката, оформена с него поради липса на предписаната от закона (чл. 18 ЗЗД) форма.“

    Нотариалното удостоверяване е нищожно, когато изхожда от лице, което няма качеството на нотариален орган; когато е извършено от нотариален орган извън рамките на предоставената му от законодателя нотариална компетентност (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1 ГПК); когато нотариалният орган не е имал право да извърши нотариалното удостоверяване (чл. 574 и 575 ГПК); а също когато нотариалният орган е нарушил някое от изрично посочените в разпоредбата на чл. 576 ГПК изисквания за извършване на нотариалното удостоверяване (чл. 578, ал. 4, чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2 ГПК)23.

    Нарушаването на изискването нотариусът да консултира страните като им разясни правните последици на сключвания брачен договор само по себе си не води до неговата недействителност24. Виновното неизпълнение на това задължение на нотариуса обаче е основание да бъде ангажирана имуществената му отговорност за причинените вреди25. Нотариусът носи и дисциплинарна отговорност26.

    Разглеждането на въпросите, свързани с формата за действителността на брачния договор, ще продължи в следващия брой.

    Д-р Димитър ТОПУЗОВ, гл. ас. в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“
    __________
    1 Вж. Димитров, Кр. Нотариални производства. С., Сиела, 2013, с. 93.
    2 Такава е предвидена в чл. 212, ал. 2 ЗЗД за договора за продажба на наследство в чл. 35, ал. 1 от Закона за собствеността за доброволната делба на недвижими имоти и на движими вещи на стойност над 50 лв., в чл. 144, ал. 2 от Закона за движение по пътищата за прехвърляне собствеността на регистрирани автомобили и в други случаи.
    3 Писмена форма с нотариална заверка на съдържанието е установена с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за наследството за опрощаване на недостоен наследник.
    4 Вж. Еленкова, Е. Превантивната функция на нотариуса. - Собственост и право, 2008, № 2, 59-65; В същия смисъл Станева, А. Брачният договор. С., Сиела, 2011, с. 31.
    5 Вж. Morley, Jeremy D. Prenups around the world, достъпно на http://www.international-divorce.com/prenups_around_the_world.htm (посетено на 22.02.2015 г.); Нацев, С., Брачните договори в САЩ. - Адвокатски преглед, 2007, № 8, с. 16.
    6 Вж. Принцип 4:13 у Boele-Woelki, K., F. Ferrand, C. G. Beilfuss, M. Jantera-Jareborg, N. Lowe, D. Martiny, W. Pintens Principles of European Family Law regarding property relations between spouses. Cambridge-Antwerp-Portland: Intersentia, 2013, p. 126.
    7 Вж. Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова Българско гражданско процесуално право. С.: Сиела, 2012, 1268-1269; Димитров, Кр. Цит. съч., с. 91; Матеева, Е. Семейно право на Република България. С.: ВСУ „Черноризец Храбър“, 2010, с. 177.
    8 Вж. Сталев, Ж. Нотариалният акт. С., Фенея, 2004, с. 17.
    9 Вж. Стайкова, С. Нотариално право. Обща част. С., Фенея, 2012, 55-56.
    10 Вж. Димитров, Кр. Нотариални производства. …, 84-85.
    11 Вж. Марков, М. - В Ненова, Л. Семейно право. Нова редакция по СК от 2009 г. проф. д-р Методи Марков. Книга първа. С., Софи-Р, 2010, с. 410.
    12 Вж. Стайкова, С. Нотариално право. Обща част...., с. 192.
    13 Вж. Димитров, Кр. Нотариални производства. …, 90-91.
    14 Вж. Димитров, Кр. Нотариални производства…, с. 94. В същия смисъл Стайкова, С. Нотариално право. Специална част. Том I. C., Фенея, 2013, с. 273.
    15 Приема се, че изискването за едновременност на нотариалната заверка на съдържанието и на подписите на упълномощителната сделка ще бъде удовлетворено, когато отделните действия, които изграждат фактическия състав на новото усложнено нотариално удостоверяване се извършат от един и същи нотариален орган в непосредствена времева последователност – наведнъж. Вж. Матеева, Е. Доброволно представителство в нотариалните производства при действието на Новия ГПК. С.: Фенея, 2008, с. 99, 239; Белазелков, Б. Автентифициране и удостоверяване на волеизявленията за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот. – Съвременно право, 2007, № 3, с. 44.
    16 Това се изтъква като разлика между установената от законодателя форма за брачния договор и тази, която е предвидена при упълномощаване за сключване на договори, за които се изисква нотариален акт. Вж. Тенева, Л. Актуални въпроси в нотариалната дейност или поглед от другата страна. С.: Сиела, 2009, с. 145.
    17 Нормите, регламентиращи формата на правните сделки, не подлежат на разширително тълкуване и не могат да се прилагат по аналогия. Вж. Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II. С., Софи-Р, 2001, с. 419.
    18 Вж. Танев, Д. - В: Пунев, Б., В. Гачев, Г. Хорозов, Д. Митева, Д. Танев, Е. Кръшкова, Е. Балевска, К. Топалов, К. Влахов, М. Златарева, М. Обретенова, М. Бобатинов, С. Кюркчиев Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. С., ИК Труд и право, 2012, с. 1280.
    19 Изглежда обратно е разбирането на Чернев, С., изразено в: Иванова, Р., Б. Пунев, С. Чернев Коментар на новия граждански процесуален кодекс. С., ИК Труд и право, 2008, с. 724.
    20 Вж. Димитров, Кр. Нотариални производства…, 94-95.
    21 Вж. Розанис, С. Недействителност на сделките. С., Фенея, 2009, 53-54.
    22 Вж. Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова Цит. съч., с. 1272. В същия смисъл Стефанов, Г. Гражданско право…, с. 136.
    23 Вж. Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, пак там.
    24 Такова е разрешението и в повечето европейски законодателства. Вж. Boele-Woelki, K., F. Ferrand, C. G. Beilfuss, M. Jantera-Jareborg, N. Lowe, D. Martiny, W. Pintens Op. cit., 126-128.
    25 За гражданската отговорност на нотариуса вж. по-подробно Димитров, К. Нотариално право. Обща част. С.: Сиела, 2009, 143-146 и Маринова, Б. Сделките с имоти - права и отговорности. С.: Сиби, 2009, с. 192 и сл.
    26 За дисциплинарната отговорност на нотариуса вж. Димитров, К., пак там, 146-149.

Книги