18 – 25 октомври 2016 г.
ИСПАНИЯ И ПОРТУГАЛИЯ
Лектор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
Цена: 1 850.00 лв.

Луксозно издание с твърди корици
Том първи от двутомното издание „Новото счетоводно законодателство, в сила от 2016 година”

Разяснение

Почивни дни през 2016 година

Със свое Решение № 935 от 30.11.2015 г. (обн. ДВ, бр. 94 от 04.12.2015 г.) Министерският съвет определи по четири последователни почивни дни през март, май и септември 2016 г., като размести почивните дни през следващата година.

За да не се прекъсва работната седмица, както и за да се осигури по-ефективно използване на почивните дни, кабинетът взе решение да обяви за неработни 4 март (петък), 23 май (понеделник), 5 септември (понеделник) и 23 септември (петък). Те ще се отработват съответно на 12 март (събота), 14 май (събота), 10 септември (събота) и 17 септември (събота).

Разместванията са уместни, тъй като през 2016 г. националният празник на България - 3 март, се пада в четвъртък, а по календар 4 март е петък. Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост - 24 май, е във вторник, а предходният ден -
23 май се пада в понеделник.

Официалният празник 6 септември - Ден на Съединението, през 2016 г. е във вторник, а по календар
5 септември е в понеделник. Денят на независимостта на България - 22 септември, е в четвъртък, а следващият ден - 23 септември се пада в петък.

Дните, които се обявяват за работни, са съботите през същия месец, като по този начин броят на работните дни в месеца не се променя.

Заплащане на труда, положен по време на официалните празници

Съгласно чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) официалните празници в страната са:

• 1 януари (през 2016 г. по календар се пада в петък) - Нова година;
• 3 март (четвъртък) - Ден на Освобождението на България от османско иго;
• 1 май (неделя) - Ден на труда и на международната работническа солидарност;
• 6 май (петък) - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
• 24 май (вторник) - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
• 6 септември (вторник) - Ден на Съединението;
• 22 септември (четвъртък) - Ден на Независимостта на България;
• 1 ноември (вторник) - Ден на народните будители, който е неприсъствен за всички учебни заведения, но за останалите учреждения и предприятия е работен ден;
• 24, 25 и 26 декември - Бъдни вечер и Рождество Христово (през 2016 г. по календар тези празници се падат в събота, неделя и понеделник);
• Великденските празници - Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник - също са официални празници за страната. Конкретните дати за тези празници се определят за всяка календарна година от Българската православна църква. Така през 2016 г. ще празнуваме Великден на 29 и 30 април, и 1 и 2 май.

Освен посочените празници, Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници. Освен това правителството е оправомощено от закона за обявява и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни през годината по реда на чл. 154, ал. 2 КТ. Аналогично е нормативното решение и по отношение на работещите в държавната администрация според чл. 55, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

При разместването на почивните дни следва да се имат предвид изискванията на чл. 152 и 153 КТ за минималните размери на междудневната и седмичната почивка, които са задължителни за спазване, особено при производствата и предприятията с непрекъсваем процес на работа.

Според чл. 152 КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. А по правилата на чл. 153 КТ при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият поначало е в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

При определяне графиците за работа и заплащането на труда по празниците следва да се съобразят и правилата, които законът въвежда при работа на смени, както и особеностите при сумирано изчисляване на работното време.

За работата по време на празник при сумирано изчисляване на работното време

Сумираното изчисляване на работното време е форма на организация на труда в предприятието. То се въвежда за всички или за част от работниците и служителите по преценка на работодателя със заповед. Следва да се има предвид, че законът не изисква съгласие на работника или служителя за това. Въз основа на чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време във всички отрасли и дейности, като се ръководи единствено от преценката си за спецификата на производствените или технологичните нужди.

Важно е да се знае, че при сумираното изчисляване продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, без това да е полагане на извънреден труд, като работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. Това става, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Заедно със заповедта, работодателят утвърждава и графици за работното и свободно време на работниците и служителите, за които въвежда сумирано изчисляване на работното време. Така може да се окаже, че работникът или служителят по график трябва да работи в почивен или празничен ден.

Периодът на отчитане при сумиране на работно време се установява от работодателя, като той не може да бъде по-дълъг от шест месеца. Това означава, че в рамките на определения период работното време следва да се приравни на общата нормална продължителност на работното време за съответния период, ако то беше организирано на подневно отчитане. Това изравняване следва да става за съответния период, който може да бъде например 1, 2 или 3 седмици, или пък 1, 2, 3, 4, 5 или 6 месеца.

Следва да се има предвид, че съгласно задължителното правило на чл. 142, ал. 3 КТ не се допуска въвеждане на сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.

Според чл. 142, ал. 4 КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

Работа на смени по празниците

Съгласно чл. 141 КТ, когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени.
Работните смени са три вида - дневна, нощна и смесена.
Дневната смяна е тази, при която трудът се полага през дневните часове на деня - от 06:00 ч. до 22:00 ч. за пълнолетните работници и служители, и от 06:00 ч. до 20:00 ч. за непълнолетните.
Нощната смяна пък е тази, при която работата се извършва от 22:00 ч. до 06:00 ч. за пълнолетните работници и служители, и от 20:00 ч. до 06:00 ч. за непълнолетните работници.
Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Когато смесена работна смяна е с 4 и повече часа нощен труд, тя се смята за нощна и има максималната продължителност на нощна смяна, а когато е с по-малко от 4 часа нощен труд, се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна.
Забранено е възлагането на работа през две последователни работни смени.
При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.

Заплащане на труда, положен в почивен или празничен ден

Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Това правило важи и при нормално и при сумирано работно време.

Отделно от това, положеният извънреден труд на празник се заплаща с увеличение. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за служителя работно време. Поначало извънредният труд е забранен. Законът допуска полагането му по изключение само в изрично посочени в КТ случаи хипотези.

Според чл. 144 КТ извънреден труд може да бъде положен само в следните случаи: за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; както и за извършване на усилена сезонна работа.

Според чл. 262 КТ увеличението за положен извънреден труд е в размер, който се уговаря между работника или служителя и работодателя, но не може да бъде по-малко от: 50 на сто - за работа през работните дни при нормално работно време, както и за работа при сумирано изчисляване на работното време; 75 на сто - за работа през почивните дни (при нормално работно време); 100 на сто - за работа през дните на официални празници (пак при нормално работно време). Увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор, освен ако не е уговорено друго.

От систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 264 и 262 КТ следва, че при нормално работно време възнаграждението за работа на официален празник по график е най-малко в двоен размер на уговореното трудово възнаграждение. Следователно, когато трудът е положен по изключение извън утвърдения график, удвоеният размер на надницата за работа на официален празник при нормално работно време трябва да се удвои още веднъж поради това, че трудът е извънреден. Така се получава, че за извънреден труд, положен на официален празник, минималното трудово възнаграждение трябва да бъде поне в четворен размер на уговореното в трудовия договор¹.

При сумирано изчисляване на работното време, когато работникът или служителят се труди през почивен ден, работодателят не му дължи трудово възнаграждение в по-голям размер. Но ако при изчисляването на работното време в края на периода се окаже, че служителят е работил повече часове от нормата, този труд в повече се смята за извънреден и се заплаща със съответното увеличение - в размер най-малко 50 на сто от нормалното трудово възнаграждение, съобразно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.

Следва да се има предвид, че и при сумирано изчисляване на работното време за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение, съобразно повелителната разпоредба на чл. 264 КТ.

Според чл. 263 КТ за извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. Като компенсация тези трудещи се получават минимум 5 работни дни допълнителен платен годишен отпуск според чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ.

Но ако извънредният труд е положен през дните на седмичната почивка, и на тези служители се заплаща трудово възнаграждение с увеличение най-малко 75 на сто. А за извънредна работа през дните на официалните празници увеличението за тях е поне 100 на сто.

Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.

Жанет БОГОМИЛОВА,юрист
___________________
1 Становище в този смисъл е изразено и в правната доктрина - вж. Мръчков, В., Средкова, К., Василев, А., Коментар на Кодекса на труда, С., 2009 г.

10 – 12 февруари 2016 г.
София, пл. „Македония” № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала „Европа”
Лектори: Даниела Асенова, Катя Кашъмова, Елина Чалъкова, Лариса Тодорова, Марио Първанов
Цена: 300.00 лв.

17 – 19 февруари 2016 г.
София, пл. „Македония” № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала „Европа”
Лектори: Даниела Асенова, Катя Кашъмова, Елина Чалъкова, Лариса Тодорова, Марио Първанов
Цена: 300.00 лв.

Правилник за прилагане на ЗОП и Тарифа за таксите при обжалване пред КЗК и ВАС

Приемането от Народното събрание на изцяло нов Закон за обществените поръчки (ЗОП) породи нуждата от разработването и на правилник за прилагането му. Правилникът за прилагане на ЗОП (ППЗОП) е приет с постановление на Министерския съвет на основание § 26, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗОП. Със същото Постановление № 73 от 05.04.2016 г. Министерският съвет одобри Тарифа за таксите, които се събират за производствата по глава двадесет и седма от Закона за обществените поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията и пред Върховния административен съд. Двата акта са обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 28 от 08.04.2016 г.

Възложителите и изпълнителите, както и всички организации и граждани, които следят критично процесите в този така деликатен сектор на държавното управление, могат да намерят в текстовете на правилника основа за размисъл по важни и актуални въпроси във връзка с разглежданата материя. Изясняването на редица нововъведения в законовата уредба ще окаже безценна помощ в ежедневната работа по прилагане и тълкуване на действащите правила.

ППЗОП пояснява как възложителят да постъпи при подготовката на процедурата, както и когато прилага някои от най-разпространените изключения от приложното поле на ЗОП. Разгледани са изискванията за оповестяване на дейностите от страна на възложителя в цялостния процес по осъществяване на възлагането и други специфични въпроси, свързани с подготовката и провеждането на процедурите за обществени поръчки. Конкретизирането на законовата уредба продължава в логическа последователност и по отношение на етапите след приключването на процедурата за обществена поръчка. Отделено е място на съгласуването на действията на двете страните по сключването на договора, съответно на рамковото споразумение, както и на последващото обособяването на досие на обществена поръчка. Друга част от разпоредбите са валидни при наличието на специфични предпоставки, които налагат преминаването към специални правила за възлагане. Това са хипотезите на т. нар. запазени поръчки, процедурата конкурс за проект, поръчките, възлагани от секторни възложители, и тези с предмет, свързан с отбраната и сигурността. Всички страни в процеса по възлагане занапред многократно ще прибягват до правилата за възлагане на обществени поръчки на ниска стойност, които по своя замисъл са предназначени за изпълнение преди всичко от местни лица. Ползването на информационните ресурси, поддържани от Агенцията по обществени поръчки (АОП), както и възможността поръчката да бъде обект на предварителен контрол, предполага запознаване с указаните в ППЗОП ред и условия за изпълнението на нейните функции. Специално внимание трябва да бъде отделено от възложителите на темата за вътрешния контрол и посоченото в ППЗОП минималното съдържание на вътрешните правила, разработвани и приемани от публичните възложители с цел управление на цикъла на обществените поръчки. В края на нормативния акт са формулирани административнонаказателните разпоредби, но правилното прилагане на предходните части от правилника би трябвало да гарантира отсъствието на личен опит от лицата, на които е поверено организирането на обществените поръчки.

По отношение на субектите в процедурите ППЗОП урежда въпроса кога и при какви условия клоновете на юридически лица могат да участват самостоятелно в процедурите за обществени поръчки. Регламентиран е и начинът за възлагане на обособени позиции по индивидуалната им стойност, когато възложителят се позовава на правото си да отдели малка част от поръчката и да я възложи отделно. В глава трета от ППЗОП са развити конкретните правила относно условията, при които може да се прилага т. нар. in-house възлагане.

Изготвянето на График за възлагане на поръчките, от който се установява приложимият ред на възлагане и видът на процедурата, както и времетраенето на основните дейности в процеса на подготовката, възлагането и изпълнението на съответния договор, се извършва на основание чл. 26, ал. 1 ППЗОП. Изчисляването на сроковете е регламентирано в чл. 28 ППЗОП. Сроковете, които се броят в дни след определено действие или събитие, започват от деня, следващ деня на настъпване на действието или на събитието. Когато срокът изтича определен брой дни преди известен ден, този ден се взема предвид при определяне на датата, до която да се извърши съответното действие. По правило последният ден на срока изтича в момента на приключване на работното време на възложителя. В случаите, при които се подава информация до автоматизирани системи за електронна обработка, срокът изтича в 24,00 часа на този ден, ако става дума за системи, които работят без прекъсване. Когато системата работи с прекъсване, възложителят определя като краен срок да се счита приключване на работното време или по-късен момент в съответния ден.

Във връзка с въведените за пръв път в българското законодателство пазарни консултации, като подготвителни действия преди откриването на процедурата, ППЗОП детайлизира начина на оповестяване от възложителя на информацията по чл. 44, ал. 3, т. 1 ЗОП. По този начин се цели изясняване на обстоятелства, свързани с подготовката на документация за обществена поръчка с участието на външни лица. Въведено е задължение за опазване на тайна по отношение на лицата, които участват при подготовката на документация за обществена поръчка. Те са длъжни до откриване на процедурата да пазят в тайна всички узнати данни и обстоятелства. Като гаранция за обективно протичане на оценяването на офертите е установена забрана пълнотата и начинът на представяне на информацията в изискани от възложителя планове и графици да се използва като показател за оценка на офертите.

При предварителния подбор в рамките на общо шест вида процедури, изброени в ППЗОП, възложителят няма право да изисква и кандидатът няма право да представя оферта. Забраната важи за следните процедури: ограничена процедура, състезателна процедура с договаряне, договаряне с предварителна покана за участие, договаряне с публикуване на обявление за поръчка, състезателен диалог, партньорство за иновации.

Специфично изискване е предвидено в чл. 37 ППЗОП относно кандидат или участник - обединение, което не е юридическо лице. Възложителят може да изиска от съответния кандидат или участник да определи партньор, който да представлява обединението за целите на обществената поръчка. Той може да поиска уговарянето на солидарна отговорност, когато такава не е предвидена съгласно приложимото законодателство, както и представянето на копие от документ, от който да е видно правното основание за създаване на обединението, правата и задълженията на участниците в обединението и разпределението на отговорността между тях, както и кои дейности ще изпълнява отделен член на обединението.

Както е указано в чл. 39, ал. 2 ППЗОП, заявленията за участие включват задължително следните документи:
1. единен европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП) за кандидата в съответствие с изискванията на закона и условията на възложителя, а когато е приложимо - ЕЕДОП за всеки от участниците в обединението, което не е юридическо лице, за всеки подизпълнител и за всяко лице, чиито ресурси ще бъдат ангажирани в изпълнението на поръчката;
2. документи за доказване на предприетите мерки за надеждност, когато е приложимо;
3. копие от документ, от който да е видно правното основание за създаване на кандидат или от участник - обединение, което не е юридическо лице, както и информация във връзка с конкретната обществена поръчка относно правата и задълженията на участниците в обединението, разпределението на отговорността между членовете на обединението и дейностите, които ще изпълнява всеки член на обединението.

Съгласно чл. 39, ал. 3 ППЗОП офертата се състои от техническо предложение и ценово предложение. Ценовото предложение включа предложението на участника относно цената за придобиване и предложенията по други показатели с парично изражение. Техническото предложение съдържа няколко документа:
1. упълномощаване, когато лицето, което подава офертата, не е законният представител на участника;
2. предложение за изпълнение на поръчката в съответствие с техническите спецификации и изискванията на възложителя;
3. декларация за съгласие с клаузите на приложения проект на договор;
4. декларация за срока на валидност на офертата;
5. декларация, че при изготвяне на офертата са спазени задълженията, свързани с данъци и осигуровки, опазване на околната среда, закрила на заетостта и условията на труд, когато е приложимо;
6. мостри, описание и/или снимки на стоките, които ще се доставят, когато е приложимо;
7. друга информация и/или документи, изискани от възложителя, когато това се налага от предмета на поръчката.

Уточнен е кръгът на лицата, за които наличието на влязла в сила присъда, наказателно постановление, съдебно решение по смисъла на българското законодателство или на аналогичен акт на чуждестранен компетентен орган с данни за определени деяния представлява основание за задължително отстраняване от участие. Ако по отношение на тези лица бъде установен опит за непозволено влияние или получаване на информация, както и при представяне на подвеждаща информация, съответното обстоятелство е основание за незадължително отстраняване. Принципът е, че това са всички лица, чиито статут им позволява да влияят пряко върху дейността на предприятието, т. е. имат правомощия да упражняват контрол при вземането на решения от тези органи. Следователно при юридическите лица това са лицата, които ги представляват, както и лицата, които са членове на управителни и надзорни органи. В хипотезата на участие на едноличен търговец изискванията важат по отношение на физическото лице - търговец.

Специфични изисквания са въведени относно действията на комисията при разглеждане на заявления за участие или оферти, подадени по електронен път. Правилата се подчиняват на принципа за осигуряване на документална проследимост по отношение на действията на комисията. При подаване на заявление за участие и оферта на хартиен носител документите се представят в запечатана непрозрачна опаковка. Не се приемат заявления за участие и оферти, които са представени след изтичане на крайния срок за получаване или са в незапечатана опаковка или в опаковка с нарушена цялост. Получените заявления за участие или офертите се предават с протокол на председателя на комисията по чл. 51 ППЗОП. Принципът е, че опаковката трябва да съдържа и отделен запечатан непрозрачен плик с надпис „Предлагани ценови параметри“. Изключение е предвидено при провеждането на открита процедура и на публично състезание с т. нар. реверсивно действие. В тези случаи, които са регламентирани от разпоредбите на чл. 104, ал. 2 и чл. 181, ал. 2 ЗОП, ценовите предложения могат да не се представят в запечатан плик. В случаите по чл. 104, ал. 2 ЗОП (за откритата процедура) или на чл. 181, ал. 2 ЗОП (за публично състезание) оценката на техническите и ценовите предложения на участниците се извършва преди провеждане на предварителния подбор. В чл. 61 ППЗОП е указана последователността на действията на комисията при възникването на такава ситуация. Особеното е, че комисията първо оценява съгласно избрания критерий за възлагане офертите, които съответстват на предварително обявените условия, а едва след това проверява тези вече оценени оферти за съответствието им с изискванията за личното състояние и съобразно критериите за подбор. Офертите се разглеждат в низходящ ред спрямо получените оценки. Разглеждането продължава до установяване на съответствие с изискванията за личното състояние и критериите за подбор на двама участници, които биват класирани на първо и второ място. Останалите участници, чиито оферти са оценени, не се класират.

С цел подобряване на планирането на дейността на комисията за провеждане на процедурата е поставено изискване за определен времеви интервал между обявения час за отваряне на заявленията за участие или на офертите и уведомлението за промяна в информацията за провеждането на съответното публично заседание. Изискването е да има интервал от най-малко 48 часа. Заседанието за отваряне на ценовите предложения също се обявява не по-късно от два работни дни преди датата на отваряне. Няма промяна в правилата относно поредността на действията на комисията. Комисията приключва заседанията си с изготвянето и подписването на доклад за резултатите от своята работа. Към доклада се прилагат всички документи, изготвени в хода на работа на комисията, като протоколи, оценителни таблици, мотивите за особените мнения и др. Докладът на комисията се подписва от всички членове и се предава на възложителя заедно с цялата документация, включително представените мостри и/или снимки. Копие от доклада се предоставя и на наблюдателите, когато такива са участвали в работата на комисията.

Полина ЦОКОВА,юрист

Книга годишник. Излиза за деветнадесета поредна година!

23 - 25 март 2016 г.
София, пл. „Македония” № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала „Европа”
Лектори: Доц. д-р Бойка Брезоева, д.е.с., Доц. д-р Людмила Мермерска, Валентина Василева
Цена: 300.00 лв.

Том първи от двутомното издание „Новата правна уредба на обществените поръчки и на управлението на средствата от Европейските фондове 2016 г.”

25 – 26 февруари 2016 г.
София, пл. „Македония” № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала „Европа”
Лектори: Доц. д-р Людмила Мермерска, Велин Филипов, д.е.с., Калина Златанова
Цена: 300.00 лв.
Местата за семинара са запълнени!
Заповядайте на новия ни семинар по същата тематика през месец март!

20 – 22 януари 2016 г.
София, пл. „Македония” № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала „Европа”
Лектори: Велин Филипов, д.е.с., Доц. д-р Людмила Мермерска, Росен Иванов, Валентина Василева
Цена: 300.00 лв.
Местата за семинара за запълнени!
Заповядайте на същия семинар на същото място в дните 25 – 26 февруари 2016 г.!

27 – 29 януари 2016 г.
София, пл. „Македония” № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала „Европа”
Лектори: Велин Филипов, д.е.с., Доц. д-р Людмила Мермерска, Росен Иванов, Калина Златанова
Цена: 300.00 лв.
Местата за семинара за запълнени!
Заповядайте на същия семинар на същото място в дните 25 – 26 февруари 2016 г.!

27 – 29 януари 2016 г.
София, ул. „Пиротска” № 18, Хотел „Света София“
Лектори: Доц. д-р Людмила Мермерска, Валентина Василева, Доц. д-р Бойка Брезоева, д.е.с., Росен Иванов
Цена: 300.00 лв.

8 - 9 декември 2016 г.
София, пл. „Македония” 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала „Азия“
Лектори: Мария Цветанова, Теодора Бакърджиева
Цена: 300.00 лв.

13 януари 2017 г.
Стара Загора, Бул. Цар Симеон Велики 100, Хотел „Верея”, Конферентна зала
Лектор: Теодора Бакърджиева
Цена: 96.00 лв.

22 – 27 септември 2016 г.
Круиз „Гръцки острови и Кушадасъ”, Атина и полуостров Пелопонес
Лектор: Валентина Василева
Цена: 2 100.00 лв.

16 - 18 ноември 2016 г.
София, пл. „Македония” 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала „Европа“
Лектори: Доц. д-р Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена: 300.00 лв.

Местата за семинара са запълнени!

24 - 25 ноември 2016 г.
София, пл. „Македония” 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала „Европа“
Лектори: Доц. д-р Людмила Мермерска, Велин Филипов, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена: 300.00 лв.

Местата за семинара са запълнени!

30 ноември - 2 декември 2016 г.
София, пл. „Македония” 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала „Европа“
Лектори: Доц. д-р Людмила Мермерска, Христо Досев, Калина Златанова, Росен Иванов
Цена: 300.00 лв.

Местата за семинара са запълнени!

16 ноември 2016 г.
Плевен, бул. „Цар Борис III” № 2, Конферентна зала на хотел „Ростов”
Лектор: Димитър Войнов
Цена: 96.00 лв.