Sidebar

Меню

Семеен кодекс

  • Действие на прекратяването, развалянето и унищожаването на брачния договор

    Практически проблеми

    В чл. 42, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) е уредено, че брачният договор може да бъде развален по съдебен ред по чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), ако това не противоречи на принципите на този кодекс и на добрите нрави, като развалянето може да бъде и частично и има действие за в бъдеще. Член 43, ал. 2 СК също предвижда, че унищожаването на брачния договор има действие за в бъдеще. Посочените права се упражняват чрез предявяване на съответен конститутивен иск пред съда. Правилото, че действието на развалянето или унищожаването на брачния договор е винаги за в бъдеще поражда при определени случаи практически проблеми и е предпоставка за неоснователно обогатяване на единия съпруг за сметка на другия.

    Същност и съдържание на брачния договор

    Брачният договор би могъл да се квалифицира като двустранна правна сделка, с която съпрузите уреждат

    имуществените отношения помежду си, свързани с брака и с неговото прекратяване, както и въпросите за издръжката на родените от брака деца. Доколкото императивно Семейният кодекс въвежда изискването с брачен договор съпрузите или встъпващите в брак да уреждат единствено имуществените си отношения, както и свързаното с това правомощие да се прехвърля собствеността върху недвижими имоти, то и самият договор би следвало да се определи като възмездна сделка. Договорът е формален, доколкото чл. 39 ал. 1 СК въвежда неговата специфична форма за действителност - писмена с нотариална заверка на съдържанието и на подписите, както и строго личен - изискването за личното му сключване от страните не предполага възможността те да действат чрез пълномощник. Друга особеност е неговата обвързаност от сключването на брак - така ако е сключен преди брака, той ще произведе действие само ако той бъде сключен.1

    Предвид гореизложеното се налага изводът, че по отношение на брачния договор, субсидиарно приложение следва да намерят общите правила за договорите. От друга страна, брачният договор притежава ред особености, които го отличават от останалите договори. Налага се изводът, че брачният договор, макар да произхожда от облигационните договори и понякога да съдържа чисто облигационни клаузи, като например тези, с които се прехвърлят право на собственост или се учредява или прехвърля ограничено вещно право, принадлежи към семейното право, предвид специфичния му предмет, време на действие и страни.2

    Брачният договор има за цел да уреди имуществените отношения между съпрузите. Ето защо, и в него не биха могли да се съдържат клаузи за личните им отношения, нито за неимуществените им такива, както и за връзките им с трети лица, с изключение на въпросите за издръжката на децата, родени от брака. Напълно възможно е обаче клаузи от договора с чисто имуществен характер да бъдат свързани и с личните отношения между съпрузите и техните морални ангажименти. Брачният договор може да съдържа клаузи, отнасящи се до един, няколко или всички въпроси,посочени в осемте точки на разпоредбата на чл. 38 ал. 1 СК. Неговото съдържание3 може да бъде по-кратко или много богато.

    Според чл. 40, ал. 1 и 2 СК страните могат да предвидят, че договорът ще има действие и за имущества, придобити до сключването му. Независимо от това в кой момент от съществуването на брака е сключен, той може да се отнася за бъдещи,но и за налични имущества.Страните могат да използват различен подход при определяне приложимия режим към отделните имущества: общ -например всички вземания, всички вещни права върху недвижими имоти, или конкретен- например точно посочване на определено вземане или вещно право. Съпрузите могат да уговорят, че правата, придобити по време на брака, ще бъдат или лично притежание на съпруга, който ги е придобил, или общи на двамата при определени дялове - равни или в съотношение един към друг или в условията на неделима съпружеска имуществена общност. Подобен вид клаузи могат да се съдържат не само за всички видове права които съпрузите придобиват, но те могат да ги разграничат, било като посочат видовете вещи, за които ще се отнасят уговорките им - например за недвижимите имоти един вид режим, а за движимите вещи - друг вид. Биха могли също така да остойностят предварително вещите и да предвидят, че над конкретна стойност - примерно 30 000 лева вещите ще се придобиват в един режим, а под тази стойност - в друг имуществен режим.

    Втората група имуществени отношения, които съпрузите могат да уредят с брачния договор, са свързани с притежаваните от тях права преди сключването на брака. В тази част договорът може да обхваща придобити и притежавани от тях - самостоятелно или общо, още преди брака имуществени права, независимо от начина на придобиване - чрез възмездна или безвъзмездна сделка, от наследяване, от търговска или друга дейност. Те могат да запазят едноличното си титулярство или съпритежанието върху тях или да уредят прехвърлянето един на друг. Ако в договора няма специална клауза относно предбрачното имущество, то остава в положението, определено от придобиването преди брака.

    Възможно е с брачния договор предбрачно имущество на един от съпрузите да бъде прехвърлено на другия (чл. 38, ал. 1, т. 2, чл. 39, ал. 2 и 3 СК). Съпругът може да прехвърли както изцяло своето право, така и да учреди ново, ограничено по съдържание право на другия. Когато това са вещни права, е достатъчна формата на брачния договор за транслативния ефект (чл. 39, ал. 1-3 СК). Не е необходима формата на нотариалния акт. Прехвърлянето на права между съпрузите може да бъде възмездно или безвъзмездно, т. е. да съдържат елементи както на продажба, така и на дарение, а също така възможно е и да има характеристиката и на цесия, ако се прехвърлят вземания. Ако е уговорено двустранно прехвърляне на права, ще са налице и белезите на договор за замяна.

    Един от най-важните елементи на брачния договор са имуществените последици при развод. На първо място по отношение на придобитите по време на брака от съпрузите права би могло да се включи клауза да се запази непроменен първоначално избраният режим на имуществени отношения, бил той на общност, на разделност, на съпритежание поравно или в съответните квоти. Възможно е да се уговори, че при разделност на притежанието по време на брака някои вещи - собственост на единия съпруг, ще станат собственост на другия, или че съпругът - собственик ще прехвърли определени идеални части от своите вещи на другия съпруг. Подобен вид уговорки между съпрузите биха могли да залегнат в споразумението между тях при прекратяване на брака и с утвърждаването му от съда, същото да има вещно прехвърлително действие. Няма пречка по подобие на законовите режими на общност и разделност (чл. 30 и чл. 33, ал. 2 СК) съпрузите да уговорят парична компенсация на съпруга - несобственик от другия съпруг. Ако съпрузите по време на брака си са придобили вещи в режим на обикновена съсобственост, с брачния договор под прекратително условие (прекратяването на брака с развод) биха могли да извършат и доброволна делба на вещите, като уговорят коя вещ ще стане лична собственост на единия или на другия съпруг. В този смисъл, доколкото брачният договор има форма за валидност, и изискването на чл. 35 ЗС в тази насока ще бъде спазено. Ако страните са уговорили общност на притежанието на вещи, придобити по време на брака, при прекратяването й биха могли аналогично на посоченото по-горе да уговорят прекратяването на собствеността да се извърши с договора, било при равни дялове, при дялове, идентични или уговорени първоначално в договора по отношение на придобиването на правата, или различаващи се от тях, като отчетат и приноса на всеки един от съпрузите.

    Съпрузите биха могли да уговорят последиците, свързани с направените по време и по повод на брака дарения между тях (чл. 55 СК). Тази разпоредба за разлика от чл. 105 СК от 1985 г., урежда отмяната на даренията да става по общия граждански закон - чл. 227 ЗЗД, или по начина, уговорен в брачния договор. Съпрузите имат възможност да уговорят, че при определени условия те биха могли да предявят иск за отмяна на дарение, или да предвидят, че всички или определени дарения са направени под прекратително условие, свързано с прекратяването на брака.

    В чл. 39, ал. 2 СК е предвидено брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, да се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът. В ал. 3 на същата разпоредба изрично е упоменато, че договорите, с които се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, имат прехвърлително действие и се вписват в имотния регистър. Така законодателят е уредил правната уредба на брачните договори, когато с тях се уреждат имуществените отношения между съпрузите относно собственическите права върху недвижими имоти. В този случай следва да се спазват правилата при прехвърляне, учредяване и каквото и да било друго разпореждане с недвижим имот или вещно право, както при всяка друга разпоредителна сделка. В този смисъл нотариусът е длъжен да следи за наличие на законовите изисквания, включително и за наличие на годен предмет на прехвърлителната сделка.

    Прекратяване действието на брачния договор

    Начините за прекратяване на брачния договор са посочени в чл. 42, ал. 1, т. 1, 2 и 3 СК: по взаимно съгласие на страните по него; по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга или на ненавършилите пълнолетие деца, и при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.

    Други обичайни начини за прекратяване на брачния договор са уредените в общата част на гражданското законодателство възможности, които без пречка биха могли да се прилагат по аналогия. Така с изпълнението на задължението по даден договор той прекратява своето действие - няма пречка, ако страните са уговорили клауза в брачния договор, насочена към определено действие, с извършването му договорът в тази част да се прекрати. Същото се отнася и до онези клаузи, свързани с действието на договора при прекратяване на брака - ако същите се изпълнят от страните по договора, той ще бъде и прекратен. Ако съпрузите решат по време на брака да сключат нов брачен договор при предвидената в закона форма и съдържание, различаващо се коренно от това на предходния брачен договор, то ясно е, че първият договор ще се счита за прекратен от датата на сключване на новия договор между страните. Други способи за изпълнение на задълженията по брачния договор (опростяване, прихващане) също са възможни начини за прекратяване на неговото действие. Изпълнението като начин на прекратяване на клаузи от брачния договор се отнася до клаузи с възмезден характер.

    При клаузи от брачния договор, с които се извършват дарения между съпрузите, е възможна тяхната отмяна съгласно чл. 55 СК. Отмяната е начин за прекратяване действието на такива клаузи и се извършва чрез предявяването на конститутивен иск пред съда. Основанията за отмяна на даренията са общите такива, предвидени в чл. 227, ал. 1, б. „а“, „б“ и „в“ от ЗЗД или специални такива, посочени в самия брачен договор. Независимо от конкретното основание за отмяна, ако такава бъде постановена от съда, то действието на клаузите, обективиращи отмененото дарение, ще отпадне с обратна сила. Поради това след отмяната надареният съпруг ще трябва да върне полученото по силата на дарението благо, а ако то не съществува към момента, на възстановяване ще подлежи неговата равностойност. За разлика от повечето случаи на прекратяване действието на брачния договор, което е за в бъдеще, при отмяната на клаузи от такъв договор, представляващи дарение, прекратяването ще бъде с обратно действие.

    До прекратяване на действието на брачни договор неминуемо ще се стигне и в хипотезите, когато същият бъде развален или унищожен със влязло в сила съдебно решение. Предвидените в закона правила относно развалянето и унищожаването имат императивен характер.С оглед на това ще бъдат нищожни уговорки в брачния договор, които изключват възможността за разваляне или унищожаване на същия, или пък уговорки, съгласно които развалянето или унищожаването на брачен договор ще имат обратно действие.

    Особености при действието на разваляне на брачния договор

    По силата на чл. 42, ал. 2 СК брачните договори могат да бъдат развалени по съдебен ред поради виновно неизпълнение (чл. 87, ал. 1 ЗЗД), ако това не противоречи на СК или добрите нрави. Идеята да се дадат повече възможности на страните за изход от договорния режим е добра, но допълнителните неясни условия правят нормата безжизнена. Тя провежда невярна терминологична разлика между прекратяване и разваляне на договорите, защото развалянето на договора е форма на прекратяване на облигационното правоотношение между страните.4 Единствено съдът може да развали брачния договор, независимо дали страните искат да развалят целия договор или само една част от него.5 Тази засилена съдебна преценка е насочена към защита на интересите на съпрузите и стабилността в уредбата на имуществените им отношения. Също така се предпазват и третите лица, които влизат в правни връзки със съпрузите, от възможни злоупотреби.

    Проблемно е, че действието на постановеното от съда разваляне на целия или част от брачния договор ще бъде винаги за в бъдеще. Съгласно общите правила за развалянето на договорите в ЗЗД, действието на това разваляне за в бъдеще по изключение, а правилото е обратното действие. Изречение първо от ал. 1 на чл. 88 ЗЗД предвижда, че развалянето има обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Обратното действие означава, че всяка от страните следва да върне на другата това, което е получила въз основа на договора, преди неговото разваляне. Това правило цели да избегне неоснователното обогатяване на една страна по разваления договор за сметка на другата. При брачния договор такова обратно действие на развалянето е изключено, което е предпоставка за неоснователното обогатяване на единия съпруг за сметка на другия, респективно на техните универсални правоприемници.

    Например за такова неоснователно обогатяване ще бъдат случаите на разваляне на брачен договор, в който са включени клаузи за възмездни разпореждания между съпрузите с вещи на значителна стойност. Такъв ще бъде брачен договор, съдържащ клауза за покупко-продажба, по силата на която единият съпруг прехвърля вещи - негова лична собственост в полза на другия срещу определена продажна цена. Съпругът - купувач обаче не заплаща на съпруга - продавач уговорената продажна цена, т.е. налице е виновно неизпълнение. Последното пък е основание за разваляне на тази клауза от договора от съпруга, който е прехвърлил собствеността върху вещите, съгласно чл. 24, ал. 1 ЗЗД в момента на сключване на брачния договор. В разглеждания случай такова разваляне е безсмислено, доколкото поради действието му за в бъдеще съпругът - продавач няма да може да иска връщане на прехвърлените вещи.6 Даденият пример е показателен, че закрепеното в чл. 42, ал. 2, изр. последно СК действие за в бъдеще на развалянето прави неприложим този институт по отношение на голяма част от възмездните договори между съпрузите. Смисъл от разваляне ще има само за инкорпорираните в брачния договор възмездни сделки между съпрузите, които имат за предмет продължително или периодично изпълнение.

    Особености при действието на унищожаването на брачния договор

    Относно недействителността на брачния договор СК в чл. 43 препраща към общия режим на този правен институт в ЗЗД. Спрямо брачния договор напълно приложими са основанията за нищожност - противоречие със закона или добрите нрави, особено ако в него се съдържат и клаузи, които не уреждат имуществените отношения между съпрузите. Разбира се, мислимо е недействителност да се претендира само по отношение на една част от договора, а не по отношение на целия, при съобразяване на предпоставките на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Основанията за нищожност на договора поради липсата на елемент от фактическия състав - неспазване на законоустановената форма, пълната липса на съгласие и невъзможния предмет на договора - също са съвместими и биха могли да стоят в основата на претенцията за неговата нищожност. Например нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, пред. 3 ЗЗД във връзка с чл. 43 СК, ще е брачен договор, който е само с нотариална заверка на подписите, но не и на съдържанието, тъй като договорът няма предвидената в чл. 39, ал. 1 СК форма.7 Нищожният брачен договор не поражда правните последици, към които е насочен, а именно не установява предвидения в него режим на имуществени отношения, не създава права и задължения между страните - настоящи или бъдещи съпрузи, които нямат право да получат нищо в изпълнение, съответно нищо по договора не дължат. Щом обаче нищожният брачен договор няма да установи договорен режим на имуществени отношения, възниква въпросът кой режим ще се прилага. Законодателят не дава изричен отговор на така поставения въпрос, но такъв лесно би могъл да се изведе от съществуващата уредба. Съгласно чл. 18, ал. 2 СК законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения. Хипотезата на нищожен брачен договор е близка с уредената в цитираната правна норма, което е основание за прилагането й по аналогия. Още повече, че режимът на общност и понастоящем се явява основен, а и се приема, че като цяло в най-голяма степен гарантира интересите на съпрузите и третите лица. Следователно при нищожен брачен договор, както между съпрузите - страни по него, така и в отношенията им с трети лица, ще се приложи законовият режим на съпружеска имуществена общност.

    Унищожаемостта на брачните договори се урежда от правилата на чл. 27-35 ЗЗД, предвид разпоредбата на чл. 43, ал. 1 СК, които се прилагат общо към всички видове договори. Относно унищожаемостта на брачния договор единствената специфика, уредена в СК, е свързана с действието на унищожаването във времето. По правило то действа с обратна сила, но съгласно чл. 43, ал. 2, изр. първо СК унищожаването на брачния договор действа занапред. Основанията за унищожаемост, свързани с пороци на волята - грешка, измама, заплашване, невъзможност да се разбират или ръководят действията или крайна нужда - са приложими без особености при брачния договор.

    Закрепеното в СК действие за в бъдеще на унищожаването на целия или на част от брачния договор, независимо от вида на включените в него клаузи, е нецелесъобразно и в определени хипотези обезсмисля приложението на този институт. Придаването винаги на действие занапред на унищожаването не отчита спецификата на страните по брачния договор, които не са обикновени съконтрахенти. Те са лица, намиращи се в емоционална и физическа близост. Това оказва силен натиск върху когнитивните (оценъчно-познавателните) им способности, а оттам и върху брачния договор. Най-често встъпващите в брак отхвърлят напълно възможността за развод, а в същото време процентът на разводите е висок. Всичко това реално обуславя риск от прибързано сключване на брачни договори с необмислено съдържание. В тези случаи волеизявленията на съпрузите е твърде възможно да бъдат опорочени от основание за унищожаемост като грешка, измама, невъзможност да се разбират или ръководят действията и т.н. Поради изложените съображения с увеличаването на практическото приложение на брачния договор ще се увеличат и исковете за пълното му или частично унищожаване.

    С постановяването от съда унищожаване на брачния договор се погасяват породените от него субективни права и задължения, но само занапред от влизане в сила на съдебното решение. Съгласно общите правила, регламентиращи института на унищожаемостта, последната има обратна сила по правило, а действието само занапред е само за изрично предвидени изключения. Ретроактивното действие на унищожената сделка намира цялостно и последователно приложение в плоскостта на отношенията между страните по сделката, които имат имуществен характер.Поради него всяка от тях трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея - чл. 34 ЗЗД. Ако изпълнението по сделката е вече извършено, от унищожаването има смисъл, само когато действието му е обратно. В тези случаи даденото по унищожената сделка следва да се върне като получено с оглед на отпаднало основание. Налице е неоснователно обогатяване8, поради което всяка от страните е длъжна да възстанови на другата страна всичко, което е получила от нея, или равностойността на полученото, когато то е потребено или унищожено. Това положение е възприето в чл. 34 ЗЗД. Действието за в бъдеще на унищожаването на брачния договор обаче изключва приложението на чл. 34 ЗЗД, който установява принципа на взаимна или двустранна реституция на даденото по унищожена сделка. В общите случаи, при които договорът бъде унищожен, страните си дължат връщане на даденото като насрещни престации на отпаднало основание - чл. 55, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 34 ЗЗД. Когато предмет на подлежащата на възстановяване престация е вещ, правоимащото лице може да я търси както посредством иск с правно основание чл. 34 ЗЗД, така и чрез ревандикационен иск (чл. 108 ЗС).9

    При положение, че и двете страни по сделката са си разменили престации преди нейното унищожение, за всяка от тях се поражда насрещно право на възстановяване съгласно чл. 34 ЗЗД. В тази връзка, ако и двете страни предявят съответно искане за това, следва взаимната реституция да се извърши едновременно. Гаранцията за това е възможността всяка страна да направи възражение за право на задържане по чл. 90 ЗЗД. Допустимо е да се извърши и прихващане между насрещните вземания, ако съществуват изискванията, предвидени в чл. 103 ЗЗД. С Решение № 1577-2010-III г.о., постановено на основание чл. 290 и сл. във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, ВКС се е произнесъл по материалноправния въпрос длъжен ли е съдът да постанови всяка от страните да върне на другата всичко, което е получила от нея в изпълнение на признат за нищожен договор, и без иск и възражение за последното. Даденото разрешение на поставения въпрос следва да намери приложение и относно полученото по вече унищожен договор в общите случаи, за които е характерно обратното действие.10

    Неприемливото действие на унищожаването винаги занапред ясно проличава, когато в брачния договор се съдържат клаузи, представляващи договори за дарение, покупко-продажба или замяна между съпрузите. Волеизявлението на съпруга, който е прехвърлил собствеността върху вещите, посочени в брачния договор, е опорочено поради грешка, измама или заплашване. Например след установяване на грешката този съпруг предявява иск за унищожаване на брачния договор с правно основание чл. 28 ЗЗД във връзка с чл. 43, ал. 2 СК. Дори съдът да постанови решение за унищожаване на брачния договор, това няма да даде възможност на съпруга с опорочено волеизявление да иска връщане на дарените поради грешка вещи, доколкото действието на унищожаването е само за в бъдеще.

    Действието за в бъдеще на развалянето и унищожаването и правата на правоприемниците на съпрузите

    Действието за в бъдеще на развалянето и унищожаването на част или на целия брачен договор засяга правата на правоприемниците на съпрузите - частни или универсални. Това действие изключва възможността на универсалните правоприемници на съпрузите да искат разваляне или унищожаване на клаузи от брачния договор след смъртта на съпрузите. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 СК във връзка с чл. 44, т. 1 СК брачният договор се прекратява при прекратяване на брака поради смърт на някой от съпрузите, като действие ще запазят единствено клаузите, които уреждат последиците от прекратяването действието на брачния договор. Такива клаузи обаче е напълно възможно да не бъдат включвани в съдържанието му.

    Ако приемем, че е налице виновно неизпълнение на задълженията на единия съпруг по договор за покупко-продажба, включен като клауза в брачния договор, и изправният съпруг почине преди да му бъде заплатена цена. В тази хипотеза неговите наследници, различни от преживелия съпруг, няма да могат да искат развалянето на покупко-продажбата поради действието му за в бъдеще. Преживелият съпруг, който е неизправна страна, може да откаже заплащане на дължимата цена за придобиването на вещите на останалите наследници на починалия съпруг поради прекратяването действието за в бъдеще на брачния договор. По този начин останалите наследници на починалия съпруг биват лишени от възможността да искат изпълнение от неизправния съпруг. Освен това, те са лишени от правен интерес да поискат разваляне на покупко-продажбата, доколкото действието на брачния договор е прекратено със смъртта на изправния съпруг.

    Сходна е ситуацията и при унищожаемите брачни договори. Например при сключен брачен договор от единия съпруг поради заплашване, по силата на който заплашеният съпруг прехвърля на другия съпруг свои имуществени права възмездно или безвъзмездно. Преди да бъде преустановено заплашването съпругът - прехвърлител умира. Неговите наследници, с изключение на преживелия съпруг, предявяват пред съда иск с правно основание чл. 30 ЗЗД във връзка с чл. 43, ал. 2 СК за унищожаване на брачния договор поради опороченото волеизявление на техния наследодател. Поради действието занапред на унищожаването на брачния договор предявеният такъв иск ще бъде оставен без разглеждане, а производството прекратено, поради липсата на правен интерес за ищците (универсални правоприемници), тъй като брачният договор е преустановил своето действие още със смъртта на съпруга.11

    Д-р Михаил МАЛЧЕВ, съдия
    __________
    1 Вж. Станева, А. Брачният договор. С., 2011, с. 19-24, където детайлно са разгледани характеристиките на брачния договор като вид договор. Също Матеева, Ек. Семейно право на Република България. С., 2010, с. 175-179.
    2 В тази насока вж. Матеева, Ек. Семейно право на Република България. С., 2010, с. 165-171 и Цанкова, Ц., М. Марков, А. Станева, В. Тодорова, Коментар на новия Семеен кодекс. С., 2009, с. 105-106.
    3 Повече за възможното съдържание на брачния договор вж. при Станева, А. Брачният договор. С., 2011, с. 48 -84, също при Матеева, Ек. Семейно право на Република България. С., 2010, с.171-175.
    4 Така Марков, М. Действие на режима на имуществените отношения между съпрузите и спрямо трети лица. Сп. „Собственост и право“, 2009,
    № 11, с. 43.
    5 Вж. Станева, А. Брачният договор. С., 2011, с. 102.
    6 Положението ще е сходно, когато единият съпруг е продал на другия чужди вещи, за които цената е заплатена от изправния съпруг при сключването на брачния договор. Поради действието за в бъдеще в този случай съпругът - купувачът няма да може да иска да му бъде върната платената цена при развалянето на договора.
    7 Така Решение № 244 от 04.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2014 г., ІІІ г.о. Решението е допуснато до касационно обжалване с Определение № 781 от 11.06.2014 г. по въпроса дали отбелязването в акта за сключването на граждански брак на брачния договор и регистрацията му по реда на чл. 19, ал. 1 СК съставляват предпоставки за неговата действителност, или са само оповестителни действия.
    8 Вж в този смисъл Таджер, В., Гражданско право на НРБ, обща част, дял II. С., посл. изд. - 2001, с. 563, Стефанов, Г., цит. съч., с. 164, Рачев, Ф., Гражданско право - обща част. С., 2003, с. 424. Вж. също Големинов, Ч., Неоснователно обогатяване, гражданскоправни аспекти. С., 1998, с.31 и сл. Интерес представлява статията на Марков, М., Унищожение, прекратяване, разваляне и отмяна на договор и последиците относно даденото. сп. Търговско и конкурентно право, 2008, № 4. В нея авторът аргументира извода, че приложното поле на чл. 55 ЗЗД е ограничено до предметните престации в случаите, когато е налице хипотезата на получено с оглед на отпаднало основание. Когато престацията е била лична той изтъква, че извършеното или неизвършеното действие не може да бъде „върнато“ и в този случай при неоснователно обогатяване на една от страните, за реципиенса ще възникне задължение за възстановяване на обедняването до размера на обогатяването по чл. 59 ЗЗД.
    9 Разликата между двата вида искове е съществена. Искът за собственост като вещен иск не се погасява по давност, за разлика от облигационния иск за реституция. Предметът на доказване по двата иска включва различни обстоятелства: по единия подлежи на установяване, че ищецът е собственик, а ответникът владее/държи вещта на отпаднало основание, а по другия, че ответникът е получил вещта в изпълнение на унищожената сделка. В случаите, когато престираната по опорочената сделка вещ е отчуждена от приобретателя, към момента на постановеното унищожение вещта ще бъде във фактическата власт на трето лице по сделката. Ако правоимащият държи да си върне владението върху вещта, ще трябва да предяви иск за собственост срещу това трето лице. В противен случай от насрещната страна по унищожената сделка ще може да иска единствено паричната равностойност на вещта по реда на чл. 34 ЗЗД. Това е логично, защото последната не може да върне нещо, което няма - фактическата власт върху вещта се упражнява вече от друго лице.
    10 ВКС обосновано е заключил, че чл. 34 ЗЗД установява задължение за двустранна реституция с цел имущественото състояние на страните по сделката да се приведе в положението от преди сключването й, поради което следва да се постанови върщане на другата страна (тази която не е предявила иск по чл. 34 ЗЗД) полученото в изпълнение на признат за нищожен или унищжен договор и без иск и възражение за това. Когато страните са си прехвърлили взаимно права, а в последствие договорът е унищожен, те се смятат за неотчуждени - все едно никога не са излизали от техния патримониум, поради което не е необходимо обратното им прехвърляне. Като изключение може да се разглеждат самостоятелните прехвърлителни актове с абстрактен характер - например джиросване на ценни книжа, които следва да се прехвърлят обратно. Предвид това и за да не се допусне неоснователно обогатяване, когато и двете страни са престирали по унищожен впоследствие договор, съдът следва да постанови връщане на даденото и от двете страни, независимо, че една от тях не е поискала това чрез иск или възражение по делото.
    11 В този смисъл е Определение № 119 от 16.01.2013 г. по гр. д. № 859/2012 г. на Районен съд - Сандански.

  • Последици за съпрузите във връзка с имуществения режим при нищожност на брачния договор

    1. Увод

    С действащия Семеен кодекс (СК), в сила от 01.10.2009 г., законодателят възприема една принципно нова за българското семейно право концепция при уредбата на имуществените отношения в брака, основавана на принципа за договорната свобода1. Преосмислянето на стария подход за императивна уредба на тези отношения поставя редица въпроси пред теорията и практиката, значителна част от които все още не са намерили задоволителни отговори. Повечето неясноти са свързани с напълно новия за правната ни система институт на брачния договор. Поради приложното поле на автономията на волята в семейното право, особено внимание заслужават проблемите във връзка с неговата недействителност. Ще се спра на един от тях - този за последиците за страните при нищожност на брачния договор във връзка с режима на имуществени отношения.

    2. Установеният режим няма да произведе действие

    Нищожността на брачния договор не е уредена в СК. Законодателят е приел, че правилата на гражданското право за недействителност на правните сделки могат да „обслужват“ нищожността на брачния договор и препраща към съответното им приложение (чл. 43, ал. 1 СК). По тази причина, доколкото общите норми на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) не се явяват несъвместими с особеностите на института на брачния договор и със семейноправните принципи, неговата нищожност няма да се различава от тази при гражданскоправните сделки. По отношение на основните (същностни) белези на разглежданата форма на недействителност, спецификите на брачния договор и принадлежността му към семейното право не налагат отклонения. Поради това нищожността на брачния договор също най-общо се свежда до начална и неотстранима негодност на договора да породи правни последици.

    Следователно при нищожен брачен договор определеният от страните режим на имуществени отношения няма да произведе действие. Това означава, че правата на съпрузите върху придобиваното имущество, начините на управление и разпореждане с него, участието им в разходите и задълженията и ред други въпроси на имуществено-брачния режим остават нерегламентирани и след сключване на договора. Тези последици не са обусловени от прогласяването на нищожността му по съдебен ред. Установеният с нищожен брачен договор режим е изначално негоден да уреди имуществените отношения на съпрузите.

    Отбелязването на договора в акта за сключване на граждански брак от длъжностното лице по гражданското състояние не заздравява порока. Такова действие законодателят не е предвидил и на регистрацията в централния електронен регистър на имуществените отношения, а то не би могло да се предполага. Съгласно Решение № 244 от 2014 г. на ВКС, III г. о. отбелязването на брачния договор в акта за сключване на граждански брак и регистрацията му в централния електронен регистър към Агенцията по вписванията имат само оповестително действие. По-коректно би било, по мое мнение, да се говори за оповестително-защитно действие, но то също не предполага възможност за заздравяване на евентуалната недействителност на договора. С оглед на изложеното, извършването на изискуемите от законодателя действия по отбелязване и регистрация, не би могло да „даде живот“ на определения от страните режим2. Впрочем, възможността за саниране противоречи на една от водещите характеристики на нищожността, доколкото е определяща за нейния облик и разграничението и от останалите форми на недействителност.

    3. Въпросът за приложимия режим

    Пита се, след като при нищожност на брачния договор имущественобрачният режим, който съпрузите са предвидили, няма да произведе действие, как ще се регламентират техните отношения? Законодателят не е дал отговор на въпроса изрично. Уредена е обаче друга близка хипотеза, а именно кой ще е приложимият режим, когато съпрузите не са упражнили правото си да изберат такъв. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 СК в тези случаи ще се прилага законовият режим на общност.

    Струва ми се, че са налице предпоставките за прилагането на това правило по аналогия при нищожност на брачния договор. На първо място - има празнота в нормативната уредба. Кой режим ще се прилага при нищожен брачен договор законодателят не е посочил. Второ - съществува норма, която предписва приложимия режим, в случая с който неуреденият режим разкрива съществени сходства. При нищожност на брачния договор, въпреки че съпрузите са определили приложим режим, тяхната воля не може да бъде зачетена и de jure избор също няма. На трето място - прилагането на правилото на чл. 18, ал. 2 СК по аналогия за случаите на нищожен брачен договор би било в пълно съответствие с целта на закона - тогава, когато отношенията между съпрузите не се уреждат съгласно посочен от тях имуществено-брачен режим, да се прилага законовият режим на общност3.

    Изложеното дава основание да се счита, че по правило при нищожен брачен договор имуществените отношения между съпрузите ще се уреждат от законовия режим на общност4. Това обаче невинаги ще е така. Възможни са усложнени хипотези, при които с нищожния брачен договор съпрузите са „отменили“ действието на друг законов или договорен имуществено-брачен режим. В случай на валидно установен предходен режим, отношенията на съпрузите ще се уреждат от него.

    Да вземем пример. Съобразно нормативните изисквания за това съпрузите са избрали законов режим на разделност. Впоследствие те сключват брачен договор, с който установяват в отношенията си друг имуществен режим. Ако сключеният брачен договор е нищожен, предвиденият с него режим няма да произведе действие. Имуществените отношения между съпрузите обаче ще се уреждат не от законовия режим на общност, а от режима на разделност, действието на който нищожният брачен договор не е могъл да отмени.

    Не стоят по различен начин нещата дори и тогава, когато съпрузите изрично са направили уговорка в брачния договор за отмяна на стария режим и същата сама по себе си не е опорочена. „Отменителната“ клауза следва да се тълкува във връзка с новия имуществено-брачен режим, който съпрузите са имали за цел да установят в отношенията си. Щом този режим е нищожен, не би следвало да произведе действие и уговорката за отмяна на заварения, освен ако с оглед на обстоятелствата и съдържанието на договора, не може да се направи категоричен извод, че такава е била волята на съпрузите. В последния случай клаузата за отмяна би имала значението на декларация за избор на законов режим на общност.

    4. „Реституция“ на придобитите съгласно режима права?

    Както беше изяснено, при нищожност на брачния договор отношенията между съпрузите няма да се уреждат от предвидения с него режим. Ако въпреки това, те го съблюдават5, често би се стигнало до несъответствие между упражняваната фактическа власт и действителното титулярство върху придобитото имущество. Така ще е, когато съгласно приложимия режим на имуществени отношения (в общия случай режимът на общност) правата върху придобитото са различни от тези по определения от съпрузите с нищожния брачен договор режим. Ако например с недействителния брачен договор е предвидена имуществена разделност, и съпрузите се ръководят в отношенията си от този режим, всеки от тях ще владее еднолично придобитите на свое име имущества. De jure част от тези имущества - вещните права, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос, ще бъдат общо бездялово съпритежание на двамата съпрузи съгласно законовия режим на общност. Фактическата власт върху тях обаче няма да се осъществява съвместно, а от съпруга, който ги е придобил.

    В тези случаи другият съпруг не разполага с иска по чл. 34 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Това е така, понеже като частна хипотеза на чл. 55 ЗЗД6 този иск е приложим само когато разместването на имуществени блага е пряк резултат на взаимодействието между страните - едната е дала нещо, а другата го е получила7. Установяването на фактическа власт върху придобитото през време на брака имущество, макар да почива на предвидения с нищожния брачен договор режим, в общия случай не е резултат от „даване“ и „получаване“ между съпрузите. Изключения правят хипотезите на разместване на имуществени блага от патримониума на единия в патримониума на другия съпруг по силата на направените с договора престационни уговорки.

    Когато неоснователното имуществено разместване не се дължи на пряко взаимодействие между страните, приложение намира общият иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД. С него обаче не разполагат съпрузите, които, съобразявайки поведението си с предвидения с нищожния брачен договор режим, не са установили фактическа власт върху придобитото имущество съобразно действителните си права. За да възникне вземането по чл. 59 ЗЗД, е нужно да е налице обогатяване на едната страна за сметка на обедняването на другата, а съпругът, упражняващ „в повече“ от правата си фактическа власт върху придобитото, не се обогатява, нито пък брачният му партньор обеднява8. Титулярството на правата си остава такова, каквото е съгласно приложимия режим. Разбира се, до обогатяване, респективно обедняване, може да се стигне (например когато имуществото се ползва за лични нужди или когато от него се извличат граждански или естествени плодове), но то не следва по необходимост от неоснователното установяване на фактическа власт върху чуждо имуществено право9.

    Освен това искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен, а съпругът, който не е установил владение върху придобитите имущества съгласно действителните си права, има и други възможности за защита. В действителност този съпруг не разполага с посесорните искове по чл. 75 и 76 от Закона за собствеността (ЗС). На негово разположение е обаче ревандикационният иск по чл. 108 ЗС, който може да се предяви и срещу съсобственик10. Не съществува пречка да бъде предявен ревандикационен иск и срещу другия съпруг, щом последният владее или държи общата вещ изцяло, като по този начин лишава съпруга - ищец от фактическата власт върху нея съгласно правата му.

    Би могло да се поддържа, че законодателят следва да предвиди изрично, че при нищожност на брачния договор всеки от съпрузите трябва да осигури на другия съпруг фактическа власт върху придобитите имущества съгласно действителните му права. Така, при приложим законов режим на общност, това ще означава съпругът - едноличен собственик по установения с нищожния договор режим да предостави възможност на другия съпруг да се ползва реално от общото имуществото. Условно бихме могли да кажем да му „даде“ владението върху общите имущества, които е владял еднолично съгласно титулярството на правата по нищожния брачен договор. Един такъв иск обаче не би бил нищо друго освен конкретизация на ревандикационния, което прави съмнителна необходимостта законодателят да го установява.

    5. Придобивната давност

    Фактическото приложение на установения с нищожния брачен договор имуществен режим може да продължи неопределено дълго във времето. Колкото и дълго обаче всеки от съпрузите да владее вещите, които съгласно установения с нищожния брачен договор режим се явяват негово притежание, той не може да ги придобие по давност нито изцяло, нито отчасти, щом по действително приложимия режим същите принадлежат на другия съпруг.

    Да вземем пример. Съпрузите са установили в отношенията си законов режим на разделност. Впоследствие сключват брачен договор при наличието на порок, водещ до неговата нищожност. Споразумяват се имуществените им отношения да се уреждат от режим, съгласно който вещните права върху недвижими имоти да бъдат общи при равни дялове, независимо от това, кой от двамата ги е придобил. При „действието“ на така установения режим съпругата придобива собствеността върху урегулиран поземлен имот. Съпрузите третират имота като съсобствен - като такъв го декларират за целите на данъчното облагане, всеки от тях манифестира пред другия и пред трети лица правата си. След десет години се стига до развод. Съпругът предявява иск за делба. Придобитият на името на съпругата имот обаче не е съсобствен, а еднолично нейно притежание по силата на режима на разделност, който нищожният брачен договор не е отменил. Съпругът не е станал собственик на 1/2 идеална част от имота нито по силата на нищожния брачен договор, нито по давност, понеже съгласно чл. 115, б. „в“ ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС между съпрузи придобивна давност не тече. Началният момент, от който ще започне да тече давност по отношение на имота, е прекратяването на брака. Впрочем, така ще е и при унищожаване на брака.

    Ето как последиците от нищожността на брачния договор биха могли да се разпрострат далеч напред във времето без „фактическото“ да може да ги примири. Това разкрива не малко опасности и поставя с основание въпроса, дали възприетият от българския законодател подход генерално да изключи приложимостта на института на давността в отношенията между съпрузи, е най-удачното разрешение.

    6. Заключение

    Предложеният анализ не би могъл да изчерпи многопластовия въпрос за последиците за страните във връзка с режима на имуществени отношения при нищожност на брачния договор. Въпреки това могат да се направят някои важни изводи, без които по-задълбоченото изследване на проблема не би било възможно.

    • На първо място - при нищожен брачен договор определеният от страните имуществено-брачен режим няма да произведе действие. Отбелязването на договора в акта за сключване на граждански брак и регистрацията му в централния електронен регистър на имуществените отношения на съпрузите не могат да заздравят порока.
    • Вторият извод е, че при нищожност на брачния договор имуществените отношения между съпрузите ще се уреждат от законовия режим на общност, освен ако е налице друг предхождащ договора имуществено-брачен режим. В тези случаи въпросният имуществен режим ще продължи да се прилага, понеже нищожният брачен договор не би могъл да отмени неговото действие.
    • Следващият извод се отнася до случаите, в които поради нищожността на брачния договор се е стигнало до несъответствие между упражняваната фактическа власт и действителното титулярство върху придобитото от съпрузите имущество. При това положение, доколкото липсва даване и получаване, невладеещият съобразно правата си съпруг не разполага с иска по чл. 34, съответно по чл. 55 ЗЗД. Той ще следва да се защити с ревандикационния иск.
    • Накрая - никой от съпрузите не може да придобие по давност вещите, които владее съгласно установеното в нищожния брачен договор, щом по действително приложимия режим същите принадлежат на другия съпруг (чл. 115, б. „в“ ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС).

    Димитър ТОПУЗОВ,д-р по гражданско и семейно право, главен асистент в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“
    _____________
    1 Вж. Цанкова, Ц. Новият семеен кодекс. Преглед на най-важните промени. - В: Собственост и право, 2009, № 7, с. 34-36.
    2 Вж. Марков, М. Действие на режима на имуществените отношения между съпрузите и спрямо трети лица. - В: Собственост и право, 2009, № 11, с. 42.
    3 Вж. Ненова, Л. Семейно право. Нова редакция проф. д-р Методи Марков. Книга първа. С.: Софи-Р, 2009, с. 241. В този смисъл разбира правилото и Матеева, Е. Семейно право на Република България. С.: ВСУ „Черноризец Храбър“, 2010, с. 108.
    4 Пак там. Така и Цанкова, Ц. - В: Цанкова, Ц., М. Марков, А. Станева, В. Тодорова, В. Петров, Е. Балевска, Б. Дечева, В. Мичева Семеен кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. С.: ИК „Труд и право“, 2015, с. 53.
    5 Възможно е дори страните да не съзнават, че са сключили брачния договор при наличието на порок, представляващ основание за неговата нищожност.
    6 Вж. Митев, Кр. Неоснователно обогатяване по чл. 55-58 ЗЗД. С.: Сиби, 2014, с. 49. В същия смисъл Димитров, М. Основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С.: Сиби, 2013, с. 252 и сл.
    7 Вж. Големинов, Ч. Неоснователно обогатяване. Гражданскоправни аспекти. С.: Фенея, 2011, с. 32; Сукарева, Зл. Облигационно право. Извъндоговорни облигационни отношения. С.: УИ „Стопанство“, 1998, с. 55.
    8 Под обогатяване се разбира придобиването на имуществени права, а не установяването на владение върху тях. Само по себе си владението не води до увеличаване на имуществения актив и до обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД. Съответно, за да е налице обедняване е необходимо имуществените права да бъдат изгубени, а не просто притежателят на тези права да бъде лишен от фактическа власт върху тях. Вж. Големинов, Ч. Неоснователно обогатяване..., с. 34, 88, 103-104.
    9 Пак там.
    10 Вж. Решение № 139 от 1985 г. на ВС, ОСГК.

  • Семеен кодекс

    Луксозно изпълнение с твърди корици

Предстоящи учебни семинари

Осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд

4 - 6 октомври 2017 г.
Сандански, Парк Хотел Пирин 5*
Лектори: Николай Стоянов, инж. Александър Борисов
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

17 - 24 октомври 2017 г.
ПАЛМА ДЕ МАЙОРКА, МАГАЛУФ, Hotel Spa Flamboyan-Caribe 4*
Лектор: Д-р Антон Свраков, Регистриран одитор и счетоводен консултант
Цена: 1 720.00 лв.

Актуални въпроси на устройството на територията, строителството и кадастъра. Съдебна практика

11 – 13 октомври 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Савин Ковачев, Валентина Бакалова, Бонка Дечева, Милка Гечева
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Актуални проблеми на изпълнителния процес

11 – 13 октомври 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
Лектори: Борислав Белазелков, Диана Митева, Марияна Обретенова
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Практически въпроси по прилагане на Закона за обществените поръчки

18 – 20 октомври 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
Лектори: Мариана Кацарова, Цветан Стоевски, Елена Димова, Александър Александров
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Промените в уредбата на трудовите отношения и социалното осигуряване. Практически въпроси, казуси, практика на МТСП, НОИ, ИА „ГИТ“ И ВКС

18 – 20 октомври 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектор: Теодора Дичева, Д-р Михаил Илиев, Марио Първанов, Елка Атанасова, Даниела Асенова
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Практически въпроси по прилагането на международните счетоводни стандарти в българия за 2017 г.

25 - 27 октомври 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектор: Д-р Антон Свраков
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Граждански и търговски обезпечения

1 – 3 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
Лектори: Проф. д.ю.н. Иван Русчев, Проф. д-р Поля Голева, Проф. д.ю.н. Методи Марков, Костадинка Недкова, Проф. д-р Камелия Касабова
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Актуални въпроси на търговското право

8 – 10 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
Лектори: Бистра Николова, Валентина Гигова, Диана Митева, Костадинка Недкова
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

16 – 17 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Велин Филипов, д.е.с., Валентина Василева, Лорета Цветкова
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Актуални въпроси на ДОПК

22 – 24 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Доц. д-р Людмила Мермерска, Велин Филипов, д.е.с., Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

29 ноември – 1 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" 1, КТСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Калина Златанова, Димитър Войнов, Евгения Попова, Доц. д-р Бойка Брезоева, д.е.с.
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Граждански процес

6 – 8 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Красимир Влахов, Емануела Балевска, Боян Балевски, Стефан Кюркчиев
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на 2017 г. за бюджетните предприятия. Указания на Министерство на финансите. Практически насоки при прилагане на амортизации в отчетността на бюджетните организации

6 – 7 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
Лектори: Теодора Бакърджиева, Мария Цветанова
Цена с ДДС: 240.00 лв.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани

Граждански процесуален кодекс

Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика
Второ преработено и допълнено издание. Луксозно изпълнение с твърди корици.

Социално осигуряване - 2017

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Практически въпроси на собствеността

Проблеми на гражданския и търговския оборот
Трето преработено и допълнено издание

Кодекс на труда - 2017

Луксозно издание с твърди корици.

Счетоводство - 2017 г.

Oсми по ред годишник с актуално приложно знание за счетоводството и за независимия финансов одит

Обезпеченията в материалното и в процесуалното право

Изчерпателен коментар на правната уредба и анализ на съдебната практика

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017

Книга-годишник + CD
Двадесет и четвърто издание на книгата-годишник!

Новото данъчно законодателство през 2018 г.

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Трудови отношения 2018

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!