Sidebar

Меню

ППЗОП

  • Лично състояние на кандидатите и участниците съгласно новия Закон за обществените поръчки и правилника за прилагането му

    От 15.04.2016 г. е в сила новият Закон за обществените поръчки (ЗОП, обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г.), както и правилник за неговото прилагане (ППЗОП, обн. ДВ, бр. 28 от 08.04.2016 г., също в сила от 15.04.2016 г.). Новата национална уредба транспонира основно четири директиви на ЕС в областта на възлагането на обществени поръчки, а именно: Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО и Директива 2014/25/ЕС относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО, както и действащите директиви в областта на обжалването, изменени с Директива 2007/66/ЕО и Директива 2009/81/ЕО относно обществените поръчки в областта на отбраната и сигурността. Всъщност, основната идея на директивите, залегнала и в новия ЗОП и ППЗОП, е максималното либерализиране на уредбата чрез облекчаване на административната тежест за кандидатите и участниците в процедури по възлагане на обществени поръчки с цел разширяване на конкуренцията и по този начин осигуряване на по-ефективно разходване на публични средства.

    Именно във връзка с тази идея с новия ЗОП и ППЗОП настъпват сериозни промени и по отношение на изискванията към личното състояние на кандидатите и участниците в процедурите по възлагане на обществени поръчки, като уредбата е регламентирана в раздел I, наименован „Лично състояние на кандидатите и участниците“, и по-конкретно от чл. 54 до 58 ЗОП, респективно в чл. 45 и 46 ППЗОП. Промените целят да допуснат до участие в тези процедури възможно най-широк кръг потенциални кандидати и участници, като, от една страна, трансформират в незадължителни някои от задължителните досега по силата на отменения вече ЗОП (обн. ДВ, бр. 28 от 2004 г.) основания за отстраняване, от друга страна, позволят на възложителите при определени, строго регламентирани в закона обстоятелства да преценят дали при наличието и на двата вида основания за отстраняване да не допуснат все пак кандидатите и участниците до участие, и от трета страна, въвеждат своеобразна давност по отношение на някои от основанията за отстраняване, при изтичането на която те да не препятстват участието в процедури на лицата, за които са налице.

    Някои от промените, регламентирани в ЗОП, предизвикаха сериозна полемика както още в процеса на общественото им обсъждане, така и впоследствие в рамките на обсъждането им в Народното събрание. В същото време част от възникналите въпроси намериха еднозначен отговор в приетите разпоредби на ППЗОП, но част от тях останаха отворени, и в тази връзка начинът на тяхното прилагане е предмет на бъдещото правоприлагане, поради което целта на настоящата статия е да разгледа систематично промените в режима и да се опита да даде едно възможно експертно решение за приложението на новата уредба за личното състояние на кандидатите и участниците.

    С новата уредба е запазен основният принцип, че основанията за задължително и незадължително отстраняване са изчерпателно изброени в закона, което означава, че не може кандидат или участник да бъде отстранен от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка при наличие на основание, различно от законово предвидените, в това число при влязла в сила присъда по друг състав от Наказателния кодекс (НК), извън посочените в чл. 54, ал. 1, т. 1 ЗОП.

    Освен това се запазва принципът, че основанията за отстраняване са приложими спрямо кандидатите или участниците, като в чл. 57, ал. 2 ЗОП е уточнено, че основанията се прилагат и когато кандидат или участник е обединение от физически и/или юридически лица и за член на обединението е налице някое от основанията за отстраняване. В чл. 54, ал. 2 ЗОП, както и в чл. 55, ал. 3 ЗОП е посочено, че някои от основанията, изрично посочени в тези разпоредби, се прилагат спрямо лицата, които представляват участника или кандидата, членовете на управителните и надзорните органи и за други лица, които имат правомощия да упражняват контрол при вземането на решения на тези органи, доколкото останалите основания важат за участниците, в качеството им на стопански субекти. Член 40 ППЗОП конкретно посочва кои са лицата, по чл. 54, ал. 2 и чл. 55, ал. 3 ЗОП, в това число конкретно по отношение на различните видове търговци според Търговския закон (ТЗ). Основанията за отстраняване са приложими и спрямо третите лица, чиито ресурс може да използва кандидат или участник (чл. 65, ал. 4 ЗОП), както и спрямо подизпълнителите, ако се използват такива (чл. 66, ал. 2 ЗОП).

    В същото време новият ЗОП въвежда и много нови моментикакто в задължителните, така и в незадължителните основания за отстраняване, които ще бъдат разгледани подробно по-долу в статията.

    По отношение на задължителните основания за отстраняване, на първо място е налице промяна в конкретните състави по Наказателния кодекс (НК), които водят до задължително отстраняване на кандидати или участници, в сравнение с отменената уредба. В т. 1 на чл. 54, ал. 1 ЗОП, към вече познатите досега състави от НК(престъпления против финансовата, данъчната или осигурителната система, включително изпиране на пари (чл. 253-260 НК); подкуп (чл. 301-307 НК); участие в организирана престъпна група (чл. 321 и 321а НК); престъпление против собствеността (чл. 194-217 НК); престъпление против стопанството (чл. 219-252 НК); престъпление по чл. 108а НК при възлагане на обществени поръчки) са добавени и нови състави, а именно: трафик на хора (чл. 159а-159г НК), престъпления против трудовите права на гражданите (чл. 172 КТ)1; приемане на работа без разрешение на ненавършили пълнолетие деца (192а НК) и престъпления против околната среда (чл. 352-353е НК)2.

    Появяват се и напълно нови обстоятелства, които са квалифицирани като задължителни основания за отстраняване, едно от които е регламентирано в т. 4 на чл. 54, ал. 1 - наличие на неравнопоставеност в случая по чл. 44, ал. 5 ЗОП, касаещ кандидат или участник, участвал в пазарните консултации при възложителя, за който не може да се докаже, че участието му не води до нарушаване на принципа на равнопоставеност. За да се приложи това основание за отстраняване, следва преди това да са предприети съответните задължителни мерки за отстраняване на предимството на участвалия в пазарните консултации кандидат или участник, а именно: възложителят да е публикувал информацията, обменена с този кандидат или участник на профила на купувача, да е удължен срокът за получаване на оферти и заявления за участие, най-малко до минимално предвидения в закона, когато първоначално е бил съкратен, и въпреки това да не може да се отстрани неравнопоставеността на този кандидат или участник. Доколкото възложителят е изпълнил своите законови задължения по чл. 44 ЗОП, то ако все пак продължава да е налице обективна неравнопоставеност, тежестта на доказване на липсата на предимство пада върху съответния кандидат или участник, участвал в пазарните консултации, като ако не успее да докаже твърденията си, той следва да бъде отстранен. Практиката ще покаже по какъв начин ще се доказва липсата на нарушаване на равнопоставеността, но при всички случаи, изпълнението на законовите изисквания, предвидени в чл. 44 ЗОП, не следва a priori да се счита за достатъчно условие за обезпечаване провеждането на равнопоставено състезание между кандидатите или участниците.

    Въведено като задължително основание за отстраняване на кандидат или участник, съгласно чл. 54, ал. 1, т. 5 ЗОП, е представянето на документ с невярно съдържание или респективно непредоставянето на изискваща се информация, които са свързани с удостоверяване на липсата на основания за отстраняване или изпълнението на критериите за подбор. Всъщност тези две обстоятелства се извличаха като основания за отстраняване от практиката по прилагане на ЗОП, наложена от възложителите, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд (ВАС), но сега вече те са и законодателно регламентирани формални основания за това.

    Аналогично, и конфликтът на интереси е изрично предвиден в ЗОП като задължително основание за отстраняване, по силата на чл. 54, ал. 1, т. 7 от закона, като специфичното в текста на разпоредбата е, че той е основание за отстраняване, когато не може да бъде отстранен. На практика това означава, че когато конфликтът на интереси засяга кандидат или участник, този конфликт би могъл да бъде отстранен чрез действия, които да не водят до промяна на стопанския субект, подал заявление или оферта. Когато е налице конфликт на интереси, касаещ подизпълнител или трето лице, предоставящо ресурсите си на кандидата или участника, отстраняването на този конфликт би могло да стане и чрез замяна на самия подизпълнител, респективно трето лице, доколкото ЗОП изрично предвижда възможност за такава промяна (чл. 66, ал. 2 ЗОП, респективно чл. 65, ал. 5 ЗОП), но само в случай, че последната не води до промяна в техническото предложение.

    Най-съществената новост в режима на основанията за задължително отстраняване е предвидена във връзка с наличието на влезли в сила задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), и лихвите към тях, към държавата или към общината по седалище на възложителя и на кандидата или участника, когато не са разсрочени, отсрочени или обезпечени, по чл. 54, ал. 1, т. 3 ЗОП. От една страна, такова задължително основание съществуваше и съгласно отменения ред, но то касаеше само основния размер на посочените задължения. С новия ред към този размер се добавя и размерът на начислените лихви по въпросните задължения, както и се въвежда уточнението, че по отношение на задълженията към общината, става въпрос едновременно за задължения към общината по седалище на възложителя и за общината по седалище на кандидата или участника. От друга страна, с новия законов ред се появява напълно нова възможност за изключение от приложението на това основание за отстраняване. В ал. 3 на същия член от ЗОП се предвижда, че основанието за отстраняване няма да е приложимо, когато са налице две алтернативно изброени обстоятелства в точки едно и две, а именно: т. 1 - се налага да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или т. 2 - размерът на неплатените дължими данъци или социалноосигурителни вноски е не повече от 1 на сто от сумата на годишния общ оборот за последната приключила финансова година. Втората алтернативна възможност за неприлагане на забраната за участие в процедури по възлагане на обществени поръчки по чл. 54, ал. 3, т. 2 ЗОП е свързана с обстоятелството, че подобни незначителни по размер налични задължения de facto не могат да осуетят изпълнението на договора за възлагане при евентуалното му сключване с лицето, за което те са установени. Нещо повече, наличието им не води до извода, че потенциалните изпълнители са нередовни платци, доколкото става дума за пренебрежимо малки суми, сравнени с общия им годишен оборот. Във връзка с прецизното установяване на вида и размера на влезлите в сила задължения законът в § 8 от ПЗР на ЗОП предвижда изменение в чл. 87, ал. 10 ДОПК, като вече освен да издава удостоверение за налични влезли в сила задължения, с изключение на отсрочените, разсрочените или обезпечените, Националната агенция за приходите (НАП) ще може да предоставя достъп на възложителите по електронен път до информация за наличието или липсата на задължения на лицата, т.е. сега вече НАП би следвало да може да дава по-точна информация, изключваща недоразумения в данните, особено когато се касае за малки суми. В другата алтернативна хипотеза на чл. 54, ал. 3, т. 1 ЗОП обаче, когато се налага да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, няма ограничение относно размера на наличните влезли в сила задължения, при който може да участва въпреки всичко един кандидат или участник. Липсата на ограничение означава, че потенциален изпълнител на обществена поръчка може да стане кандидат или участник със сериозни по размер задължения, което определено поставя в риск изпълнението на евентуален сключен договор. Затова прилагането на така регламентираната възможност изисква да се обосновава максимално конкретно и обстойно за всеки отделен случай наличието на важен държавен или обществен интерес, който следва да има доказан обективен превес над риска от евентуално неизпълнение на сключен с такъв кандидат или участник договор за изпълнение.

    Вторият вид основания за отстраняване, както беше и в отменената уредба, са незадължителните такива (чл. 55 ЗОП).

    Запазва се досегашният принцип на отменената уредба, че ЗОП регламентира изчерпателно всички възможни основания за незадължително отстраняване, а възложителят конкретно за всяка отделна процедура преценява дали и кои от тях да предвиди като основания за отстраняване на кандидати или участници. Това негово решение винаги следва да е включено в обявлението за откриване на процедурата или поканата за потвърждаване на интерес (за участие в преговорите (чл. 55, ал. 2).

    Първата съществена новост тук е, че някои основания за отстраняване, които съгласно отменения закон бяха задължителни, със сега действащия ЗОП са регламентирани по нов начин, като незадължителни. Това са част от основанията, посочени в чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗОП, а именно: когато кандидат или участник е обявен в несъстоятелност или е в процедура по ликвидация. Дали тези две обстоятелства ще бъдат основание за отстраняване, вече ще зависи от преценката на възложителя по всяка отделна обществена поръчка. Наличието на открито производство по несъстоятелност или сключено извънсъдебно споразумение с кредиторите, по чл. 740 ТЗ, остават, както беше досега по отменения ред, сред незадължителните основания за отстраняване по т. 1 на чл. 55, ал. 1 ЗОП. Към тях се добавя и ново - ако кандидатът или участникът е преустановил дейността си.

    За пръв път ЗОП допуска съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 4 ЗОП, при наличие на хипотезата по т. 1 на чл. 55, ал. 1, ако това изрично е предвидено в обявлението за откриване, респективно решението за откриване, в зависимост от конкретния вид процедура, възложителят, въпреки че е поставил изискване за липса на обстоятелства по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗОП, да прецени и да не отстрани кандидат или участник, за който тези основания са налице, ако се докаже, че последният не е преустановил дейността си и е в състояние да изпълни поръчката, съгласно приложимите национални правила за продължаване на стопанска дейност. Тази възможност дава още един шанс за лицата, за които de jure са налице тези основания, да не бъдат отстранени, ако в действителност могат да изпълнят законосъобразно конкретната обществена поръчка. В случая обаче, би следвало възможността по чл. 55, ал. 4 ЗОП да бъде приложима във всички случаи по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗОП, с изключение на новорегламентираната хипотеза на преустановена дейност, доколкото изискването на изключението по ал. 4 е конкретно - кандидатът или участникът „да не е преустановил дейност“. В същото време, ако последният временно е преустановил дейност, но може своевременно да я възстанови и да изпълни поръчката съгласно изискванията на възложителя и съответното законодателство, то също би следвало за него да важи горното изключение от приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗОП.

    С новата уредба остава същото основание кандидат или участник да е лишен от правото да упражнява определена професия (чл. 55, ал. 1, т. 2, както и основанието по чл. 55, ал. 1, т. 4 последният да е доказано виновен за неизпълнение на договор за обществена поръчка, довело до предсрочното му прекратяване. Във второто основание се въвежда по два начина смекчаване на отговорността за виновното неизпълнение на договора във връзка с участието в следващи процедури за възлагане на обществени поръчки, доколкото, на първо място, с новата уредба се иска освен доказване на последното и то да е довело до определен резултат - предсрочно прекратяване на договора, сключен по предходна процедура. На второ място, въпреки наличието на такова основание, кандидатът или участникът може да не бъде отстранен, ако неизпълнението засяга по-малко от 50% от стойността или обема на договора по предходна процедура. Следователно, ако по досегашния ред наличието на виновно неизпълнение на сключен договор по предходна процедура беше винаги, когато възложителят предвиди това, основание за отстраняване, независимо дали е довело или не до предсрочно прекратяване на договора, то сега ЗОП въвежда изключение от този принцип, което се прилага без право на преценка на възложителя, винаги в случаите, когато това неизпълнение е за по-малко от 50% от стойността или обема на договора и само когато виновното неизпълнение на договора е довело до неговото предсрочно прекратяване. На практика това означава, че ще могат да се включват в нови процедури по възлагане на обществени поръчки, дори при наличие на основанието за отстраняване по чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗОП кандидати или участници, които виновно не са изпълнили почти половината от обема или стойността на сключени от тях договори по предходни процедури, които в резултат на това са предсрочно прекратявани. Либерализирането на този режим отново цели разширяване на възможния кръг кандидати или участници, респективно потенциални изпълнители, като тук обаче не са поставени условия, нито възможност за преценка на възложителя, които да гарантират, че от страна на тези стопански субекти няма да се злоупотребява с дадената от законодателя възможност.

    В новия ЗОП се появяват и нови основания за незадължително отстраняване - сключването на споразумение с други лица с цел нарушаване на конкуренцията, когато нарушението е установено с акт на компетентен орган. (чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗОП), както и опитът да се повлияе на вземането на решение от страна на възложителя, свързано с отстраняването, подбора или възлагането, включително чрез предоставяне на невярна или заблуждаваща информация или опитът за получаване на информация, която може да даде неоснователно предимство в процедурата по възлагане на обществена поръчка (чл. 55, ал. 1, т. 5, б. „а“ и „б“ ЗОП). Във втората хипотеза прави впечатление, че не е необходимо кандидатът или участникът да е постигнал целта си неправомерно да спечели възлагането на обществената поръчка, за да бъде отстранен, а е достатъчно само да се установи безспорно, че се е опитал да направи това. Следователно самият опит е въведен в незадължително основание за отстраняване. Доколкото обаче не се иска постигането на конкретен резултат чрез противоправното поведение, ще бъде дискусионно доказването на този опит, което ще бъде очевидно в тежест на възложителя, респективно на конкурентите на въпросния кандидат или участник, във всеки конкретен случай.

    Закона за обществените поръчки предвижда конкретни, изчерпателно посочени в чл. 58, ал. 1 ЗОП, документи, с които се доказва липсата на съответните основания за отстраняване, когато издаването на тези документи е предвидено нормативно. Нещо повече, когато тези обстоятелства са достъпни чрез публичен безплатен регистър, съгласно чл. 58, ал. 6 ЗОП възложителят няма право да ги изисква, а следва да се снабди с тях служебно. В случаите, когато не се издават съответни документи, липсата на основанията за отстраняване се декларира от участниците (чл. 58, ал. 4 ЗОП), като възложителят си запазва правото да провери достоверността на декларираните обстоятелства по всички законови начини и по всяко време. Това право на възложителя съществува на още по-голямо основание, когато следва да установи факти, които нито са удостоверени по надлежен законов ред от кандидат или участник, нито са декларирани, а напротив, за тяхното евентуално съществуване се навеждат аргументи служебно, по сигнал или от конкурентен кандидат или участник. В последния случай, за да се установи наличието на тези факти, възложителят има право да извърши служебна проверка във всеки момент на процедурата по възлагане и ако обстоятелствата, представляващи основания за отстраняване, се докажат по безспорен начин, той има право да отстрани съответния кандидат или участник, за който те са налице. Такива основания, за чието доказване се изисква винаги конкретна проверка, са предвидените в чл. 54, ал. 1, т. 5 и чл. 55, ал. 1, т. 5 ЗОП, доколкото липсата им не се декларира или удостоверява предварително.

    Най-сериозната новост в уредбата е предвидената в чл. 56 ЗОП възможност, приложима по силата на закона, а не по преценка на възложителя и включване в съдържанието на обявлението за откриване на процедурата, при наличието и на двата вида основания за отстраняване (по чл. 54 и 55 ЗОП) кандидатът или участникът да има право да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване.

    За тази цел кандидатът или участникът може да докаже три конкретни обстоятелства, изчерпателно предвидени в закона. Първото обстоятелство, предвидено в чл. 56, ал. 1, т. 1 ЗОП, е кандидатът или участникът да докаже, че е погасил задълженията си по ДОПК, включително начислените лихви
    и/или глоби, или че те са разсрочени, отсрочени или обезпечени
    . Следователно, става дума за пълно, а не частично плащане, или респективно за неговото цялостно разсрочване, отсрочване или обезпечаване.

    Второто обстоятелство, предвидено в чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗОП, е участникът или кандидатът да докаже, че е платил или е в процес на изплащане на дължимо обезщетение за всички вреди, настъпили в резултат от извършено от него престъпление или нарушение. От прочита на второто условие може да се заключи, че докато в първия случай, касаещ задължения по ДОПК, се изисква пълно плащане или отсрочване, разсрочване или обезпечаване, то във втория случай, касаещ изплащане на дължимо обезщетение, е достатъчно и да е започнало изплащането, като не е необходимо да е приключило, за да се приеме за налична тази мярка за надеждност.

    В чл. 45, ал. 2 ППЗОП се предвижда изчерпателно какви могат да са документите, доказващи наличието на мярка за надеждност.Конкретно по отношение на мерките по чл. 56, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, съгласно чл. 45, ал. 2, т. 1 ППЗОП, тези документи могат да са: документ за извършено плащане, когато се касае за погасяване на задължения, и този документ да касае погасяване на цялото задължение, или споразумение или друг документ, от който да е видно, че задълженията са обезпечени, или че страните са договорили тяхното отсрочване или разсрочване, заедно с погасителен план и/или с посочени дати за окончателно изплащане на дължимите задължения. Следователно при отсрочване, разсрочване или обезпечаване на задължения по чл. 56, ал. 1, т. 1 ЗОП следва да се докаже с документи, че се касае за предприети мерки по отношение на цялото задължение. Когато става дума за изплащане на обезщетения за всички вреди, причинени в резултат на противоправно поведение, по чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗОП, законът допуска и при извършено частично плащане да се приеме наличието на мярка за надеждност, ако се представи погасителен план или друг документ, доказващ, че е поет ангажимент за изплащане на цялата дължима сума. Третото обстоятелство, което законът предвижда като мярка за надеждност, предвидено в чл. 56, ал. 1, т. 3 ЗОП, е кандидатът или участникът да е изяснил изчерпателно фактите и обстоятелствата, като активно е съдействал на компетентните органи и е изпълнил конкретни предписания, технически, организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови престъпления или нарушения. Това обстоятелство се доказва, съгласно чл. 45, ал. 2, т. 2 ППЗОП, с документ от съответния компетентен орган за потвърждаване на описаните обстоятелства. Очевидно в случая се касае за документ, издаден от съответно лице, съобразно неговите правомощия и този документ има удостоверяващ характер за извършване на посочените в закона действия от съответния кандидат или участник, като би следвало документът да съдържа изчерпателно описание на предприетите мерки, за да се счете за надлежен, доколкото в разпоредбата се посочва, че с него се потвърждават „описаните обстоятелства“.

    Изчерпателното изброяване в ППЗОП на документите, с които се доказва предприемането на мерките за надеждност по чл. 56 ЗОП, премахва неяснотата относно приложимостта на последните. Предприетите мерки следва да са описани в единния европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП), ако обстоятелствата са налични към момента на подаване на офертата или заявлението за участие съгласно чл. 45, ал. 1 ППЗОП. Ако тези обстоятелства настъпят впоследствие, е налице задължение за уведомяване на възложителя в тридневен срок от настъпването им съгласно чл. 46, ал. 1 ППЗОП.

    Въпреки изчерпателното изброяване на обстоятелствата, които могат да бъдат оценени като мерки за надеждност, и изчерпателното изброяване на документите, с които се доказват, законодателят е оставил правото на преценка на възложителя, дали въпреки наличието им и надлежното им доказване, да допусне или да отстрани от участие съответния кандидат или участник (чл. 56, ал. 2 и 3 ЗОП). Тази преценка следва да е мотивирана съгласно чл. 56, ал. 5 ЗОП, като мотивите за допускане или отстраняване на кандидат или участник, предприел мерки за надеждност, следва да се посочат в решението за предварителен подбор, съответно в решението за класиране или прекратяване на процедурата. Доколкото мотивирането е ограничено в рамките на оценяването на конкретни законово предвидени обстоятелства, би следвало решението на възложителя за допускане, респективно отстраняване на съответния кандидат или участник да бъде вземано в условията на обвързана компетентност, т.е. това решение би следвало да подлежи на обжалване пред КЗК, респективно ВАС.

    Законът за обществените поръчки въвежда и една нова единствена безусловна забраната за участие, при наличието на която не могат да се предлагат мерки за надеждност и чието приложение не може да бъде изключено при никакви обстоятелства. Тази абсолютна забрана е въведена в чл. 56, ал. 5 ЗОП и се прилага винаги спрямо кандидат или участник, лишен по силата на влязла в сила присъда изрично и конкретно от правото да участва в обществени поръчки за предвидения в присъдата конкретен период от време.

    Последната съществена новост в режима на личното състояние на кандидатите или участниците е предвиждането на своеобразна давност за някои от основанията за отстраняване. В чл. 57, ал. 3 ЗОП се посочват конкретни срокове за конкретни основания за отстраняване, след изтичането на които, дори те да са налице, да не представляват препятствие за участие.

    Така в т. 1 на чл. 57, ал. 3 ЗОП се предвижда, че за основанията по чл. 54, ал. 1, т. 1 и 2 е необходимо изтичането на пет години от влизане в сила на присъдата, освен ако в нея не е предвиден различен срок, след изтичането на който, наличието на такава присъда не се счита за основание за задължително отстраняване. Съгласно чл. 57, ал. 3, т. 2 ЗОП е необходимо изтичането на три години от датата на настъпване на обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 5, б. „а“ и т. 6 - т.е. от предоставянето на документ с невярно съдържание, респективно от установяването на влязло в сила наказателно постановление за нарушение на съответните посочени в ЗОП, разпоредби на Кодекса на труда (КТ). Същият тригодишен срок е приложим и за основанията, предвидени в чл. 55, ал. 1, т. 2-5 ЗОП, освен ако в акта, с който е установено обстоятелството, не е посочено друго.

    Следователно за всички незадължителни основания за отстраняване, с изключение на обявяването в несъстоятелност, или наличието на производство по несъстоятелност или процедура по ликвидация, или сключено извънсъдебно споразумение с кредиторите по чл. 740 ТЗ, или преустановяване на дейността (чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗОП), важи тригодишен своеобразен давностен срок, след изтичането на който, наличието им не е пречка за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки.

    С оглед изчерпателното изброяване на основанията, за които се прилага въведената своеобразна давност, останалите, които не са изрично предвиден в ЗОП, са приложими без ограничение във времето. Това са незадължителните основания по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗОП и наличието на влезли в сила задължения към ДОПК по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 3 ЗОП. Останалите основания в чл. 54, ал. 1 ЗОП, а именно: по т. 4 - наличието на неравнопоставеност; по т. 5, буква „б“ - непредоставянето на изискваща се информация и по т. 7 - наличието на конфликт на интереси, който не може да бъде отстранен, очевидно касаят конкретната обществена поръчка и са неприложими спрямо други процедури, поради което всъщност за тях приложението на забраната за участие се свежда до съответната поръчка.

    Като заключение от направения анализ на новия режим на личното състояние на кандидатите или участниците, може да се каже, че направените промени в конкретните основания за отстраняване, предвидените изключения от приложението на някой от тях, въведените мерки за надеждност, както и регламентираната своеобразна давност спрямо повечето основания за отстраняване, въвеждат изцяло в националното законодателство концепцията на актуалното европейско право в областта на възлагането на обществени поръчки за либерализиране на режима и максимално разширяване на възможностите за участие и за по-ефективна конкуренция.

    Доколко въведената в националното законодателство концепция ще гарантира ефективното възлагане и изпълнение на сключените в резултат на проведени процедури договори, и доколко новият правен режим ще бъде прилаган по единен начин от възложителите, респективно от КЗК, ВАС и Сметната палата, ще покаже само времето. А на обществеността към този момент, в който се очаква стартирането на първите процедури по новия ред, остава надеждата, че резултатите максимално ще отговарят на заложените цели на нормативните промени.

    Весела АНДОНОВА,експерт по обществени поръчки
    Изразеното в статията мнение на автора е лично и не отразява по никакъв начин официалното становище на КЗК по разгледаните въпроси
    .
    _____________
    1 В досегашната уредба бяха сред незадължителните основания за отстраняване.
    2 Освен това някои от досегашните задължителни основания за отстраняване по отменения режим отпадат и се въвеждат като незадължителни такива (обявяване в несъстоятелност и открито производство по ликвидация).

  • Семинар по обществени поръчки

    12 - 13 май 2016 г.
    София, пл. „Македония” № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала „Америка”
    Лектори: Цветан Стоевски, Антоанета Първанова
    Цена: 240.00 лв.

Предстоящи учебни семинари

Осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд

4 - 6 октомври 2017 г.
Сандански, Парк Хотел Пирин 5*
Лектори: Николай Стоянов, инж. Александър Борисов
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

17 - 24 октомври 2017 г.
ПАЛМА ДЕ МАЙОРКА, МАГАЛУФ, Hotel Spa Flamboyan-Caribe 4*
Лектор: Д-р Антон Свраков, Регистриран одитор и счетоводен консултант
Цена: 1 720.00 лв.

Актуални въпроси на устройството на територията, строителството и кадастъра. Съдебна практика

11 – 13 октомври 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Савин Ковачев, Валентина Бакалова, Бонка Дечева, Милка Гечева
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Актуални проблеми на изпълнителния процес

11 – 13 октомври 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
Лектори: Борислав Белазелков, Диана Митева, Марияна Обретенова
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Практически въпроси по прилагане на Закона за обществените поръчки

18 – 20 октомври 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
Лектори: Мариана Кацарова, Цветан Стоевски, Елена Димова, Александър Александров
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Промените в уредбата на трудовите отношения и социалното осигуряване. Практически въпроси, казуси, практика на МТСП, НОИ, ИА „ГИТ“ И ВКС

18 – 20 октомври 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектор: Теодора Дичева, Д-р Михаил Илиев, Марио Първанов, Елка Атанасова, Даниела Асенова
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Практически въпроси по прилагането на международните счетоводни стандарти в българия за 2017 г.

25 - 27 октомври 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектор: Д-р Антон Свраков
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Граждански и търговски обезпечения

1 – 3 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
Лектори: Проф. д.ю.н. Иван Русчев, Проф. д-р Поля Голева, Проф. д.ю.н. Методи Марков, Костадинка Недкова, Проф. д-р Камелия Касабова
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Актуални въпроси на търговското право

8 – 10 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
Лектори: Бистра Николова, Валентина Гигова, Диана Митева, Костадинка Недкова
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

16 – 17 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Велин Филипов, д.е.с., Валентина Василева, Лорета Цветкова
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Актуални въпроси на ДОПК

22 – 24 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Доц. д-р Людмила Мермерска, Велин Филипов, д.е.с., Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

29 ноември – 1 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" 1, КТСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Калина Златанова, Димитър Войнов, Евгения Попова, Доц. д-р Бойка Брезоева, д.е.с.
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Граждански процес

6 – 8 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Красимир Влахов, Емануела Балевска, Боян Балевски, Стефан Кюркчиев
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на 2017 г. за бюджетните предприятия. Указания на Министерство на финансите. Практически насоки при прилагане на амортизации в отчетността на бюджетните организации

6 – 7 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
Лектори: Теодора Бакърджиева, Мария Цветанова
Цена с ДДС: 240.00 лв.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани

Граждански процесуален кодекс

Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика
Второ преработено и допълнено издание. Луксозно изпълнение с твърди корици.

Социално осигуряване - 2017

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Практически въпроси на собствеността

Проблеми на гражданския и търговския оборот
Трето преработено и допълнено издание

Кодекс на труда - 2017

Луксозно издание с твърди корици.

Счетоводство - 2017 г.

Oсми по ред годишник с актуално приложно знание за счетоводството и за независимия финансов одит

Обезпеченията в материалното и в процесуалното право

Изчерпателен коментар на правната уредба и анализ на съдебната практика

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017

Книга-годишник + CD
Двадесет и четвърто издание на книгата-годишник!

Новото данъчно законодателство през 2018 г.

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Трудови отношения 2018

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!