Sidebar

Меню

доброволно застраховане

  • Ред за облагане и деклариране на доходите от доброволно осигуряване и от застраховки „Живот“

    Договорите за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване или за застраховки „Живот“ все по-често се използват в практиката като средство за осигуряване на допълнителен доход за физическите лица, в полза на които са направени. До голяма степен това се дължи на предвидените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) данъчни облекчения, касаещи направените по този тип договори:

    • лични вноски (вж. чл. 19 ЗДДФЛ), или
    • вноски от работодател (вж. чл. 24, ал. 2, т. 12 ЗДДФЛ).

    В тази връзка, съвсем резонно, в практиката възникват все повече въпроси за данъчното третиране на доходите от доброволно осигуряване и от застраховки „Живот“. Най-често поставяният въпрос е дали получените суми подлежат на облагане и съответно какви са свързаните с това задължения на физическото лице?

    Отговорът на този въпрос не е еднозначен, а следва да бъде търсен в действащите правила на ЗДДФЛ.

    Един от основните принципи на данъчния закон е заложен в разпоредбата на чл. 12, ал. 1, а именно: облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Следователно, за да бъдат освободени от облагане доходите от доброволно осигуряване и от застраховки „Живот“, това трябва изрично да е постановено в ЗДДФЛ или в друг закон.

    Необлагаеми доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот“

    Предвид разпоредбите на чл. 13, ал. 1, т. 7 и чл. 14 ЗДДФЛ, не са облагаеми:

    • доходите от допълнително доброволно осигуряване, получени след придобиване право на допълнителна пенсия;
    • доходите от инвестиции на техническите резерви, получени по застрахователни договори1;
    • доходите от инвестиции на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица;
    • застрахователните обезщетения2, когато е настъпило застрахователно събитие.

    С оглед спецификата на този вид доходи е необходимо да се има предвид и разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ, според която не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение. В този смисъл сумите, получени по договори за доброволно осигуряване или за застраховки „Живот“ от наследниците на осигуреното/застрахованото лице, не се смятат за доход и съответно не подлежат на облагане и деклариране по реда на ЗДДФЛ.

    По отношение на доходите от доброволно осигуряване и застраховане, които не попадат в разпоредбите на чл. 13 ЗДДФЛ, законът предвижда да бъдат облагани с окончателен данък.

    Облагане с окончателен данък

    На основание чл. 38, ал. 8 ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот“, придобити на датата на:

    • обратно получаване на внесените суми за застраховки „Живот“;
    • обратно получаване на внесените суми за доброволно здравно осигуряване, с изключение на случаите на възстановяване на разходи за здравно обслужване и предоставяне на здравни услуги и стоки на осигуреното лице при настъпване на предвидените в здравноосигурителните договори случаи;
    • получаване на внесените суми за допълнително доброволно осигуряване преди придобиване право на допълнителна пенсия;
    • прехвърляне на суми от индивидуална партида по партида на трето лице;
    • изменение на застрахователния договор, за който е ползвано облекчение по чл. 19 ЗДДФЛ, в договор, за който не може да се ползва посоченото облекчение;
    • усвояване на сумите по застрахователен договор за погасяване на заем, когато застраховка „Живот“ се ползва за обезпечение на задължение на физическото лице.

    Изключение от цитираното правило е регламентирано в разпоредбата на чл. 38, ал. 9 ЗДДФЛ, където с промените в данъчния закон (обн. ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) беше направено едно допълнение. В тази връзка нека си припомним, че според текста на чл. 38, ал. 9 ЗДДФЛ, в редакцията на закона, действаща до 31.12.2015 г., гореизброените доходи не се облагаха с окончателен данък за частта, съответстваща на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 19 от същия закон3.

    Пример:

    През 2014 и 2015 г. физическо лице е правило вноски в доброволен пенсионен фонд и е ползвало данъчно облекчение по чл. 19, ал. 1 ЗДДФЛ при подаването на годишните данъчни декларации за посочените години. Размерът на направените вноски е както следва:

    • 1500 лв. през 2014 г., и
    • 2000 лв. през 2015 г.

    Първата вноска е приспадната изцяло от сумата на годишните данъчни основи за 2014 г. при подаването на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. Физическото лице е ползвало облекчение по чл. 19, ал. 1 ЗДДФЛ и за 2015 г., но също в размер на 1500 лв., тъй като получените през годината доходи не са били достатъчни, за да се приспаднат изцяло направените през тази година вноски (2000 лв.).

    На 15.01.2016 г. лицето прекратява въпросния договор за доброволно пенсионно осигуряване, като към този момент то не е придобило право на допълнителна пенсия. Получената сума включва внесените от лицето суми, както и разпределените по индивидуалната му партида доходи от инвестиции на активите на фонда, освободени от облагане на основание чл. 13, ал. 1, т. 7 ЗДДФЛ. Какъв е размерът на дължимия от лицето данък в този случай?

    Общият размер на облагаемия доход по чл. 38, ал. 8 ЗДДФЛ в конкретния случай е 3500 лв. (размерът на обратно получените вноски, направени от лицето през течение на годините). От друга страна, на основание чл. 38, ал. 9 ЗДДФЛ, окончателен данък не се дължи за частта от направените вноски, за които лицето не е ползвало облекчение по реда на чл. 19, т.е. в случая необлагаеми са 500 лв. и съответно дължимият окончателен данък е - 300 лв. ((3500 - 500) х 10% ).

    На основание чл. 38, ал. 9 ЗДДФЛ, в редакцията на закона, действаща от 01.01.2016 г., доходите по чл. 38, ал. 8 не се облагат с окончателен данък за частта, съответстваща на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 19 и по реда на чл. 24, ал. 2, т. 12 ЗДДФЛ.Следователно освобождаването от облагане с окончателен данък е обвързано вече не само с правото на лицата да ползват облекчение за направените от тях лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане, но и с облекчението, което ползват по силата на чл. 24, ал. 2, т. 12 ЗДДФЛ. На това основание в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват направените от работодателя социални разходи до 60 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка „Живот“, отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност. Така направените вноски представляват доход в натура за съответния работник или служител, но в съответствие с нормата на чл. 24, ал. 2, т. 12 ЗДДФЛ се изключват от обхвата на облагаемия доход по трудови правоотношения.

    Иначе казано, в сила от 01.01.2016 г., при получаване на доходи от доброволно осигуряване и застраховане, в случаите по чл. 38, ал. 8 ЗДДФЛ се дължи окончателен данък за сумата, съответстваща на частта от вноските/премиите, за които лицето е ползвало облекчение по реда на чл.24, ал. 2, т. 12 ЗДДФЛ за направени от работодателя вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка „Живот“.

    Пример:

    Търговско дружество, което условно ще обозначим като ООД „Х“, е направило корпоративна застраховка „Живот“ за всичките си служители. Ще поясним, че става въпрос за застраховка, която попада в обхвата на т. 1 от Приложение № 1 към Кодекса за застраховането (КЗ) и съответно за внесените от работодателя премии могат да бъдат приложени разпоредбите на чл. 204, т. 2, б. „а“ и чл. 208 ЗКПО и чл. 24, ал. 2, т. 12 ЗДДФЛ. Размерът на застрахователната премия, която работодателят внася ежемесечно за всеки отделен работник, е 100 лв. Според условията на застрахователния договор така внесените премии се получават обратно от съответните работници и служители до края на следващия месец. Иначе казано, премиите, внесени за сметка на работодателя през декември 2015 г., ще бъдат получени обратно от лицата до края на януари 2016 г.

    В разгледания пример разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 12 ЗДДФЛ се прилага само за част от внесената премия (60 лв.), а за остатъка от 40 лв. също не се дължи данък, но основанието за това е друга данъчна норма, а именно чл. 24, ал. 2, т. 9 от същия закон4.

    От началото на януари 2016 г. застрахователното дружество е длъжно да удържа окончателен данък в размер на 10% върху обратно изплащаните премии, с изключение на частта от вноската, за която не е ползвано облекчение по чл. 24, ал. 2, т. 12 ЗДДФЛ (в случая 40 лв.), т.е. окончателният данък за всяко отделно физическо лице трябва да се определи върху сумата от 60 лв.

    Следва да се има предвид, че окончателен данък не се дължи и за доходи по застраховки „Живот“, вноските за които са освободени от облагане на основание чл. 24, ал. 2, т. 13 ЗДДФЛ. Тук са посочени направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт.

    В общия случай ставката на окончателния данък за облагаемите доходи от доброволно осигуряване и застраховане е 10 на сто, като само за суми, получени по застраховки „Живот“ след изтичане на срока на договор, който е 15 или повече години, е предвидена ставка от 7 на сто (вж. чл. 46, ал. 1 и 2 ЗДДФЛ).

    На основание чл. 65, ал. 7 ЗДДФЛ окончателният данък за доходите по чл. 38, ал. 8 се удържа и внася от застрахователното/осигурителното дружество, когато то е местно лице, като срокът е до края на месеца, следващ тримесечието, през което доходът е придобит от физическото лице. Например, ако доходите от доброволно осигуряване и застраховане са придобити от физическите лица през първото тримесечие на 2016 г., срокът за внасяне на дължимия окончателен данък от съответното застрахователно/осигурително дружество е 03.05.2016 г., тъй като 30.04.2016 г. е събота (т.е. неприсъствен ден) и срокът се удължава до следващия след него присъствен ден.

    Важно е да се уточни, че застрахователното/осигурителното дружество установява частта на необлагаемите доходи по чл. 38, ал. 9 ЗДДФЛ на база писмена декларация, предоставена от физическото лице - носител на задължението за данъка. Това специално е указано в нормата на чл. 65, ал. 8 ЗДДФЛ. Данъчният закон не предвижда да се утвърждава специален образец на упоменатата декларация - единственото задължително изискване към нея е тя да бъде в писмена форма. В случай че физическото лице не е декларирало наличието на необлагаем доход, застрахователното/осигурителното дружество - платец на дохода, определя дължимия окончателен данък върху брутния размер на облагаемия доход по чл. 38, ал. 8 ЗДДФЛ.

    Когато застрахователното/осигурителното дружество - платец на дохода, не е местно лице, задължението за определяне и внасяне на дължимия окончателен данък по чл. 38, ал. 8 ЗДДФЛ е на физическото лице - придобило дохода. Срокът за внасянето на данъка е идентичен - до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода (чл. 67, ал. 1 ЗДДФЛ).

    Деклариране на доходите от доброволно осигуряване и застраховане

    На основание чл. 55, ал. 1 и 2 и чл. 56 ЗДДФЛ, дължимият окончателен данък за доходите от доброволно осигуряване и застраховане се декларира в срока за внасянето му от лицето, което има задължението да го внася, а именно от:

    • застрахователното/осигурителното дружество - платец на дохода, когато то е местно лице;
    • физическото лице, придобило дохода, когато застрахователното/осигурителното дружество не е местно лице.

    По правило доходите от доброволно осигуряване и застраховане, които подлежат на облагане с окончателен данък, не се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. Изключение от това правило е предвидено само за случаите, в които доходите по чл. 38, ал. 8 ЗДДФЛ са от източник в чужбина. В тези случаи, предвид разпоредбите на чл. 50, ал. 1, т. 3, б. „в“ и чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ, местните физически лица са задължени да декларират въпросните доходи в годишната данъчна декларация за съответната година. За целта се попълва част VI на Приложение № 8 (образец 2081). На практика, когато задължението за облагане на доходите от доброволно осигуряване и застраховане е на съответното местно физическо лице, придобило такива доходи, то е задължено не само да подава декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ, но и годишна данъчна декларация.

    Що се отнася до задълженията на застрахователните/осигурителните дружества - местни лица, освен разгледаните в настоящия материал ангажименти за облагане с окончателен данък и за деклариране на дължимия данък, те трябва да включват в справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ за годината на изплащането им:

    • облагаемите доходи по чл. 38, ал. 8 ЗДДФЛ, както и
    • необлагаемите доходи по чл. 13, ал. 1, т. 7 ЗДДФЛ, когато годишният им размер, изплатен на конкретното физическо лице, превишава 5000 лв.

    Лорета ЦВЕТКОВА, данъчен експерт
    ______
    1 По смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗДДФЛ „доходи от инвестиции на техническите резерви“ е разпределената от застраховател по партидите на застрахованите лица част от нетния финансов приход от инвестициите на средствата на математическия (премийния) резерв.
    2 Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗДДФЛ „застрахователно обезщетение“ е застрахователно обезщетение по смисъла на Кодекса за застраховането.
    3 В чл. 19 ЗДДФЛ е регламентиран редът за ползване на данъчно облекчение за направени лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане.
    4 В чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗДДФЛ са посочени социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО. В случая сумата от 40 лв. следва да се обложи с данък върху социалните разходи по реда на ЗКПО и съответно, на основание цитираната разпоредба, се изключва от облагаемия доход по трудови правоотношения.

Предстоящи учебни семинари

Семинар по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието

11 - 12 май 2017 г.
София, пл. „Македония” № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала „Америка”
Лектори: Инж. Димо Иванов, Инж. Любомир Владимиров
Цена: 240.00 лв.

Закон и практика - Пролет 2017

12 - 16 юни 2017 г.
Курортен комплекс „Албена”, Хотели „Малибу” и „Сенди Бийч”
Лектори: Мариана Кацарова, Диана Митева, Красимир Машев
Цена: 300.00 лв.

Данъци и счетоводство - Пролет 2017

19 - 23 юни 2017 г.
Курортен комплекс „Албена”, Хотели „Малибу” и „Сенди Бийч”
Лектори: Доц. д-р Людмила Мермерска, Калина Златанова, Д-р Антон Свраков
Цена: 300.00 лв.

Семинар по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието

27 - 30 юни 2017 г.
Курортен комплекс „Албена”, Хотел „Малибу”
Лектори: Теодора Дичева, Инж. Екатерина Асенова
Цена: 300.00 лв.

Практически въпроси по прилагането на данъчното и счетоводното законодателство през 2017 г.

15 – 22 юли 2017 г.
ПРИБАЛТИЙСКИ СТОЛИЦИ - Талин – Хелзинки – Рига – Вилнюс
Лектор: Велин Филипов, Регистриран одитор, данъчен и счетоводен консултант
Цена: 2 480.00 лв.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани

Практически въпроси на собствеността

Проблеми на гражданския и търговския оборот
Трето преработено и допълнено издание

Кодекс на труда - 2017

Луксозно издание с твърди корици.

Счетоводство - 2017 г.

Oсми по ред годишник с актуално приложно знание за счетоводството и за независимия финансов одит

Новите положения в Търговския закон (ДВ, бр. 105 от 30 декември 2016 г.)

Коментар на промените
Актуализиран нормативен текст

Трудови отношения 2017

Двадесето юбилейно издание на книгата-годишник!

Социално осигуряване - 2017

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Граждански процесуален кодекс

Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика
Второ преработено и допълнено издание

Обезпеченията в материалното и процесуалното право

Изчерпателен коментар на правната уредба и анализ на съдебната практика