Sidebar

Меню

Закон за обществените поръчки

  • Актуални въпроси на обществените поръчки. Последни изменения в Закона за обществените поръчки. Процедури. Обжалване. Контрол. Практика на Комисия за защита на конкуренцията и Върховния административен съд

    18 – 20 ноември 2015 г.
    София, ул. „Пиротска” № 18, Хотел „Света София“
    Лектори: Мариана Кацарова, Елена Димова, Александър Александров, Кремена Хараланова
    Цена: 300.00 лв.

  • Възлагане на обществени поръчки чрез събиране на оферти с обява и чрез покана до определени лица

    В чл. 20, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) е предвидено, че възложителите прилагат реда за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност при строителство - от 50 000 до 270 000 лв.; при доставки и услуги, с изключение на услугите по Приложение № 2 - от 30 000 до 70 000 лв.

    Услугите по Приложение № 2 са изключени от приложното поле на разпоредбата, тъй като тези услуги, когато тяхната стойност е до 70 000 лв., могат да бъдат възлагани директно, като възложителите могат да доказват разхода само с първични платежни документи, без да е необходимо сключването на писмен договор.

    Събирането на оферти с обява и поканата до определени лица не представляват процедури за възлагане на обществени поръчки, тъй като не са включени в разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗОП, изчерпателно изброяваща видовете процедури. Редът за възлагане чрез посочените способи е уреден в част пета, глава двадесет и шеста от закона.

    Събиране на оферти с обява

    Възлагането на поръчката се открива с обява, която възложителят следва да публикува на профила на купувача.

    Обявата следва да бъде изготвена по образец съгласно Приложение № 20 от закона и следва да съдържа най-малко информация за: наименованието на възложителя; обект, предмет и кратко описание на поръчката; условия, на които следва да отговарят участниците, включително изискванията за финансови и икономически условия, технически способности и квалификация, когато е приложимо; срок за подаване на офертите; срок на валидност на офертите; критерия за възлагане, включително показателите за оценка и тяхната тежест; дата и час на отваряне на офертите; обособени позиции, когато е приложимо; друга информация, когато е приложимо.

    Заедно с обявата трябва да бъдат публикувани и техническите спецификации и всяка друга информация, свързана с изпълнението на поръчката. Ако поръчката се възлага по реда на чл. 190, в обявата трябва да бъде посочено, че се запазва за лица, които отговарят на изискванията на чл. 190, ал. 1 и 2 ЗОП.

    В ЗОП е уредено публикуването на обявата за събиране на оферти само в профила на купувача, като възложителят има възможност, но не и задължение, да публикува обявата или кратка информация за поръчката и по друг подходящ начин.

    Проследяването обаче всеки ден на профилите на купувачите на всички възложители е невъзможно, затова в чл. 96, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП) е посочено, че в деня на публикуване на обявата по чл. 187, ал. 1 ЗОП на профила на купувача възложителят публикува кратка информация за поръчката на портала и чрез директно въвеждане с използване на специализиран софтуер, предоставен от Агенцията по обществени поръчки (АОП). В портала на обществените поръчки се съдържа раздел „Информации за обяви“, обхващащ информация за всички обяви за събиране на оферти на всички възложители, чрез което се осигурява възможност за участие на по-широк кръг лица.

    Кратката информация по чл. 96, ал. 1 ППЗОП се попълва по образец и съдържа данни за възложителя, кратко описание на предмета на поръчката, прогнозна стойност и срок за получаване на оферти. В информацията възложителят посочва връзка към съответния раздел в профила на купувача, в който са публикувани обявата и други документи, свързани с обществената поръчка. До тази информация, съгласно чл. 96, ал. 5 ППЗОП, на портала се осигурява публичен достъп до изтичане на 3 години от датата на публикуване на информацията.

    Сроковете за получаване на оферти при възлагане чрез събиране на оферти с обява са посочени в чл. 188 ЗОП. Срокът трябва да е съобразен с обема и сложността на поръчката и не може да бъде по-кратък от 7 дни за услуги и доставки, а при строителство - не по-кратък от 15 дни и започва да тече от момента на публикуване на обявата. Това, че публикуването на информацията в портала на обществените поръчки ще се извършва чрез директно въвеждане със специализиран софтуер, означава, че обявата в профила на купувача и информацията в портала ще бъдат публикувани в един и същ ден, от който започва да тече срокът за получаване на оферти.

    Законът предвижда задължение за възложителя да удължи срока с най-малко три дни, когато в първоначално определения срок са получени по-малко от три оферти. В този случай съгласно чл. 96, ал. 3 ППЗОП възложителят изпраща информацията по чл. 96, ал. 1 ППЗОП, в която посочва удълженият срок за получаване на оферти. След изтичането на удължения срок възложителят разглежда и оценява получените оферти, независимо от техния брой.

    Възложителят има и задължение за предоставяне на писмени разяснения по условията на обществената поръчка. При условие че има писмено искане, направено до три дни преди изтичането на срока за получаване на оферти, възложителят трябва най-късно на следващия работен ден да публикува в профила на купувача писмени разяснения. Задължение да публикува писмените разяснения при информацията на портала на обществените поръчки няма.

    Събирането на оферти с обява, освен в случаите на възлагане на поръчки на стойност по чл. 20, ал. 3 ЗОП, се прилага и по отношение на запазените поръчки, чиято стойност изисква възлагане чрез публично състезание - стойностите, посочени в чл. 20, ал. 2 ЗОП, а именно: строителство - от
    270 000 до 5 000 000 лв.; при доставки и услуги, включително услугите по Приложение № 2 - от 70 000 лв. до съответния праг на чл. 20, ал. 1 в зависимост от възложителя и предмета на поръчката. За да бъде възложена по реда за събиране на оферти с обява, предметът на поръчката трябва да попада в обхвата на списъка по чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗОП и да бъде запазена и възложена на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания или на стопански субекти, чиято основна цел е социалното и професионалното интегриране на хора с увреждания или хора в неравностойно положение.

    Тук следва да се посочи, че не всички запазени обществени поръчки със стойности по чл. 20, ал. 2 ЗОП, изискващи възлагане чрез публично състезание, могат да се възложат чрез събиране на оферти с обява. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 ЗОП не посочва възможността чрез събиране на оферти с обява да се възлагат поръчки на стойности по чл. 20, ал. 2 ЗОП, свързани с програми за създаване на защитени работни места, в рамките на които възложителите имат право да запазват поръчки. Това означава, че запазените поръчки по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗОП, които са на стойност по чл. 20, ал. 2 и трябва да се възложат чрез публично състезание, не могат да се възлагат чрез събиране на оферти с обява.

    За разлика от изискванията на чл. 12, ал. 6 ЗОП, а именно че при възлагане на запазени обществени поръчки по чл. 12, ал. 1 ЗОП могат да участват лица, при условие че най-малко 30 на сто от списъчния им състав е от хора с увреждания или такива в неравностойно положение, облекченото възлагане по чл. 190 ЗОП изисква минимум 70 на сто от персонала да се състои от хора с увреждания или такива в неравностойно положение. Друга разлика с правилата относно провеждането на процедурите със запазване на поръчката на основание чл. 12, ал. 1 ЗОП е, че в процедурите доказването на изискването за персонала и за изпълнение на изискванията по чл. 12, ал. 6 ЗОП трябва да бъде извършено от участниците в процедурата, а при прилагане на реда за събиране на оферти с обява - само от участника, избран за изпълнител. Т.е. при възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 190 ЗОП възложителят не е оправомощен да изисква от участниците доказателства за персонал, състоящ се от минимум 70 на сто от хора с увреждания или такива в неравностойно положение, както и доказателства за изпълнение на изискванията по чл. 12, ал. 6 ЗОП. Такива доказателства се изискват само от избрания за изпълнител участник.

    Правилата за представяне и разглеждане на офертите при събирането на оферти с обява са значително по-облекчени от тези, приложими за процедурите.

    По отношение на представянето на офертата няма изрични правила, което означава прилагане на общите правила относно подаването й на адреса, посочен от възложителя в определения в обявата срок (чл. 47, ал. 1 ППЗОП), отбелязване на подаването й в регистъра по чл. 48, ал. 1 ППЗОП, отбелязване на поредния номер, датата и часът на получаването върху плика и издаването на документ на приносителя. На основание чл. 48, ал. 3 ППЗОП не могат да бъдат приети оферти, които са представени след изтичане на крайния срок за получаване или са в незапечатана опаковка или в опаковка с нарушена цялост.

    И в този случай важат правила на чл. 48, ал. 4-5 ППЗОП. Съгласно посочените разпоредби, когато към момента на изтичане на крайния срок за получаване на заявления за участие или оферти пред мястото, определено за тяхното подаване, все още има чакащи лица, те се включват в списък, който се подписва от представител на възложителя и от присъстващите лица. Заявленията за участие или офертите на лицата от списъка се завеждат в регистъра. В случаите по ал. 4 не се допуска приемане на заявления за участие или оферти от лица, които не са включени в списъка.

    На основание чл. 47, ал. 2 ППЗОП офертата трябва да бъде представена в запечатана непрозрачна опаковка, върху която да бъдат посочени: наименованието на участника, включително участниците в обединението, когато е приложимо; адрес за кореспонденция, телефон и по възможност - факс и електронен адрес; наименованието на поръчката, а когато е приложимо - и обособените позиции, за които се подават документите.

    Офертата трябва да отговаря на изискванията на възложителя, посочени в обявата, и да съответства на чл. 39, ал. 3 ППЗОП. За разлика обаче от процедурите по ЗОП, към офертата не се прилага Единен европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП), а се подава декларация по образец на възложителя за липсата на обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 1-5 и 7 ЗОП. Декларацията за липсата на обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 7 ЗОП се подписва от лицата, които представляват участника. Когато участникът се представлява от повече от едно лице, декларацията за обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 3-5 ЗОП се подписва от лицето, което може самостоятелно да го представлява. Ако участникът се представлява само от едно лице, няма пречка да бъде подадена обща декларация, обединяваща всички обстоятелства по чл. 54, ал. 1, т. 1-5 и 7 ЗОП.

    Декларация следва да бъде представена и за подизпълнител и за трето лице, ако участникът предвижда позоваване на капацитета на трето лице или дял от поръчката, който ще бъде възложен на подизпълнител.

    Предвид изричния характер на разпоредбата на чл. 97, ал. 5 ППЗОП, възложителят не може да поставя изисквания относно необхванатите в нея основания за задължително отстраняване по чл. 54, ал. 1 ЗОП и да включва основанията за незадължително отстраняване по чл. 55, ал. 1 ЗОП.

    При събирането на оферти с обява възложителят със заповед определя нечетен брой лица, които да разгледат и оценят получените оферти. За тези лица се прилагат изискванията по чл. 51, ал. 8-13 ППЗОП. Те трябва да представят на възложителя декларация за липса на конфликт на интереси с участниците и да декларират промяна на обстоятелствата, ако настъпи такава. За тях важат правилата относно задължението за самоотвод в случаите, когато по обективни причини не могат да изпълняват задълженията си или е възникнал конфликт на интереси. Възложителят има задължение да отстрани член на комисията, за когото установи, че е налице конфликт на интереси с кандидат или с участник и със заповед да определи нов член. Съгласно чл. 51, ал. 12 ППЗОП, когато възложителят отстрани член на комисията поради наличие на конфликт на интереси, действията на отстранения член, свързани с разглеждане на заявленията за участие и/или офертите и с оценяване на предложенията на участниците, след настъпване на установените обстоятелства не се вземат предвид и се извършват от новия член. И при този способ за възлагане на обществени поръчки важи правилото за запазване в тайна на обстоятелствата, които членовете на комисията са узнали във връзка със своята работа в комисията.

    В ППЗОП не е посочено изрично кога трябва да бъде определен съставът на комисията, но предвид разпоредбата на чл. 195 ЗОП за субсидиарно прилагане на разпоредбите на част първа и втора за неуредените в глава двадесет и шеста въпроси, следва да се приеме, че комисията трябва да бъде назначена след изтичане на срока за подаване на оферти (чл. 51, ал. 1 ППЗОП) и да започне работата си след получаване на представените оферти (чл. 54, ал. 1 ППЗОП).

    На публично заседание, на което могат да присъстват представители на участниците, комисията отваря офертите по реда на тяхното постъпване и обявява ценовите предложения. Използваният израз „могат да присъстват представители на участниците“ следва да се тълкува в полза на участниците, а не на възложителя, което означава, че възложителят е задължен да осигури възможност на лицата да присъстват, а дали ще присъстват е въпрос на тяхна преценка.

    От разпоредбата на чл. 96, ал. 3 ППЗОП е видно, че на едно и също заседание се отварят както офертите, така и ценовите предложения на участниците.

    Следващите действия са свързани с разглеждането и оценяването на офертите в закрито заседание съобразно предварително обявените от възложителя условия и изисквания и критерий за възлагане.

    След приключване на тези действия комисията съставя протокол за разглеждането и оценката на офертите и за класирането на участниците. Протоколът се представя на възложителя за утвърждаване, след което в един и същ ден се изпраща на участниците и се публикува в профила на купувача.

    Покана до определени лица

    Възлагането на обществена поръчка чрез покана до определени лица е уредено чл. 191 ЗОП. Този ред на възлагане също не представлява процедура по смисъла на закона.

    При възлагането по този ред възложителят не публикува обява, а изпраща покана. Използваният израз „определено лице/лица“ означава, че поканата може да бъде изпратена както до едно, така и до няколко лица.

    За да може възложителя да възложи по този начин обществената поръчка, трябва да бъде налице едно от седемте основания, посочени в чл. 191, ал. 1 ЗОП.

    Първият случай (т. 1) е този, при който след публикуване на обява по чл. 187, ал. 1 ЗОП (при възлагане чрез събиране на оферти), включително след като възложителят е изпълнил задължението си да удължи срока съгласно чл. 188, ал. 2 ЗОП, не е получена нито една оферта. Възложителят може, без да променя първоначалните условия на поръчката, да премине към възлагане чрез покана до определени лица.

    Когато се възлага обществена поръчка чрез покана до определени лица на основание чл. 191, ал. 1, т. 1 ЗОП, ал. 2 на същата разпоредба указва, че когато са получени оферти от лица, различни от посочените в поканата, възложителят ги разглежда и класира, ако отговарят на обявените условия и съответстват на публикуваните технически спецификации.

    Втората хипотеза (т. 2) е свързана с невъзможността на възлагането на обществената поръчка на друго лице поради наличие на авторски или други права на интелектуална собственост, или на изключителни права, придобити по силата на закон или административен акт, както и когато естеството на доставката или услугата е ограничено до точно определен изпълнител по причини, които не се дължат на възложителя. Наличието на основанията трябва да бъде обосновано от възложителя. Освен наличието на посочените условия, възложителят трябва да докаже по безспорен начин, че не съществува друг алтернативен способ за задоволяване на потребностите му, че възлагането на поръчката на друго лице би довело до получаване на резултат, който е различен от целения и не би го удовлетворил.

    Третото основание (т. 3) е случаят, в който е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно спазването на сроковете по чл. 188, ал. 1 (отнасящи се до събиране на оферти с обява). Обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя. При преценката си дали попада в посочената хипотеза, възложителят трябва да се ръководи и от легалната дефиниция на понятието „изключителни обстоятелства“ в т. 17 от § 2 от Допълнителните разпоредби на ЗОП. При всички случаи тези изключителни обстоятелства трябва да са били непредвидими за възложителя.

    Посочени са три основания, които са идентични с основанията за провеждане на процедура на договаряне без предварително обявление (чл. 79, ал. 1, т. 5, 6 и 7 ЗОП):

    (т. 4) стоките, предмет на доставка, се произвеждат с цел научноизследователска дейност, експеримент, проучване или развойна дейност и са в ограничено количество, което не позволява формиране на пазарна цена или възстановяване на разходите за тази дейност - наличието на всички предпоставки трябва да бъде налице, за да възникне основанието за откриване на тази процедура;

    (т. 5) необходими са допълнителни доставки от същия доставчик, предназначени за частична замяна или за увеличаване на доставките, ако смяната на доставчика ще принуди възложителя да придобие стока с различни технически характеристики, което ще доведе до несъвместимост или до технически затруднения при експлоатацията и поддържането. Това основание намира приложение в случаите на поръчки с обект доставка, при които резултатът, преследван от възложителя, не може да бъде постигнат, без да се достави допълнително количество, което е необходимо за пълното окомплектоване или е необходима частична замяна на вече доставени, но негодни или ненужни активи. Основанието е неприложимо по отношение на активи, които могат да бъдат доставени от множество потенциални изпълнители. Например с него не може да се мотивира доставката на компютри с типични технически показатели, копирна техника и други подобни, ако те се предлагат в конкурентна среда. Основанието е приложимо, когато възложителят е обвързан от конкретни условия с определен изпълнител и доставката от други изпълнители ще повлияе негативно върху работата му. Например, ако ще изгуби правото на гаранционно обслужване при свързване на активи, доставени от различни доставчици. Основанието е приложимо и когато следва да се осигури технологична съвместимост между вече доставени активи с такива, които са необходими. В този случай следва да се аргументира невъзможността да има друг доставчик, който е способен да изпълни изискването1;

    (т. 6) предмет на поръчката е доставка на стока, която се търгува на стокова борса, съгласно списък, одобрен с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Посоченото основание се отнася само до обществени поръчки с обект доставка на стоки. За да се приложи, е необходимо тези стоки да се търгуват на стоковата борса и да са включени в одобрен от Министерския съвет списък. В тези случаи съгласно чл. 191, ал. 3 ЗОП договорът се сключва по правилата на съответната борса.

    Следващото основание за възлагане на обществена поръчка чрез покана до определени лица е посочено в чл. 191, ал. 1, т. 7 ЗОП - за много кратко време възникне възможност да се получат доставки или услуги при особено изгодни условия и на цена, значително по-ниска от обичайните пазарни цени.

    Както беше посочено по-горе, при поканата до определени лица възложителят може да не публикува обява, а да изпрати покана до определени лица.

    Съгласно разпоредбата на чл. 191, ал. 2 в случаите по ал. 1, т. 1, когато са получени оферти от лица, различни от посочените в поканата, възложителят ги разглежда и класира, ако отговарят на обявените условия и съответстват на публикуваните технически спецификации. По аргумент за противното, когато се възлага чрез покана до определени лица на основания по чл. 191, ал. 1, т. 2-7 ЗОП, възложителят няма задължение да разгледа и оцени оферти от лица, различни от посочените в поканата.

    Правилата за представяне и разглеждане на офертите при възлагане чрез покана до определени лица, идентични с тези, приложими за събиране на оферти с обява.

    Прекратяване възлагането на обществената поръчка

    Прекратяването на възлагането на обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява или чрез покана до определени лица се извършва чрез публикуване на съобщение в профила на купувача, в което се посочват мотивите за прекратяването. Необходимо е и да бъде оттеглена информацията от портала за обществени поръчки.

    Сключване и изменение на договора

    Сключването и изменението на договора при възлагане на обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява или чрез покана до определени лица, е уредено в чл. 194 ЗОП. Договорът се сключва в 30-дневен срок от датата на определяне на изпълнителя, а за поръчки, възложени по реда на чл. 191, ал. 1, т. 32 ЗОП - не по-късно от 5 работни дни от датата на определяне на изпълнител.

    От разпоредбата на чл. 194, ал. 2 ЗОП е видно, че възложителят може да сключи договор и със следващия класиран участник, когато избраният за изпълнител участник откаже да сключи договор или не се яви за сключването му в определения от възложителя срок, без да посочи обективни причини. Сключване на договор е възможно само с първия и втория класиран участник, но не и с класираните на трето и следващи места. От текста може да бъде направен и още един извод, а именно че възложителят, в рамките на сроковете, посочени в чл. 194, ал. 1 ЗОП, следва да определи срока за явяване на избрания за изпълнител участник, като го уведоми за това.

    Изрично е посочено правило за изменение на сключен договор в хипотезата на чл. 116, ал. 1, т. 6 ЗОП - когато се налага поради непредвидени обстоятелства и не променя цялостния характер на поръчката, стойността на изменението е до 10 на сто от стойността на първоначалния договор за услуги и доставки и до 15 на сто от стойността на първоначалния договор за строителство и след изменението общата стойност на договора не надхвърля праговите стойности по чл. 20, ал. 3 ЗОП.

    Съгласно чл. 230 ЗОП възложителите са длъжни да уведомяват АОП за всички разходвани средства за обществени поръчки на стойност по чл. 20, ал. 3, 4, 6 и 7 ЗОП, като информацията се изготвя по образец и се изпраща в срок до 31 март всяка година, следваща отчетната.

    Обжалване

    Решенията, действията и бездействията на възложителите при възлагане на обществени поръчки чрез събиране на оферти с обява и чрез покана до определени лица не подлежат на обжалване по реда на чл. 196 и следващите от ЗОП. Въпреки че не са посочени изрично като изключение в текстовете на чл. 196 ЗОП, те не могат да бъдат отнесени нито към ал. 1, нито към ал. 5 на чл. 196 ЗОП. Посочените разпоредби уреждат обжалването на решения, действия и бездействия на възложителите в процедури за възлагане на обществени поръчки. Както беше изяснено, възлагането на поръчки по реда на част пета, глава двадесет и шеста от ЗОП е способ за възлагане на обществени поръчки, но двата способа не представляват процедури по смисъла на закона, поради това е неотносим редът за обжалване, приложим за посочените в чл. 18, ал. 1, т. 1-13 ЗОП процедури.

    Елена ДИМОВА, експерт по обществени поръчки
    Александър АЛЕКСАНДРОВ,експерт по обществени поръчки

    Б.Р. Цялостно знание по новата правна уредба на обществените поръчки, след приемането на новия ЗОП, можете да намерите в книгата на ИК „Труд и право“ „Обществени поръчки“ - 2016 г., с приложен коментар на закона и на правилника за прилагането му, процедурите за възлагане, практики и действия при прилагане на закона, нормативни актове. Изданието вече е на книжния пазар. Авторите проф. д.ю.н. Методи Марков, Елена Димова, Александър Александров и Мариана Кацарова са признати експерти в областта на обществените поръчки. На вниманието на читателите предоставяме и другата ни нова книга: „Управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове“ с автор Мария Казанджиева.
    _________
    1 Съгласно методическо указание на АОП по идентичен текст от отменения ЗОП.
    2 Необходимост от неотложно възлагане поради изключителни обстоятелства.

  • Лично състояние на кандидатите и участниците съгласно новия Закон за обществените поръчки и правилника за прилагането му

    От 15.04.2016 г. е в сила новият Закон за обществените поръчки (ЗОП, обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г.), както и правилник за неговото прилагане (ППЗОП, обн. ДВ, бр. 28 от 08.04.2016 г., също в сила от 15.04.2016 г.). Новата национална уредба транспонира основно четири директиви на ЕС в областта на възлагането на обществени поръчки, а именно: Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО и Директива 2014/25/ЕС относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО, както и действащите директиви в областта на обжалването, изменени с Директива 2007/66/ЕО и Директива 2009/81/ЕО относно обществените поръчки в областта на отбраната и сигурността. Всъщност, основната идея на директивите, залегнала и в новия ЗОП и ППЗОП, е максималното либерализиране на уредбата чрез облекчаване на административната тежест за кандидатите и участниците в процедури по възлагане на обществени поръчки с цел разширяване на конкуренцията и по този начин осигуряване на по-ефективно разходване на публични средства.

    Именно във връзка с тази идея с новия ЗОП и ППЗОП настъпват сериозни промени и по отношение на изискванията към личното състояние на кандидатите и участниците в процедурите по възлагане на обществени поръчки, като уредбата е регламентирана в раздел I, наименован „Лично състояние на кандидатите и участниците“, и по-конкретно от чл. 54 до 58 ЗОП, респективно в чл. 45 и 46 ППЗОП. Промените целят да допуснат до участие в тези процедури възможно най-широк кръг потенциални кандидати и участници, като, от една страна, трансформират в незадължителни някои от задължителните досега по силата на отменения вече ЗОП (обн. ДВ, бр. 28 от 2004 г.) основания за отстраняване, от друга страна, позволят на възложителите при определени, строго регламентирани в закона обстоятелства да преценят дали при наличието и на двата вида основания за отстраняване да не допуснат все пак кандидатите и участниците до участие, и от трета страна, въвеждат своеобразна давност по отношение на някои от основанията за отстраняване, при изтичането на която те да не препятстват участието в процедури на лицата, за които са налице.

    Някои от промените, регламентирани в ЗОП, предизвикаха сериозна полемика както още в процеса на общественото им обсъждане, така и впоследствие в рамките на обсъждането им в Народното събрание. В същото време част от възникналите въпроси намериха еднозначен отговор в приетите разпоредби на ППЗОП, но част от тях останаха отворени, и в тази връзка начинът на тяхното прилагане е предмет на бъдещото правоприлагане, поради което целта на настоящата статия е да разгледа систематично промените в режима и да се опита да даде едно възможно експертно решение за приложението на новата уредба за личното състояние на кандидатите и участниците.

    С новата уредба е запазен основният принцип, че основанията за задължително и незадължително отстраняване са изчерпателно изброени в закона, което означава, че не може кандидат или участник да бъде отстранен от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка при наличие на основание, различно от законово предвидените, в това число при влязла в сила присъда по друг състав от Наказателния кодекс (НК), извън посочените в чл. 54, ал. 1, т. 1 ЗОП.

    Освен това се запазва принципът, че основанията за отстраняване са приложими спрямо кандидатите или участниците, като в чл. 57, ал. 2 ЗОП е уточнено, че основанията се прилагат и когато кандидат или участник е обединение от физически и/или юридически лица и за член на обединението е налице някое от основанията за отстраняване. В чл. 54, ал. 2 ЗОП, както и в чл. 55, ал. 3 ЗОП е посочено, че някои от основанията, изрично посочени в тези разпоредби, се прилагат спрямо лицата, които представляват участника или кандидата, членовете на управителните и надзорните органи и за други лица, които имат правомощия да упражняват контрол при вземането на решения на тези органи, доколкото останалите основания важат за участниците, в качеството им на стопански субекти. Член 40 ППЗОП конкретно посочва кои са лицата, по чл. 54, ал. 2 и чл. 55, ал. 3 ЗОП, в това число конкретно по отношение на различните видове търговци според Търговския закон (ТЗ). Основанията за отстраняване са приложими и спрямо третите лица, чиито ресурс може да използва кандидат или участник (чл. 65, ал. 4 ЗОП), както и спрямо подизпълнителите, ако се използват такива (чл. 66, ал. 2 ЗОП).

    В същото време новият ЗОП въвежда и много нови моментикакто в задължителните, така и в незадължителните основания за отстраняване, които ще бъдат разгледани подробно по-долу в статията.

    По отношение на задължителните основания за отстраняване, на първо място е налице промяна в конкретните състави по Наказателния кодекс (НК), които водят до задължително отстраняване на кандидати или участници, в сравнение с отменената уредба. В т. 1 на чл. 54, ал. 1 ЗОП, към вече познатите досега състави от НК(престъпления против финансовата, данъчната или осигурителната система, включително изпиране на пари (чл. 253-260 НК); подкуп (чл. 301-307 НК); участие в организирана престъпна група (чл. 321 и 321а НК); престъпление против собствеността (чл. 194-217 НК); престъпление против стопанството (чл. 219-252 НК); престъпление по чл. 108а НК при възлагане на обществени поръчки) са добавени и нови състави, а именно: трафик на хора (чл. 159а-159г НК), престъпления против трудовите права на гражданите (чл. 172 КТ)1; приемане на работа без разрешение на ненавършили пълнолетие деца (192а НК) и престъпления против околната среда (чл. 352-353е НК)2.

    Появяват се и напълно нови обстоятелства, които са квалифицирани като задължителни основания за отстраняване, едно от които е регламентирано в т. 4 на чл. 54, ал. 1 - наличие на неравнопоставеност в случая по чл. 44, ал. 5 ЗОП, касаещ кандидат или участник, участвал в пазарните консултации при възложителя, за който не може да се докаже, че участието му не води до нарушаване на принципа на равнопоставеност. За да се приложи това основание за отстраняване, следва преди това да са предприети съответните задължителни мерки за отстраняване на предимството на участвалия в пазарните консултации кандидат или участник, а именно: възложителят да е публикувал информацията, обменена с този кандидат или участник на профила на купувача, да е удължен срокът за получаване на оферти и заявления за участие, най-малко до минимално предвидения в закона, когато първоначално е бил съкратен, и въпреки това да не може да се отстрани неравнопоставеността на този кандидат или участник. Доколкото възложителят е изпълнил своите законови задължения по чл. 44 ЗОП, то ако все пак продължава да е налице обективна неравнопоставеност, тежестта на доказване на липсата на предимство пада върху съответния кандидат или участник, участвал в пазарните консултации, като ако не успее да докаже твърденията си, той следва да бъде отстранен. Практиката ще покаже по какъв начин ще се доказва липсата на нарушаване на равнопоставеността, но при всички случаи, изпълнението на законовите изисквания, предвидени в чл. 44 ЗОП, не следва a priori да се счита за достатъчно условие за обезпечаване провеждането на равнопоставено състезание между кандидатите или участниците.

    Въведено като задължително основание за отстраняване на кандидат или участник, съгласно чл. 54, ал. 1, т. 5 ЗОП, е представянето на документ с невярно съдържание или респективно непредоставянето на изискваща се информация, които са свързани с удостоверяване на липсата на основания за отстраняване или изпълнението на критериите за подбор. Всъщност тези две обстоятелства се извличаха като основания за отстраняване от практиката по прилагане на ЗОП, наложена от възложителите, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд (ВАС), но сега вече те са и законодателно регламентирани формални основания за това.

    Аналогично, и конфликтът на интереси е изрично предвиден в ЗОП като задължително основание за отстраняване, по силата на чл. 54, ал. 1, т. 7 от закона, като специфичното в текста на разпоредбата е, че той е основание за отстраняване, когато не може да бъде отстранен. На практика това означава, че когато конфликтът на интереси засяга кандидат или участник, този конфликт би могъл да бъде отстранен чрез действия, които да не водят до промяна на стопанския субект, подал заявление или оферта. Когато е налице конфликт на интереси, касаещ подизпълнител или трето лице, предоставящо ресурсите си на кандидата или участника, отстраняването на този конфликт би могло да стане и чрез замяна на самия подизпълнител, респективно трето лице, доколкото ЗОП изрично предвижда възможност за такава промяна (чл. 66, ал. 2 ЗОП, респективно чл. 65, ал. 5 ЗОП), но само в случай, че последната не води до промяна в техническото предложение.

    Най-съществената новост в режима на основанията за задължително отстраняване е предвидена във връзка с наличието на влезли в сила задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), и лихвите към тях, към държавата или към общината по седалище на възложителя и на кандидата или участника, когато не са разсрочени, отсрочени или обезпечени, по чл. 54, ал. 1, т. 3 ЗОП. От една страна, такова задължително основание съществуваше и съгласно отменения ред, но то касаеше само основния размер на посочените задължения. С новия ред към този размер се добавя и размерът на начислените лихви по въпросните задължения, както и се въвежда уточнението, че по отношение на задълженията към общината, става въпрос едновременно за задължения към общината по седалище на възложителя и за общината по седалище на кандидата или участника. От друга страна, с новия законов ред се появява напълно нова възможност за изключение от приложението на това основание за отстраняване. В ал. 3 на същия член от ЗОП се предвижда, че основанието за отстраняване няма да е приложимо, когато са налице две алтернативно изброени обстоятелства в точки едно и две, а именно: т. 1 - се налага да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или т. 2 - размерът на неплатените дължими данъци или социалноосигурителни вноски е не повече от 1 на сто от сумата на годишния общ оборот за последната приключила финансова година. Втората алтернативна възможност за неприлагане на забраната за участие в процедури по възлагане на обществени поръчки по чл. 54, ал. 3, т. 2 ЗОП е свързана с обстоятелството, че подобни незначителни по размер налични задължения de facto не могат да осуетят изпълнението на договора за възлагане при евентуалното му сключване с лицето, за което те са установени. Нещо повече, наличието им не води до извода, че потенциалните изпълнители са нередовни платци, доколкото става дума за пренебрежимо малки суми, сравнени с общия им годишен оборот. Във връзка с прецизното установяване на вида и размера на влезлите в сила задължения законът в § 8 от ПЗР на ЗОП предвижда изменение в чл. 87, ал. 10 ДОПК, като вече освен да издава удостоверение за налични влезли в сила задължения, с изключение на отсрочените, разсрочените или обезпечените, Националната агенция за приходите (НАП) ще може да предоставя достъп на възложителите по електронен път до информация за наличието или липсата на задължения на лицата, т.е. сега вече НАП би следвало да може да дава по-точна информация, изключваща недоразумения в данните, особено когато се касае за малки суми. В другата алтернативна хипотеза на чл. 54, ал. 3, т. 1 ЗОП обаче, когато се налага да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, няма ограничение относно размера на наличните влезли в сила задължения, при който може да участва въпреки всичко един кандидат или участник. Липсата на ограничение означава, че потенциален изпълнител на обществена поръчка може да стане кандидат или участник със сериозни по размер задължения, което определено поставя в риск изпълнението на евентуален сключен договор. Затова прилагането на така регламентираната възможност изисква да се обосновава максимално конкретно и обстойно за всеки отделен случай наличието на важен държавен или обществен интерес, който следва да има доказан обективен превес над риска от евентуално неизпълнение на сключен с такъв кандидат или участник договор за изпълнение.

    Вторият вид основания за отстраняване, както беше и в отменената уредба, са незадължителните такива (чл. 55 ЗОП).

    Запазва се досегашният принцип на отменената уредба, че ЗОП регламентира изчерпателно всички възможни основания за незадължително отстраняване, а възложителят конкретно за всяка отделна процедура преценява дали и кои от тях да предвиди като основания за отстраняване на кандидати или участници. Това негово решение винаги следва да е включено в обявлението за откриване на процедурата или поканата за потвърждаване на интерес (за участие в преговорите (чл. 55, ал. 2).

    Първата съществена новост тук е, че някои основания за отстраняване, които съгласно отменения закон бяха задължителни, със сега действащия ЗОП са регламентирани по нов начин, като незадължителни. Това са част от основанията, посочени в чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗОП, а именно: когато кандидат или участник е обявен в несъстоятелност или е в процедура по ликвидация. Дали тези две обстоятелства ще бъдат основание за отстраняване, вече ще зависи от преценката на възложителя по всяка отделна обществена поръчка. Наличието на открито производство по несъстоятелност или сключено извънсъдебно споразумение с кредиторите, по чл. 740 ТЗ, остават, както беше досега по отменения ред, сред незадължителните основания за отстраняване по т. 1 на чл. 55, ал. 1 ЗОП. Към тях се добавя и ново - ако кандидатът или участникът е преустановил дейността си.

    За пръв път ЗОП допуска съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 4 ЗОП, при наличие на хипотезата по т. 1 на чл. 55, ал. 1, ако това изрично е предвидено в обявлението за откриване, респективно решението за откриване, в зависимост от конкретния вид процедура, възложителят, въпреки че е поставил изискване за липса на обстоятелства по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗОП, да прецени и да не отстрани кандидат или участник, за който тези основания са налице, ако се докаже, че последният не е преустановил дейността си и е в състояние да изпълни поръчката, съгласно приложимите национални правила за продължаване на стопанска дейност. Тази възможност дава още един шанс за лицата, за които de jure са налице тези основания, да не бъдат отстранени, ако в действителност могат да изпълнят законосъобразно конкретната обществена поръчка. В случая обаче, би следвало възможността по чл. 55, ал. 4 ЗОП да бъде приложима във всички случаи по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗОП, с изключение на новорегламентираната хипотеза на преустановена дейност, доколкото изискването на изключението по ал. 4 е конкретно - кандидатът или участникът „да не е преустановил дейност“. В същото време, ако последният временно е преустановил дейност, но може своевременно да я възстанови и да изпълни поръчката съгласно изискванията на възложителя и съответното законодателство, то също би следвало за него да важи горното изключение от приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗОП.

    С новата уредба остава същото основание кандидат или участник да е лишен от правото да упражнява определена професия (чл. 55, ал. 1, т. 2, както и основанието по чл. 55, ал. 1, т. 4 последният да е доказано виновен за неизпълнение на договор за обществена поръчка, довело до предсрочното му прекратяване. Във второто основание се въвежда по два начина смекчаване на отговорността за виновното неизпълнение на договора във връзка с участието в следващи процедури за възлагане на обществени поръчки, доколкото, на първо място, с новата уредба се иска освен доказване на последното и то да е довело до определен резултат - предсрочно прекратяване на договора, сключен по предходна процедура. На второ място, въпреки наличието на такова основание, кандидатът или участникът може да не бъде отстранен, ако неизпълнението засяга по-малко от 50% от стойността или обема на договора по предходна процедура. Следователно, ако по досегашния ред наличието на виновно неизпълнение на сключен договор по предходна процедура беше винаги, когато възложителят предвиди това, основание за отстраняване, независимо дали е довело или не до предсрочно прекратяване на договора, то сега ЗОП въвежда изключение от този принцип, което се прилага без право на преценка на възложителя, винаги в случаите, когато това неизпълнение е за по-малко от 50% от стойността или обема на договора и само когато виновното неизпълнение на договора е довело до неговото предсрочно прекратяване. На практика това означава, че ще могат да се включват в нови процедури по възлагане на обществени поръчки, дори при наличие на основанието за отстраняване по чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗОП кандидати или участници, които виновно не са изпълнили почти половината от обема или стойността на сключени от тях договори по предходни процедури, които в резултат на това са предсрочно прекратявани. Либерализирането на този режим отново цели разширяване на възможния кръг кандидати или участници, респективно потенциални изпълнители, като тук обаче не са поставени условия, нито възможност за преценка на възложителя, които да гарантират, че от страна на тези стопански субекти няма да се злоупотребява с дадената от законодателя възможност.

    В новия ЗОП се появяват и нови основания за незадължително отстраняване - сключването на споразумение с други лица с цел нарушаване на конкуренцията, когато нарушението е установено с акт на компетентен орган. (чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗОП), както и опитът да се повлияе на вземането на решение от страна на възложителя, свързано с отстраняването, подбора или възлагането, включително чрез предоставяне на невярна или заблуждаваща информация или опитът за получаване на информация, която може да даде неоснователно предимство в процедурата по възлагане на обществена поръчка (чл. 55, ал. 1, т. 5, б. „а“ и „б“ ЗОП). Във втората хипотеза прави впечатление, че не е необходимо кандидатът или участникът да е постигнал целта си неправомерно да спечели възлагането на обществената поръчка, за да бъде отстранен, а е достатъчно само да се установи безспорно, че се е опитал да направи това. Следователно самият опит е въведен в незадължително основание за отстраняване. Доколкото обаче не се иска постигането на конкретен резултат чрез противоправното поведение, ще бъде дискусионно доказването на този опит, което ще бъде очевидно в тежест на възложителя, респективно на конкурентите на въпросния кандидат или участник, във всеки конкретен случай.

    Закона за обществените поръчки предвижда конкретни, изчерпателно посочени в чл. 58, ал. 1 ЗОП, документи, с които се доказва липсата на съответните основания за отстраняване, когато издаването на тези документи е предвидено нормативно. Нещо повече, когато тези обстоятелства са достъпни чрез публичен безплатен регистър, съгласно чл. 58, ал. 6 ЗОП възложителят няма право да ги изисква, а следва да се снабди с тях служебно. В случаите, когато не се издават съответни документи, липсата на основанията за отстраняване се декларира от участниците (чл. 58, ал. 4 ЗОП), като възложителят си запазва правото да провери достоверността на декларираните обстоятелства по всички законови начини и по всяко време. Това право на възложителя съществува на още по-голямо основание, когато следва да установи факти, които нито са удостоверени по надлежен законов ред от кандидат или участник, нито са декларирани, а напротив, за тяхното евентуално съществуване се навеждат аргументи служебно, по сигнал или от конкурентен кандидат или участник. В последния случай, за да се установи наличието на тези факти, възложителят има право да извърши служебна проверка във всеки момент на процедурата по възлагане и ако обстоятелствата, представляващи основания за отстраняване, се докажат по безспорен начин, той има право да отстрани съответния кандидат или участник, за който те са налице. Такива основания, за чието доказване се изисква винаги конкретна проверка, са предвидените в чл. 54, ал. 1, т. 5 и чл. 55, ал. 1, т. 5 ЗОП, доколкото липсата им не се декларира или удостоверява предварително.

    Най-сериозната новост в уредбата е предвидената в чл. 56 ЗОП възможност, приложима по силата на закона, а не по преценка на възложителя и включване в съдържанието на обявлението за откриване на процедурата, при наличието и на двата вида основания за отстраняване (по чл. 54 и 55 ЗОП) кандидатът или участникът да има право да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване.

    За тази цел кандидатът или участникът може да докаже три конкретни обстоятелства, изчерпателно предвидени в закона. Първото обстоятелство, предвидено в чл. 56, ал. 1, т. 1 ЗОП, е кандидатът или участникът да докаже, че е погасил задълженията си по ДОПК, включително начислените лихви
    и/или глоби, или че те са разсрочени, отсрочени или обезпечени
    . Следователно, става дума за пълно, а не частично плащане, или респективно за неговото цялостно разсрочване, отсрочване или обезпечаване.

    Второто обстоятелство, предвидено в чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗОП, е участникът или кандидатът да докаже, че е платил или е в процес на изплащане на дължимо обезщетение за всички вреди, настъпили в резултат от извършено от него престъпление или нарушение. От прочита на второто условие може да се заключи, че докато в първия случай, касаещ задължения по ДОПК, се изисква пълно плащане или отсрочване, разсрочване или обезпечаване, то във втория случай, касаещ изплащане на дължимо обезщетение, е достатъчно и да е започнало изплащането, като не е необходимо да е приключило, за да се приеме за налична тази мярка за надеждност.

    В чл. 45, ал. 2 ППЗОП се предвижда изчерпателно какви могат да са документите, доказващи наличието на мярка за надеждност.Конкретно по отношение на мерките по чл. 56, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, съгласно чл. 45, ал. 2, т. 1 ППЗОП, тези документи могат да са: документ за извършено плащане, когато се касае за погасяване на задължения, и този документ да касае погасяване на цялото задължение, или споразумение или друг документ, от който да е видно, че задълженията са обезпечени, или че страните са договорили тяхното отсрочване или разсрочване, заедно с погасителен план и/или с посочени дати за окончателно изплащане на дължимите задължения. Следователно при отсрочване, разсрочване или обезпечаване на задължения по чл. 56, ал. 1, т. 1 ЗОП следва да се докаже с документи, че се касае за предприети мерки по отношение на цялото задължение. Когато става дума за изплащане на обезщетения за всички вреди, причинени в резултат на противоправно поведение, по чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗОП, законът допуска и при извършено частично плащане да се приеме наличието на мярка за надеждност, ако се представи погасителен план или друг документ, доказващ, че е поет ангажимент за изплащане на цялата дължима сума. Третото обстоятелство, което законът предвижда като мярка за надеждност, предвидено в чл. 56, ал. 1, т. 3 ЗОП, е кандидатът или участникът да е изяснил изчерпателно фактите и обстоятелствата, като активно е съдействал на компетентните органи и е изпълнил конкретни предписания, технически, организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови престъпления или нарушения. Това обстоятелство се доказва, съгласно чл. 45, ал. 2, т. 2 ППЗОП, с документ от съответния компетентен орган за потвърждаване на описаните обстоятелства. Очевидно в случая се касае за документ, издаден от съответно лице, съобразно неговите правомощия и този документ има удостоверяващ характер за извършване на посочените в закона действия от съответния кандидат или участник, като би следвало документът да съдържа изчерпателно описание на предприетите мерки, за да се счете за надлежен, доколкото в разпоредбата се посочва, че с него се потвърждават „описаните обстоятелства“.

    Изчерпателното изброяване в ППЗОП на документите, с които се доказва предприемането на мерките за надеждност по чл. 56 ЗОП, премахва неяснотата относно приложимостта на последните. Предприетите мерки следва да са описани в единния европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП), ако обстоятелствата са налични към момента на подаване на офертата или заявлението за участие съгласно чл. 45, ал. 1 ППЗОП. Ако тези обстоятелства настъпят впоследствие, е налице задължение за уведомяване на възложителя в тридневен срок от настъпването им съгласно чл. 46, ал. 1 ППЗОП.

    Въпреки изчерпателното изброяване на обстоятелствата, които могат да бъдат оценени като мерки за надеждност, и изчерпателното изброяване на документите, с които се доказват, законодателят е оставил правото на преценка на възложителя, дали въпреки наличието им и надлежното им доказване, да допусне или да отстрани от участие съответния кандидат или участник (чл. 56, ал. 2 и 3 ЗОП). Тази преценка следва да е мотивирана съгласно чл. 56, ал. 5 ЗОП, като мотивите за допускане или отстраняване на кандидат или участник, предприел мерки за надеждност, следва да се посочат в решението за предварителен подбор, съответно в решението за класиране или прекратяване на процедурата. Доколкото мотивирането е ограничено в рамките на оценяването на конкретни законово предвидени обстоятелства, би следвало решението на възложителя за допускане, респективно отстраняване на съответния кандидат или участник да бъде вземано в условията на обвързана компетентност, т.е. това решение би следвало да подлежи на обжалване пред КЗК, респективно ВАС.

    Законът за обществените поръчки въвежда и една нова единствена безусловна забраната за участие, при наличието на която не могат да се предлагат мерки за надеждност и чието приложение не може да бъде изключено при никакви обстоятелства. Тази абсолютна забрана е въведена в чл. 56, ал. 5 ЗОП и се прилага винаги спрямо кандидат или участник, лишен по силата на влязла в сила присъда изрично и конкретно от правото да участва в обществени поръчки за предвидения в присъдата конкретен период от време.

    Последната съществена новост в режима на личното състояние на кандидатите или участниците е предвиждането на своеобразна давност за някои от основанията за отстраняване. В чл. 57, ал. 3 ЗОП се посочват конкретни срокове за конкретни основания за отстраняване, след изтичането на които, дори те да са налице, да не представляват препятствие за участие.

    Така в т. 1 на чл. 57, ал. 3 ЗОП се предвижда, че за основанията по чл. 54, ал. 1, т. 1 и 2 е необходимо изтичането на пет години от влизане в сила на присъдата, освен ако в нея не е предвиден различен срок, след изтичането на който, наличието на такава присъда не се счита за основание за задължително отстраняване. Съгласно чл. 57, ал. 3, т. 2 ЗОП е необходимо изтичането на три години от датата на настъпване на обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 5, б. „а“ и т. 6 - т.е. от предоставянето на документ с невярно съдържание, респективно от установяването на влязло в сила наказателно постановление за нарушение на съответните посочени в ЗОП, разпоредби на Кодекса на труда (КТ). Същият тригодишен срок е приложим и за основанията, предвидени в чл. 55, ал. 1, т. 2-5 ЗОП, освен ако в акта, с който е установено обстоятелството, не е посочено друго.

    Следователно за всички незадължителни основания за отстраняване, с изключение на обявяването в несъстоятелност, или наличието на производство по несъстоятелност или процедура по ликвидация, или сключено извънсъдебно споразумение с кредиторите по чл. 740 ТЗ, или преустановяване на дейността (чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗОП), важи тригодишен своеобразен давностен срок, след изтичането на който, наличието им не е пречка за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки.

    С оглед изчерпателното изброяване на основанията, за които се прилага въведената своеобразна давност, останалите, които не са изрично предвиден в ЗОП, са приложими без ограничение във времето. Това са незадължителните основания по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗОП и наличието на влезли в сила задължения към ДОПК по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 3 ЗОП. Останалите основания в чл. 54, ал. 1 ЗОП, а именно: по т. 4 - наличието на неравнопоставеност; по т. 5, буква „б“ - непредоставянето на изискваща се информация и по т. 7 - наличието на конфликт на интереси, който не може да бъде отстранен, очевидно касаят конкретната обществена поръчка и са неприложими спрямо други процедури, поради което всъщност за тях приложението на забраната за участие се свежда до съответната поръчка.

    Като заключение от направения анализ на новия режим на личното състояние на кандидатите или участниците, може да се каже, че направените промени в конкретните основания за отстраняване, предвидените изключения от приложението на някой от тях, въведените мерки за надеждност, както и регламентираната своеобразна давност спрямо повечето основания за отстраняване, въвеждат изцяло в националното законодателство концепцията на актуалното европейско право в областта на възлагането на обществени поръчки за либерализиране на режима и максимално разширяване на възможностите за участие и за по-ефективна конкуренция.

    Доколко въведената в националното законодателство концепция ще гарантира ефективното възлагане и изпълнение на сключените в резултат на проведени процедури договори, и доколко новият правен режим ще бъде прилаган по единен начин от възложителите, респективно от КЗК, ВАС и Сметната палата, ще покаже само времето. А на обществеността към този момент, в който се очаква стартирането на първите процедури по новия ред, остава надеждата, че резултатите максимално ще отговарят на заложените цели на нормативните промени.

    Весела АНДОНОВА,експерт по обществени поръчки
    Изразеното в статията мнение на автора е лично и не отразява по никакъв начин официалното становище на КЗК по разгледаните въпроси
    .
    _____________
    1 В досегашната уредба бяха сред незадължителните основания за отстраняване.
    2 Освен това някои от досегашните задължителни основания за отстраняване по отменения режим отпадат и се въвеждат като незадължителни такива (обявяване в несъстоятелност и открито производство по ликвидация).

  • Новата правна уредба на обществените поръчки

    9 - 11 март 2016 г.
    София, пл. „Македония” № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала „Европа”
    Лектори: Елена Димова, Александър Александров, Антоанета Първанова, Цветан Стоевски, Мария Казанджиева
    Цена: 300.00 лв.

  • Новите положения в подзаконовата уредба на обществените поръчки, в сила от 15 април 2016 г.

    Правилник за прилагане на ЗОП и Тарифа за таксите при обжалване пред КЗК и ВАС

    Приемането от Народното събрание на изцяло нов Закон за обществените поръчки (ЗОП) породи нуждата от разработването и на правилник за прилагането му. Правилникът за прилагане на ЗОП (ППЗОП) е приет с постановление на Министерския съвет на основание § 26, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗОП. Със същото Постановление № 73 от 05.04.2016 г. Министерският съвет одобри Тарифа за таксите, които се събират за производствата по глава двадесет и седма от Закона за обществените поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията и пред Върховния административен съд. Двата акта са обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 28 от 08.04.2016 г.

    Възложителите и изпълнителите, както и всички организации и граждани, които следят критично процесите в този така деликатен сектор на държавното управление, могат да намерят в текстовете на правилника основа за размисъл по важни и актуални въпроси във връзка с разглежданата материя. Изясняването на редица нововъведения в законовата уредба ще окаже безценна помощ в ежедневната работа по прилагане и тълкуване на действащите правила.

    ППЗОП пояснява как възложителят да постъпи при подготовката на процедурата, както и когато прилага някои от най-разпространените изключения от приложното поле на ЗОП. Разгледани са изискванията за оповестяване на дейностите от страна на възложителя в цялостния процес по осъществяване на възлагането и други специфични въпроси, свързани с подготовката и провеждането на процедурите за обществени поръчки. Конкретизирането на законовата уредба продължава в логическа последователност и по отношение на етапите след приключването на процедурата за обществена поръчка. Отделено е място на съгласуването на действията на двете страните по сключването на договора, съответно на рамковото споразумение, както и на последващото обособяването на досие на обществена поръчка. Друга част от разпоредбите са валидни при наличието на специфични предпоставки, които налагат преминаването към специални правила за възлагане. Това са хипотезите на т. нар. запазени поръчки, процедурата конкурс за проект, поръчките, възлагани от секторни възложители, и тези с предмет, свързан с отбраната и сигурността. Всички страни в процеса по възлагане занапред многократно ще прибягват до правилата за възлагане на обществени поръчки на ниска стойност, които по своя замисъл са предназначени за изпълнение преди всичко от местни лица. Ползването на информационните ресурси, поддържани от Агенцията по обществени поръчки (АОП), както и възможността поръчката да бъде обект на предварителен контрол, предполага запознаване с указаните в ППЗОП ред и условия за изпълнението на нейните функции. Специално внимание трябва да бъде отделено от възложителите на темата за вътрешния контрол и посоченото в ППЗОП минималното съдържание на вътрешните правила, разработвани и приемани от публичните възложители с цел управление на цикъла на обществените поръчки. В края на нормативния акт са формулирани административнонаказателните разпоредби, но правилното прилагане на предходните части от правилника би трябвало да гарантира отсъствието на личен опит от лицата, на които е поверено организирането на обществените поръчки.

    По отношение на субектите в процедурите ППЗОП урежда въпроса кога и при какви условия клоновете на юридически лица могат да участват самостоятелно в процедурите за обществени поръчки. Регламентиран е и начинът за възлагане на обособени позиции по индивидуалната им стойност, когато възложителят се позовава на правото си да отдели малка част от поръчката и да я възложи отделно. В глава трета от ППЗОП са развити конкретните правила относно условията, при които може да се прилага т. нар. in-house възлагане.

    Изготвянето на График за възлагане на поръчките, от който се установява приложимият ред на възлагане и видът на процедурата, както и времетраенето на основните дейности в процеса на подготовката, възлагането и изпълнението на съответния договор, се извършва на основание чл. 26, ал. 1 ППЗОП. Изчисляването на сроковете е регламентирано в чл. 28 ППЗОП. Сроковете, които се броят в дни след определено действие или събитие, започват от деня, следващ деня на настъпване на действието или на събитието. Когато срокът изтича определен брой дни преди известен ден, този ден се взема предвид при определяне на датата, до която да се извърши съответното действие. По правило последният ден на срока изтича в момента на приключване на работното време на възложителя. В случаите, при които се подава информация до автоматизирани системи за електронна обработка, срокът изтича в 24,00 часа на този ден, ако става дума за системи, които работят без прекъсване. Когато системата работи с прекъсване, възложителят определя като краен срок да се счита приключване на работното време или по-късен момент в съответния ден.

    Във връзка с въведените за пръв път в българското законодателство пазарни консултации, като подготвителни действия преди откриването на процедурата, ППЗОП детайлизира начина на оповестяване от възложителя на информацията по чл. 44, ал. 3, т. 1 ЗОП. По този начин се цели изясняване на обстоятелства, свързани с подготовката на документация за обществена поръчка с участието на външни лица. Въведено е задължение за опазване на тайна по отношение на лицата, които участват при подготовката на документация за обществена поръчка. Те са длъжни до откриване на процедурата да пазят в тайна всички узнати данни и обстоятелства. Като гаранция за обективно протичане на оценяването на офертите е установена забрана пълнотата и начинът на представяне на информацията в изискани от възложителя планове и графици да се използва като показател за оценка на офертите.

    При предварителния подбор в рамките на общо шест вида процедури, изброени в ППЗОП, възложителят няма право да изисква и кандидатът няма право да представя оферта. Забраната важи за следните процедури: ограничена процедура, състезателна процедура с договаряне, договаряне с предварителна покана за участие, договаряне с публикуване на обявление за поръчка, състезателен диалог, партньорство за иновации.

    Специфично изискване е предвидено в чл. 37 ППЗОП относно кандидат или участник - обединение, което не е юридическо лице. Възложителят може да изиска от съответния кандидат или участник да определи партньор, който да представлява обединението за целите на обществената поръчка. Той може да поиска уговарянето на солидарна отговорност, когато такава не е предвидена съгласно приложимото законодателство, както и представянето на копие от документ, от който да е видно правното основание за създаване на обединението, правата и задълженията на участниците в обединението и разпределението на отговорността между тях, както и кои дейности ще изпълнява отделен член на обединението.

    Както е указано в чл. 39, ал. 2 ППЗОП, заявленията за участие включват задължително следните документи:
    1. единен европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП) за кандидата в съответствие с изискванията на закона и условията на възложителя, а когато е приложимо - ЕЕДОП за всеки от участниците в обединението, което не е юридическо лице, за всеки подизпълнител и за всяко лице, чиито ресурси ще бъдат ангажирани в изпълнението на поръчката;
    2. документи за доказване на предприетите мерки за надеждност, когато е приложимо;
    3. копие от документ, от който да е видно правното основание за създаване на кандидат или от участник - обединение, което не е юридическо лице, както и информация във връзка с конкретната обществена поръчка относно правата и задълженията на участниците в обединението, разпределението на отговорността между членовете на обединението и дейностите, които ще изпълнява всеки член на обединението.

    Съгласно чл. 39, ал. 3 ППЗОП офертата се състои от техническо предложение и ценово предложение. Ценовото предложение включа предложението на участника относно цената за придобиване и предложенията по други показатели с парично изражение. Техническото предложение съдържа няколко документа:
    1. упълномощаване, когато лицето, което подава офертата, не е законният представител на участника;
    2. предложение за изпълнение на поръчката в съответствие с техническите спецификации и изискванията на възложителя;
    3. декларация за съгласие с клаузите на приложения проект на договор;
    4. декларация за срока на валидност на офертата;
    5. декларация, че при изготвяне на офертата са спазени задълженията, свързани с данъци и осигуровки, опазване на околната среда, закрила на заетостта и условията на труд, когато е приложимо;
    6. мостри, описание и/или снимки на стоките, които ще се доставят, когато е приложимо;
    7. друга информация и/или документи, изискани от възложителя, когато това се налага от предмета на поръчката.

    Уточнен е кръгът на лицата, за които наличието на влязла в сила присъда, наказателно постановление, съдебно решение по смисъла на българското законодателство или на аналогичен акт на чуждестранен компетентен орган с данни за определени деяния представлява основание за задължително отстраняване от участие. Ако по отношение на тези лица бъде установен опит за непозволено влияние или получаване на информация, както и при представяне на подвеждаща информация, съответното обстоятелство е основание за незадължително отстраняване. Принципът е, че това са всички лица, чиито статут им позволява да влияят пряко върху дейността на предприятието, т. е. имат правомощия да упражняват контрол при вземането на решения от тези органи. Следователно при юридическите лица това са лицата, които ги представляват, както и лицата, които са членове на управителни и надзорни органи. В хипотезата на участие на едноличен търговец изискванията важат по отношение на физическото лице - търговец.

    Специфични изисквания са въведени относно действията на комисията при разглеждане на заявления за участие или оферти, подадени по електронен път. Правилата се подчиняват на принципа за осигуряване на документална проследимост по отношение на действията на комисията. При подаване на заявление за участие и оферта на хартиен носител документите се представят в запечатана непрозрачна опаковка. Не се приемат заявления за участие и оферти, които са представени след изтичане на крайния срок за получаване или са в незапечатана опаковка или в опаковка с нарушена цялост. Получените заявления за участие или офертите се предават с протокол на председателя на комисията по чл. 51 ППЗОП. Принципът е, че опаковката трябва да съдържа и отделен запечатан непрозрачен плик с надпис „Предлагани ценови параметри“. Изключение е предвидено при провеждането на открита процедура и на публично състезание с т. нар. реверсивно действие. В тези случаи, които са регламентирани от разпоредбите на чл. 104, ал. 2 и чл. 181, ал. 2 ЗОП, ценовите предложения могат да не се представят в запечатан плик. В случаите по чл. 104, ал. 2 ЗОП (за откритата процедура) или на чл. 181, ал. 2 ЗОП (за публично състезание) оценката на техническите и ценовите предложения на участниците се извършва преди провеждане на предварителния подбор. В чл. 61 ППЗОП е указана последователността на действията на комисията при възникването на такава ситуация. Особеното е, че комисията първо оценява съгласно избрания критерий за възлагане офертите, които съответстват на предварително обявените условия, а едва след това проверява тези вече оценени оферти за съответствието им с изискванията за личното състояние и съобразно критериите за подбор. Офертите се разглеждат в низходящ ред спрямо получените оценки. Разглеждането продължава до установяване на съответствие с изискванията за личното състояние и критериите за подбор на двама участници, които биват класирани на първо и второ място. Останалите участници, чиито оферти са оценени, не се класират.

    С цел подобряване на планирането на дейността на комисията за провеждане на процедурата е поставено изискване за определен времеви интервал между обявения час за отваряне на заявленията за участие или на офертите и уведомлението за промяна в информацията за провеждането на съответното публично заседание. Изискването е да има интервал от най-малко 48 часа. Заседанието за отваряне на ценовите предложения също се обявява не по-късно от два работни дни преди датата на отваряне. Няма промяна в правилата относно поредността на действията на комисията. Комисията приключва заседанията си с изготвянето и подписването на доклад за резултатите от своята работа. Към доклада се прилагат всички документи, изготвени в хода на работа на комисията, като протоколи, оценителни таблици, мотивите за особените мнения и др. Докладът на комисията се подписва от всички членове и се предава на възложителя заедно с цялата документация, включително представените мостри и/или снимки. Копие от доклада се предоставя и на наблюдателите, когато такива са участвали в работата на комисията.

    Полина ЦОКОВА,юрист

  • Новите процедури в Закона за обществените поръчки

    В част втора, глава девета от новия Закон за обществените поръчки (ЗОП) са уредени процедурите, прилагани от публични възложители (чл. 73-80). Важно е да се знае, че независимо от вида на възложителя, част от процедурите за обществени поръчки могат да се използват винаги (условно можем да ги наречем първи тип процедури), и паралелно с това съществуват и процедури, които могат да бъдат използвани само при наличие на конкретни обстоятелства (или втори тип процедури). При втория тип процедури в определена степен се стеснява приложението на някои от основните принципи на закона. В тази хипотеза законодателят е въвел задължителни условия, чието съществуване е необходимо да е налице преди стартирането им. При процедурите от този втори тип винаги се предвижда и етап на договаряне между възложителя и участника.

    Както е указано в чл. 132 от закона, секторните възложители избират свободно между открита или ограничена процедура, или договаряне с предварителна покана за участие, или състезателен диалог. За тях важат също правилата относно процедурите партньорство за иновации и конкурс за проект, както и т. нар. процедура на договаряне без предварителна покана за участие.

    В част четвърта от ЗОП са обособени специалните правила при възлагане на обществени поръчки в областите отбрана и сигурност, като четирите вида процедури в това направление са разгледани в чл. 159-167 от закона. Тези процедури са предназначени да отразяват цялостния подход на Европейския съюз по отношение на сигурността, съответстващ на развитието на стратегическата среда. Появата на асиметрични транснационални заплахи води като своя последица постепенно заличаване на границата между външната и вътрешната и военната и невоенната сигурност. Отбранителното оборудване и оборудването в областта на сигурността се разглеждат като жизненоважни както за сигурността и суверенитета на държавите членки, така и за независимостта на Европейския съюз като цяло. Вследствие на това закупуването на стоки и услуги в секторите на отбраната и сигурността често се третира като придобиване от чувствително естество. Като резултат това води до специфични изисквания, по-специално в областта на сигурността на доставките и сигурността на информацията. Тези изисквания се отнасят предимно до закупуване на оръжие, боеприпаси и материали с военно предназначение, както и на пряко свързани с тях услуги и строителство за въоръжените сили. При възлагане на обществени поръчки по част четвърта от ЗОП възложителите избират свободно ограничена процедура и процедура на договаряне без обявление.

    Съотношението и взаимовръзката между вида на процедурата, обекта на обществената поръчка и нейната стойност е онагледено в Приложение № 1 към статията – Таблица на приложимите процедури за обществени поръчки и стойностните прагове. Като пояснение към възможни дейности, с които се свързва строителството, ЗОП съдържа Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „а“ ЗОП. В Приложение № 2 към чл. 11, ал. 3 ЗОП са представени социалните и други специфични услуги, а стоките, възлагани посредством обществена поръчка от публични възложители в областта на отбраната, се изброяват в Приложение № 3. Що се отнася до сроковете, които са заложени като минимум за отделните видове процедури, в зависимост от вида на процедурата те варират в интервала от 35 до 10 дни. По правило откритата процедура би трябвало да позволи получаването на оферти в рамките на 35 дни (чл. 74, ал. 1 ЗОП ), а за ограничената процедура, която съдържа и етап, свързан с подаването и разглеждането на заявления, биха били необходими като минимум повече от 60 дни преди да се стигне до крайния срок за получаване на оферти (чл. 75, ал. 2 и 4 ЗОП).

    Общоприложимите процедури за публичните възложители, които възлагат поръчки с предвиден бюджет над европейските прагове, са две – открита процедура и ограничена процедура. В това отношение няма промяна спрямо обхвата от процедури, уредени в Закона за обществените поръчки от 2004 г. (отм.). Процедурите, при които е необходимо да са налице предварителни предпоставки за прилагането им, включват освен новата процедура „партньорство за иновации“, и още две други процедури. Това са състезателната процедура с договаряне (в ЗОП от 2004 г. сходна е процедурата на договаряне с обявление), при която първият етап е публичен, а вторият се състои в договаряне, както и състезателният диалог– процедура, съществуваща в българското законодателство от 2006 г. насам. С цел обявяването на състезателен диалог е необходимо да се констатира недостатъчно знание от страна на възложителя за най-правилния подход за намиране на решение за удовлетворяване на възникналите потребности. Затова при състезателния диалог от кандидатите се изисква да предложат на възложителя решения, които подлежат на оценяване.

    Новост спрямо действащата система е регламентирането на процедурата „партньорство за иновации“. Партньорството за иновации се прилага от публичните и от секторните възложители. Нейната цел е да обезпечи по адекватен начин нуждите на възложителите в области, в които се налага например използването на новаторски подходи или на нетрадиционни и недостъпни технологии. Приема се, че при партньорството за иновации нуждата от разработването на новаторски продукт, услуга или строителство и последващото закупуване на получените в резултат на това доставки, услуги или строителство не може да бъде задоволена посредством налични на пазара решения. Тази процедура е предназначена да позволи на възложителите да установят дългосрочно партньорство с цел разработване и последващо закупуване на нов, новаторски продукт, услуга или строителство. Задължително условие в този процес е новаторските продукти, услуги или строителство да бъдат доставени при договорените нива на изпълнение и разходи, без да се налага провеждането на отделна процедура за възлагане на поръчка за закупуването им. Партньорството за иновации се основава на процедурните правила, приложими за процедурите на договаряне, като най-подходящият критерий за сравняване на оферти за новаторски решения е най-доброто (оптималното) съотношение качество/цена. Независимо от мащабите на проекта, партньорството за иновации би следвало да се структурира по начин, който да насърчи разработването на новаторско решение, без да се ограничава пазарът. Ето защо на възложителите се забранява да пристъпват към партньорствата за иновации с намерение да препятстват, ограничават или нарушават конкуренцията. В определени случаи подобен резултат би могъл да бъде избегнат чрез създаването на партньорства за иновации с няколко партньора.

    Състезателният диалог, който е познат и от досега действащите директиви в ЕС, се оказва полезен в случаите, при които възложителите не са в състояние да определят средствата за задоволяване на потребностите си или за оценка на възможностите, които пазарът предлага като технически, финансови или юридически решения. Счита се, че такава ситуация може да възникне по-специално при новаторски проекти, при изпълнение на мащабни проекти за интегрирана транспортна инфраструктура, големи компютърни мрежи или проекти, включващи сложно и структурирано финансиране. Когато е целесъобразно, може да бъде определен ръководител на проекта, като целта е да се осигури по-добро сътрудничество между икономическите оператори и възложителя в хода на процедурата за възлагане на обществените поръчки. Състезателният диалог може да се прилага от публичните и секторните възложители, както и в областите отбрана и сигурност. 

    Предвид неблагоприятните им последици за конкуренцията, процедурите, познати до момента като процедури на договаряне без обявление (видно от чл. 18, ал. 1, т. 8-10 във връзка с чл. 19 ЗОП, наименованието варира в зависимост от вида на възложителя), следва да се използват само по изключение. Публикуването на необходимата информация в предварителен порядък и презумпцията за осигурен достъп на неограничен кръг лица до тази информация са трудно осъществими, когато обявяването на процедура е провокирано от изключително неотложни обстоятелства. Действащото законодателство изисква възложителят да обясни причинно-следствената връзка между избора на процедура и настъпилите събития, които нито могат да бъдат предвидени, нито се дължат на възложителя. За публичните възложители, които откриват процедура на договаряне без предварително обявление, това изискване е формулирано в чл. 79, ал. 6 ЗОП. Аналогична разпоредба се съдържа в чл. 138, ал. 4 ЗОП, който се отнася да секторните възложители и за откритите от тях процедури на договаряне без предварителна покана за участие. Мотивираният избор на процедурата договаряне без публикуване на обявление за поръчка е въведен и за поръчките в областите отбрана и сигурност, както може да се види от разпоредбата на чл. 164, ал. 6 ЗОП. Същият подход е валиден и в случаите, когато поначало е ясно, че публикуването на обявление няма да доведе до по-голяма конкуренция или до по-добри резултати от поръчката, защото обективно съществува само един икономически оператор, който би бил в състояние да я изпълни. Тази хипотеза ще е налице при възлагането на изработването на произведения на изкуството, когато личността на твореца изначално определя уникалния характер и стойността на самия предмет на изкуството. Наличието само на един икономически оператор може да се свързва и с други причини, но само случаите, когато обективно е налице само един икономически оператор, могат да обосноват използването на процедура на договаряне без предварително публикуване на информация, ако това положение не е било създадено от самия възложител, с оглед предопределяне на вида на бъдещата процедура за възлагане на поръчка. В допълнение, възложителите, които разчитат на това изключение, следва да обосноват твърдението, че няма разумни алтернативи или заместители, например използване на алтернативни канали за дистрибуция, включително извън държавата членка на възложителя, или че не е възможно да се използват функционално сравними строителство, доставки и услуги.

    Когато наличието на само един икономически оператор се дължи на причини от техническо естество, те следва да бъдат строго определени и обосновани за всеки отделен случай на обявяване на процедура на договаряне. Причините биха могли да включват например техническа невъзможност на друг икономически оператор да постигне изискваното ниво на изпълнение или необходимостта да се използва конкретно ноу-хау, инструменти или средства, с които разполага само един икономически оператор. Техническите причини могат да произтичат също от специфични изисквания за оперативна съвместимост, които трябва да бъдат изпълнени, за да се гарантира експлоатацията. В същото време не би било целесъобразно друг тип процедура да се използва за доставки, закупувани директно на стокова борса, включително стокови търговски платформи като борси за селскостопански продукти, суровини и енергия, тъй като сама по себе си борсата, като регулираната и контролирана многостранна търговска структура, по правило гарантира пазарни цени.

    Познатата до момента процедура на договаряне без обявление в актуалния си вид – т. е. по новия ЗОП, е обозначена с наименованието „договаряне без предварително обявление“– при публичните възложители а при секторните възложители се назовава „договаряне без предварителна покана за участие“.

    При сравнение с познатия досега спектър от процедури става ясно, че в ЗОП от 2016 г. се запазва и конкурсът за проект, като специфичен вид процедура при публичните и секторните възложители, в резултат на която те могат да придобият план или проект в области като градското и селищното устройство, архитектурата, инженеринговата дейност или обработката на данни. При този вид процедура няма избор на изпълнител в класическия смисъл, а се присъждат награди или плащания. Възложителят би могъл да предвиди последващите поръчки за услуги да бъдат възлагани на спечелилия или на един от спечелилите конкурса за проект посредством процедура на договаряне без предварително публикуване на информация.

    В глава десета от ЗОП е разработена материята, свързана с различните техники и инструменти за комбинирани и електронни поръчки (чл. 81-98). Както е известно и от досегашната практика, рамковите споразумения дават възможност на даден възложител да сключи договори за обществена поръчка с повече от един изпълнител. Те биват два вида – с всички определени условия и такива, които се довършват чрез т. нар. вътрешен конкурентен избор. Друга възможност за оптимизиране на възлагането е заложена при използването на динамични системи за покупки (чл. 83-88). Те се базират на прилагане на изцяло електронен възлагателен процес, при който всички лица, отговарящи на предварително зададените условия, се включват в групата на потенциалните изпълнители на комплекс от поръчки. При възникване на нужда от сключване на конкретен договор, възложителят отправя покана за представяне на оферти именно до тези лица. Друга напълно електронизирана възможност за възлагане на поръчки е електронният търг (чл. 89-91). Той представлява способ за провеждане на процедура, когато офертите могат да се оценят чрез обективни показатели (например цена, срок и др.). Електронният търг дава възможност за провеждане на реално конкурентно състезание в рамките на процедурата, като участниците многократно могат да подобряват офертите си, наблюдавайки действията на останалите конкуренти (без да знаят кои точно са те). В ЗОП е регламентирана рамката за използване на този способ – електронния търг, включително изискванията към оборудването, възможностите за включване на сесии в търга и др. В областта на електронизиране на процеса на възлагане на обществените поръчки е отбелязан напредък от досегашната практика, като е допуснато представянето на офертите чрез електронни каталози (чл. 92-94). Благодарение на електронните каталози се оферират множество стоки, акумулирани в една оферта и подложени на оценяване с електронни средства. Така бързо и лесно се достига до избор на доставчик при комплексни поръчки за доставки, включващи големи номенклатури. Електронните каталози могат удачно да се комбинират с рамкови споразумения, като при всяка доставка от тях се извлича нужната информация за участие при последващия конкурентен избор.

    За да се ускорят процедурите и да се повиши тяхната ефективност, в интерес на възложителя е сроковете за участие в процедури за възлагане на поръчка да бъдат максимално кратки. Тези срокове не би следвало да са неизпълними, т. е. не бива да препятстват достъпа на икономическите оператори от коя да е точка на вътрешния пазар на Европейския съюз, и по-специално участието на малките и средни предприятия. При определяне на сроковете за получаване на офертите и заявленията за участие възложителите се съобразяват със сложността на поръчката и необходимото време за изготвяне на офертите. По време на подготовката на документите за бъдещо обявяване на процедурата именно нейните особености в конкретния случай могат да доведат до определяне на срокове, които са по-дълги от минимума, предвиден в ЗОП. Аналогична е възможността за удължаване на първоначално определените срокове, когато възложителят се стреми да демонстрира, че икономическите оператори ще могат да разчитат на достатъчно време за изготвянето на оферти. Такъв например би бил случаят, когато от страна на възложителя са направени съществени промени в документацията за поръчката. В този смисъл „достатъчно време“ означава такъв период, който би бил достатъчен икономическите оператори да се запознаят с промените и да реагират по адекватен начин.

    Част пета от ЗОП урежда правилата за възлагане на обществени поръчки на националния пазар (чл. 176-182). Предложени са два основни режима за възлагане на тези поръчки – чрез процедурите публично състезание и пряко договаряне. При първата от тях, наречена публично състезание, се осигурява в пълна степен публичност и прозрачност и тя може да се избира винаги от възложителя. За разлика от публичното състезание, при втората процедура – тази на пряко договаряне, е предвидено тя да се прилага в изчерпателно изброени случаи, които се обвързват с наличие на форсмажорни обстоятелства, неуспешно приключване на публичното състезание поради липса на (подходящи) оферти, необходимост от допълнителни работи, възникнали в хода на изпълнение на основен договор и т. н.

    При ниски стойности на обществената поръчка, с цел бързина, публичните и секторните възложители могат да събират оферти чрез обява след публично оповестяване на условията на профила на купувача (чл. 187 ЗОП). Алтернатива на този ред за възлагане е изпращането на покана до определени лица, което се разглежда като изключение от принципа за публичност и прозрачност поради невъзможността на други лица, извън кръга на поканените, да участват във възлагането (чл. 191 ЗОП).

    За да организира процедурата, възложителят подготвя редица документи, които са предназначени да ориентират икономическите оператори как да се подготвят успешно по време на предстоящото състезание за възлагане на обществената поръчка. В това отношение Правилникът за прилагането на Закона за обществените поръчки (ППЗОП) съдържа детайлна регламентация относно изискванията към необходимите документи, които да позволят на лица с иначе противоположни интереси във възлагателния процес да насочат усилията си за постигане на своята цел по подходящ начин. Така например в ППЗОП е дадено съдържанието на поканата, която се изпраща от възложителя при процедурата на договаряне без предварително обявление/предварителна покана за участие или в случаите на процедура на договаряне без публикуване на обявление, както и в хипотезата на пряко договаряне. ППЗОП разграничава подхода, приложим към открития конкурс за проект, от алгоритъма, прилаган при провеждането на ограничен конкурс за проект. В ППЗОП е очертан обхватът на информацията, която съпътства публикуването на обява за възлагането на поръчка на ниска стойност. Както и досега, при процедурите с предварителен подбор възложителят няма право да изисква и кандидатът няма право да представя оферта.

    Таблица на приложимите процедури за обществени поръчки и стойностните прагове

    Процедури по чл. 18, ал. 1 ЗОП

    Стойностни прагове в лв. без ДДС

    Изискване за публичност и прозрачност на ниво ЕС

    строителство

    доставки

    услуги

         

    Пореден

    номер

    Възлагане на поръчки за невоенни стоки, услуги и строителство от публични възложители

    А.

    Чрез процедура за обществена поръчка (ОП):

    Прогнозна стойност при строителство

    Прогнозна стойност при доставки, вкл. и продукти по

    Приложение № 3

    Прогнозна стойност само на продукти извън

    Приложение № 3

    Прогнозна стойност на услуги по Приложение № 2

    Прогнозна стойност на услуги извън

    Приложение № 2

    Обявяване в „ОВ“ на ЕС

    1.

    Открита процедура

    равна и над

    5 000 000

    равна и над
    264 033

    равна и над 408 762

    равна и над 500 000

    равна и над 264 033

    ДА

    2.

    Ограничена процедура

    3.

    Състезателна процедура с договаряне

    4.

    Състезателен диалог

    5.

    Партньорство за иновации

    6.

    Договаряне без предварително обявление

    7.

    Конкурс за проект

    равна и над 70 000

    над 70 000

    над 70 000

    над 70 000

    над 70 000

    НЕ

    8.

    Публично състезание

    от 270 000

    до 5 000 000

    от 70 000

    до 264 033

    от 70 000

    до 408 762

    от 70 000

    до 500 000

    от 70 000

    до 264 033

    НЕ

    9.

    Пряко договаряне

    Б.

    Без процедура за ОП:

    Прогнозна стойност при строителство

    Прогнозна стойност при доставки, вкл. и продукти по

    Приложение № 3

    Прогнозна стойност само на продукти извън

    Приложение № 3

    Прогнозна стойност на услуги по Приложение № 2

    Прогнозна стойност на услуги извън

    Приложение № 2

    Обявяване в „ОВ“ на ЕС

    1.

    Чрез събиране на оферти с обява

    от 50 000
    до 270 000

    от 30 000

    до 70 000

    от 30 000

    до 70 000

    Не се прилага. 

    от 30 000

    до 70 000

    НЕ

    2.

    Чрез покана до определени лица

     

    Директно възлагане на ОП

    до 50 000

    до 30 000

    до 30 000

    до 70 000

    до 30 000

    НЕ

     

    Възлагане на обществени поръчки в областите отбрана и сигурност

     

    Чрез процедура за ОП:

     Прогнозна стойност

     Прогнозна стойност

     

     Прогнозна стойност

     

     Обявяване в „ОВ“ на ЕС

    1.

    Ограничена процедура

    равна и над

    5 000 000

    равна и над 817 524

    равна и над 817 524

    ДА

    2.

    Договаряне с публикуване на обявление за поръчка

    3.

    Договаряне без публикуване на обявление за поръчка

    4.

    Състезателен диалог

     

    Директно възлагане на ОП:

    до
    5 000 000

    до 817 524

    до 817 524

    НЕ

    Полина ЦОКОВА,юрист

  • Новият закон за обществените поръчки

    Общ преглед

    През февруари 2016 г. Народното събрание на Република България прие нов Закон за обществените поръчки, който беше публикуван в ДВ, бр. 13 от 2016 г.

    Основната причина за приемането на изцяло нов закон е задължението за транспониране в националното законодателство до 18.04.2016 г. на две нови директиви, приети от Европейския парламент през 2014 г. - Директива 2014/24/ЕС, която отменя Директива 2004/18/ЕО, и Директива 2014/25/ЕС (секторни възложители), която отменя Директива 2004/17/ЕО.

    В Преходните и заключителни разпоредби към новия ЗОП е предвидено, че той влиза в сила от 15.04.2016 г. с изключение на отделни текстове, които ще влязат в сила от по-късна дата. Текстовете, които ще влязат в сила на по-късна дата, са свързани с: електронните средства за комуникация, чрез които ще се извършва обменът на информация в процеса на възлагане на обществените поръчки; с възлагането на обществени поръчки чрез централизирана електронна платформа - чл. 40; с електронните платформи на централните органи за покупки - чл. 41; определяне на документите за доказване на критериите за подбор в съответствие с тези, обхванати от електронната база данни за удостоверителни документи на ЕК „e-Certis“ - чл. 59, ал. 4; задължителното представяне на Единен европейски документ за обществени поръчки в електронен вид - чл. 67, ал. 4; невъзможността възложителят да изисква документи, които могат да бъдат осигурени чрез пряк и безплатен достъп до националните бази данни на държавите членки - чл. 67, ал. 8, т. 2; провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки от централните органи за покупки чрез използване на електронни средства за комуникация - чл. 97; контрол чрез случаен избор, който ще бъде осъществяван от Агенцията по обществени поръчки (АОП) - чл. 232. Параграфи 26, ал. 1 и 27, касаещи приемането на правилник за прилагане на закона, наредбата по чл. 13, ал. 2, тарифата за държавните такси за производствата пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд (ВАС) по чл. 220, ал. 1 и наредбата по чл. 71, ал. 5 влизат в сила от деня на обнародването на закона и следва да бъдат приети/издадени в срок до 15.04.2016 г.

    Отново в Преходните и заключителни разпоредби на закона е предвидено, че възлагането на обществени поръчки, сключването на рамкови споразумения и провеждането на конкурси за проекти, за които до влизането на новия закон в сила е взето решение за откриване или е публикувана покана по реда на глава осма „а“ от отменения ЗОП, се приключват по досегашния ред. Договорите въз основа на рамково споразумение, сключено до влизането в сила на новия закон, се възлагат по реда, действащ към датата на решението за откриване на процедура за сключване на рамково споразумение. Динамичните системи за доставки и системите за предварителен подбор, създадени до влизането в сила на този закон, запазват действието си до 30.06.2016 г.

    Поради предвиденото довършване на започнатите процедури по действащите към момента на откриването им правила и влизането на закона в сила от 15.04.2016 г., първите решения на КЗК, свързани със законосъобразността на откриването на процедурите може би ще се появят през юни 2016 г., следвани от решенията по законосъобразността на провеждането на процедурата, а решения на ВАС по издадени актове на КЗК вероятно ще има след септември 2016 г.

    Част от досегашната практика на КЗК и ВАС ще бъде актуална и за в бъдеще.

    Целта на настоящата разработка е най-общо представяне на правилата, въведени с новия закон за обществените поръчки. Необходимо е да се има предвид, че ЗОП е приет и разписан като рамков закон, т. е. закон, който съдържа основните принципи и правила в процеса на възлагане на обществените поръчки. Конкретни правила във връзка със съдържание на документи при откриване на процедурата, условия и ред за провеждане на процедурата, избор и работа на комисията за провеждане на процедурата, някои правила във връзка с договорите за обществената поръчка, ще бъдат детайлно уредени с правилника за прилагане на закона, който следва да бъде приет до 15.04.2016 г.

    Освен принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност, в чл. 2, ал. 2 е пресъздадена разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от отменения ЗОП, като е указано, че при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Очевидно, съобразявайки и останалите разпоредби на закона, актуална ще остане досегашната практика на органите по обжалване по прилагане на посочената по-горе разпоредба на чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.). Тази практика разглеждаше като нарушение само необоснованото предоставяне на предимство или необоснованото ограничаване на конкуренцията. В случаите на ограничаване на участието в обществени поръчки, което обосновано произтича от спецификите на предмета на обществената поръчка, практиката приемаше, че не е налице нарушение на законовата разпоредба. Що се отнася до съобразяването с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, това е въпрос, който трябва да се изследва във всеки конкретен случай, но също би могла като ориентир да се използва досегашната практика, включително произнасянията за съответствието на заложените от възложителя условия и/или изисквания при наличието на обособени позиции.

    В новия закон е дефиниран кръгът възложители на обществени поръчки, като за разлика от предишния подход, при който нямаше изчерпателно изброяване и възложител беше съответната институция (например БНБ, държавни институции, създадени с нормативен акт, публичноправните организации...), в новите правила е налице изчерпателно изброяване по групи възложители и като такива са посочени лицата, представляващи съответната институция (напр. председателите на държавни комисии, агенции, изпълнителните директори на изпълнителните агенции, председателят на Конституционния съд, ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с ПМС, представляващите лечебните заведения и т.н. - чл. 5 ЗОП).

    За разлика от досега действащи ЗОП, който установяваше шест вида процедури за възлагане на обществена поръчка (открита процедура, ограничена процедура, състезателен диалог, две процедури на договаряне - със и без обявление и конкурс за проект), в новия закон са предвидени тринадесет броя процедури, като е направено разграничение на процедурите, които се провеждат от публичните, секторните възложители и възлаганите поръчки в областта на отбраната и сигурността. Разпоредбите относно самите процедури са обособени в отделни глави за видовете възложители. Законът очертава основните правила по отношение на всеки един от видовете процедури, като конкретните стъпки, които следва да бъдат предприети от комисията, назначена от възложителя в хода на провеждане на процедурата, ще бъдат уредени в правилника за прилагане на закона.

    Освен предвидените тринадесет броя процедури, възлагане на обществени поръчки ще може да бъде осъществявано и чрез събиране на оферти с обява и чрез покана до определени лица. Правилата за възлагане са уредени в глава двадесет и шеста от закона и се отнасят до обществените поръчки със стойности, посочени в чл. 20, ал. 3 (строителство от 50 000 до 270 000 лв.; доставки и услуги с изключение на услугите по Приложение № 2 - от 30 000 до 70 000 лв.). За по-ниски стойности в съответствие с чл. 20, ал. 4 обществените поръчки могат да бъдат възлагани директно.

    По отношение на връчването на решенията на възложителя на кандидатите и участниците, новият ЗОП урежда случаите, в които по една или друга причина решенията не достигат до адресатите. В случаите на неполучаване на решението (решенията по чл. 22, ал. 1, т. 3-10 ЗОП) по някой от начините, посочени в чл. 43, ал. 2, възложителят публикува съобщението до него (участника или кандидата) в профила на купувача, като решението се смята за връчено от датата на публикуване на съобщението. Така уредената възможност ще преодолее проблемите, свързани с неполучаването на съобщенията поради непотърсено известие, преместване на друг адрес, изключване или повреждане на факс и т.н., а оттам и с бавенето на процедурата от страна на участниците или кандидатите, така познато досега на възложителите.

    Ново задължение на възложителите при определянето на предмета на обществената поръчка е посочването на причините за неразделяне на предмета на обособени позиции, ако прецени, че такова разделяне е нецелесъобразно.Министерският съвет може да определи области, в които обществените поръчки задължително се разделят на обособени позиции съобразно специализираните сектори на дейност на малките и средните предприятия и техните капацитетни възможности.

    При подготовката на процедурата за възлагане на обществената поръчка възложителите ще могат да се възползват от възможността да проведат пазарни консултации с независими експерти или органи, или от участници на пазара. Възложителят може да използва пазарните консултации при условие, че не водят до нарушаване на конкуренцията и на принципите на недискриминация и прозрачност. Законът позволява на лицата, предоставили на възложителя пазарните консултации, да участват в процедурата за възлагане на обществената поръчка. Възложителят трябва да предприеме действия, които да гарантират, че лицата, участвали в пазарните консултации и/или в подготовката на процедурата, нямат предимство пред останалите участници и кандидати. Минималните действия са посочени в чл. 44, ал. 3, т. 1 и 2 ЗОП и са свързани с публикуване на цялата информация от пазарните консултации в профила на купувача и с определянето на срока за получаване на оферти.

    Интерес представлява възможността да бъде направено изменение на условията на процедурата. В чл. 100, ал. 1 е указано, че възложителят може, по собствена инициатива или по искане на заинтересовано лице, еднократно да направи промени в обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата, в поканата за потвърждаване на интерес, в документацията за обществената поръчка и в описателния документ. Отново, както и в редакцията преди измененията и допълненията на ЗОП през 2014 г., законът се връща към възможността само заинтересовани лица да правят искания за изменение на условията. През 2014 г. законът замени „искането на заинтересовано лице“ със „сигнал за нередност“, което на практика означаваше, че всяко лице или организация можеше да подава такъв сигнал за нередност, независимо от отношението им към обществената поръчка. Въвеждането отново на изискването за подаване на искане само от лице, което има качеството „заинтересовано“, гарантира в определена степен намесата само на онези субекти, които имат или са имали интерес от получаването на определена обществена поръчка и на които е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение. Важно е да се подчертае, че в случаите на изменения в условията на обществената поръчка, които налагат промени в офертите на участниците, възложителите, измененията не трябва да въвеждат условия, които биха променили кръга на заинтересованите лица.

    Новият закон запазва забраните за подаване на самостоятелно заявление за участие или оферта от лице, което участва в обединение или е дало съгласие да бъде подизпълнител на друг кандидат или участник, за участие на едно лице в повече от едно обединение и за участие на свързани лица като самостоятелни кандидати или участници в една процедура. За разлика от досега действащия ЗОП, който не съдържаше изрична разпоредба и се наложи практиката да даде отговор на този въпрос, новият закон изрично указва, че когато обществената поръчка има обособени позиции, условията по ал. 8-11 (от чл. 101) се прилагат отделно за всяка обособена позиция.

    Законът не урежда изчерпателно правилата, свързани със съдържанието на офертите и заявленията за участие, редът и начините за тяхното подаване ще бъдат уредени в правилника за прилагане на закона.

    Внимание следва да се обърне на изискванията към кандидатите и участниците. В раздел I „Лично състояние на кандидатите и участниците“ са правилата, които най-общо могат да бъдат съпоставени с разпоредбите на чл. 47 от отменения ЗОП. В чл. 54 от новия закон са посочени основанията за задължително отстраняване на кандидати и участници. Наред с посочените в чл. 47, ал. 1 ЗОП (отм.) престъпления, са включени още престъпленията по чл. 159а-159г от Наказателния кодекс (трафик на хора); чл. 172 НК (престъпления против трудовите права на гражданите), което в отменения ЗОП беше незадължително основание за отстраняване от участие; чл. 192а НК (приемане на работа без разрешение на ненавършили пълнолетие лица); и чл. 352-353е НК (престъпления против околната среда). Основание за задължително отстраняване е наличието на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК към държавата и общината, като за разлика от стария ЗОП, са посочени и лихвите към задълженията. В досега действащия текст беше записано само „към общината“, което означаваше общината по седалището на кандидата или участника. Сега изискването е както за задължения към общината по седалището на кандидата или участника, така и към общината по седалището на възложителя. Налице са и други изисквания за задължително отстраняване, различни от текста на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ЗОП (отм.). В текста на чл. 54, ал. 3 са посочени изключенията, а именно случаите, при които, въпреки че са налице основанията за задължително отстраняване, те не се прилагат - когато се налага да се защитят особено важни държавни или обществени интереси; когато размерът на неплатените дължими данъци или социалноосигурителни вноски е не повече от едно на сто от сумата на годишния оборот за последната приключена финансова година.

    Основанията за незадължително отстраняване са посочени в чл. 55, ал. 1 ЗОП. Обявяването в несъстоятелност вече е сред незадължителните основания за отстраняване. Възложителят ще може да отстранява и кандидати и участници, опитали да повлияят на вземането на решение от страна на възложителя, свързано с отстраняването, подбора или възлагането, включително чрез предоставяне на невярна или заблуждаваща информация или които са получили информация, която може да даде неоснователно предимство в процедурата. Възложителят има възможност да отстранява и участник или кандидат, който е сключил споразумение с други лица с цел нарушаване на конкуренцията, когато нарушението е установено с акт на компетентен орган.

    Изцяло нов момент в новия закон е възможността въпреки наличието на основания за отстраняване, кандидатът или участникът да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност и да не бъде отстранен от процедурата.

    Критериите за подбор са разделени на годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност; икономическо и финансово състояние; и технически и професионални способности. Изискванията за икономическо и финансово състояние могат да бъдат свързани с минимален общ или специфичен оборот, наличие на застраховка „Професионална отговорност“ с покритие, съответстващо на обема и характера на поръчката или произтичащо от нормативен акт, както и положително съотношение между определени активи и пасиви. Изискванията за технически и професионални способности са сходни с тези в чл. 51 от отменения закон. Както и в досега действащия закон, така и в новия е установена забрана за възложителите да изискват от кандидатите и участниците други документи за доказване на съответствие с поставените критерии за подбор, освен посочените в този закон.

    Интересен е подходът на законодателя по отношение на възможността за използване на капацитета на трети лица. На първо място, той позволява участниците да се позовават на капацитета на трети лица по отношение на критериите, свързани с професионалната компетентност, само тогава, когато лицата, с чиито образование, квалификация или опит се доказва изпълнение на изискванията на възложителя, ще участват в изпълнението на частта от поръчката, за която е необходим този капацитет. Освен това законът изисква още третите лица да отговарят на съответните критерии за подбор, за доказването на които кандидатът или участникът се позовава на техния капацитет и за тях да не са налице основанията за отстраняване от процедурата. Съгласно чл. 65, ал. 6 ЗОП възложителят може да предвиди изискване за солидарна отговорност за изпълнението на поръчката от кандидата или участника и третото лице, чийто капацитет се използва за доказване на съответствие с критериите, свързани с икономическото и финансовото състояние.Тези разпоредби правят от третото лице странна правна фигура, която, от една страна, е трето лице (лице, стоящо извън рамките на дадено правоотношение), а от друга страна, е лице, което активно участва в правоотношението. Предоставена е и възможност за смяна на третото лице, ако то не отговаря на съответните критерии за подбор или са налице основанията за отстраняване от процедурата.

    По отношение на подизпълнителите се връща положението отпреди промените през 2014 г., а именно те трябва да отговарят на съответните критерии за подбор съобразно вида и дела от поръчката, които ще изпълняват, и за тях не трябва да са налице основанията за отстраняване от процедурата. Предвидено е задължение за възложителя да изисква замяна на подизпълнител, ако предложения не отговаря на изискванията.

    Законът в чл. 70 определя, че обществените поръчки се възлагат въз основа на икономически най-изгодната оферта, като са посочени три критерия за възлагане - най-ниска цена; ниво на разходите, като се отчита разходната ефективност, включително разходите за целия жизнен цикъл; оптимално съотношение качество - цена, което се оценява въз основа на цената или нивото на разходите, както и на показатели, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка. Подробно в закона в чл. 70, ал. 4 са развити правила за показателите при избран критерий „оптимално съотношение качество/цена“, а в чл. 71 правилата относно оценката на разходите за целия жизнен цикъл.

    В чл. 72 от закона са предвидени случаите на изискване на подробна писмена обосновка от участник, предложил необичайно благоприятна оферта. Такава писмена обосновка вече ще може да се изисква само по отношение на предложената цена или разходите, посочени в офертата.Ново правило, въведено от закона, е възможността при необходимост от участника да бъде изисквана уточняваща информация.

    Положително развитие са претърпели правилата, свързани с възможността кандидатите и участниците да посочват в заявленията за участие или офертите си информация, която смятат за конфиденциална във връзка с наличието на търговска тайна. Досега действащите правила на закона в чл. 33, ал. 4 и 5 даваха възможност за много широко тълкуване на възможностите за защита на информацията в офертите, поради което се достигаше до случаи, в които е защитена цялата информация в офертите, включително предложенията, въз основа на които се определя изпълнителят на обществената поръчка. Това обаче влизаше в противоречие с принципите на публичност и прозрачност при провеждане на процедурите. Въпреки последователната практика на КЗК и ВАС, че предложенията, които се оценяват, не могат да бъдат такава конфиденциална информация, не бяха малко случаите на публикувани протоколи от работата на комисията с почти изцяло заличена информация за даден участник и неговите предложения. В новия ЗОП този недостатък е преодолян и чл. 102, ал. 2 изрично указва, че участниците не могат да се позовават на конфиденциалност по отношение на предложенията от офертите им, които подлежат на оценка.

    Относно назначаването и работата на комисията за провеждане на процедурата законът отново препраща към правилника за неговото прилагане. Комисията трябва да се състои от нечетен брой членове, по отношение на които не е налице конфликт на интереси с кандидатите или участниците. Легална дефиниция на понятието „конфликт на интереси“ е дадена в § 2, т. 21 от ДР на ЗОП.

    Ново правило в ЗОП при разглеждането на заявленията за участие и офертите е, че при откритата процедура съществува възможност оценката на техническите и ценовите предложения на участниците да се извърши преди провеждане на предварителния подбор. За да се възползва от тази възможност, възложителя следва да я предвиди и посочи в обявлението за обществената поръчка. Проверката за наличие на основания за отстраняване и съответствие с критериите за подбор трябва да бъде извършена по начин, който не се влияе от резултатите от оценката на техническите и ценовите предложения. Друго ограничение по отношение на тази възможност е, че тя може да бъде използвана само в случаите, в които всички предложения от офертите на участниците се представят чрез числова стойност, която се оповестява в момента на отваряне на офертите.

    Запазва се задължението на комисията при установяване на липси, непълноти или несъответствие на информация, включително нередовност или фактическа грешка по отношение на критериите за подбор или изискванията към личното състояние на участниците или кандидатите, да предостави възможност за отстраняване на тези нередовности. Запазва се и възможността, предвидена в чл. 68, ал. 11 ЗОП (отм.), комисията да извършва проверки на заявените от участниците данни, включително чрез изискване на информация от други органи и лица, както и да иска от участниците разяснения или допълнителни доказателства за данни, посочени в офертата. Забраната за промени в техническото и ценовото предложение чрез проверката и предоставянето на разясненията е възприета и в новия закон.

    Предвидено е комисията, назначена от възложителя, да отрази резултатите от работата си в доклад, който заедно с протоколите от работата ù се представя на възложителя за утвърждаване. Възложителят може да го утвърди или да върне доклада с писмени указания, когато информацията в него не е достатъчна за вземането на решение за приключване на процедурата и/или констатира нарушение в работата на комисията, което може да бъде отстранено, без това да налага прекратяване на процедурата. Изрично законът указва, че указанията не могат да насочват към конкретен изпълнител или към определени заключения.

    Основанията за прекратяване на процедурата са сходни с тези в досега действащия закон, като новият закон изрично предвижда задължение за възложителя да прекрати процедурата, когато са необходими съществени промени в условията на обявената поръчка, които биха променили кръга на заинтересованите лица. Досега в тези случаи възложителите използваха разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗОП (отм.), което създаваше спорове относно това дали е налице отпадане на необходимостта от провеждане на процедурата. С новия ЗОП отново остава задължението за прекратяване при отпадане на необходимостта от провеждане на процедурата или от възлагане на договора в резултат на съществена промяна в обстоятелствата, но е посочено изрично и основанието за прекратяване при необходимост от съществени промени в условията на обявената поръчка, които биха променили кръга на заинтересованите лица. По този начин се достига до по-голяма яснота относно правомощието на възложителя да прекрати процедурата, която не удовлетворява в пълна степен нуждите му.

    В новия ЗОП не са предвидени гаранции за участие в процедурата, поради което възложителите вече няма да могат да изискват такива. Предвидените гаранции са гаранции, които да обезпечат изпълнението на договора или авансово предоставените средства. Освен прилаганите досега форми на гаранция - парична сума и банкова гаранция, законът въвежда и възможност за представяне на гаранцията под формата на застраховка, която обезпечава изпълнението чрез покритие на отговорността на изпълнителя. Също така нова възможност е предоставянето на гаранцията от името на изпълнителя за сметка на трето лице - гарант.

    По отношение на договорите за обществени поръчки в новия закон са предвидени много повече основания за изменение в сравнение с досега действащата уредба.

    Предвиденият за обжалване ред не се различава съществено от досегашния. На обжалване подлежат приетите от възложителите решения по процедурите за възлагане на обществени поръчки, както и действията и бездействията, с които се възпрепятства достъпът или участието на лица в процедурата. От обхвата на обжалването изрично са изключени решенията за определяне на изпълнител чрез вътрешен конкурентен избор, когато общата стойност на поръчките, възложени по рамковото споразумение от съответния възложител, е по-ниска или равна на стойността по чл. 20, ал. 3, както и откриването в частта относно мотивите за невъзможността за разделяне на предмета на поръчката на обособени позиции.

    Въпреки че не е изрично упоменато като изключение, на обжалване няма да подлежат и актовете при възлагане на обществени поръчки чрез събиране на оферти с обява и чрез покана до определени лица, тъй като тези начини на възлагане не са посочени от закона като процедури и поради това не попадат в обхвата на чл. 196 ЗОП.

    В правилата за обжалване няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 122а, ал. 1 от отменения закон, която разпоредба ограничаваше правото на защита само до изложените твърдения в срока за обжалване. Доколкото в новите разпоредби подобно ограничение липсва, това означава, че твърдения могат да бъдат навеждани и след изтичане на срока за обжалване на съответния акт на възложителя.

    Запазена е възможността възложителят сам да отстрани нарушението до получаване на съобщението по чл. 209, ал. 3 за приключване на проучването по жалбата от КЗК. Разликата с досега действащата разпоредба на чл. 121, ал. 8 ЗОП (отм.) е в крайния срок, в който може да се упражни правото на отстраняване на нарушението. В досега действащата разпоредба срока е до произнасянето на КЗК по жалбата, което означава, че решението за отмяна можеше да бъде представено и на заседанието на КЗК по разглеждане на жалбата. Новия текст определя срокът до получаване на съобщението за приключване на проучването.

    Освен посочената по-горе възможност за отстраняване на нарушението, в чл. 22, ал. 8 ЗОП е предвидена възможност за отстраняване на нарушението и тогава, когато не е налице производство по обжалване. Подходът е в положителна насока, тъй като целта на закона е законосъобразно възлагане на обществените поръчки и липсата на производство по обжалване не може да бъде пречка за възложителя да отмени издаденото от него незаконосъобразно решение. В досега действащия закон липсата на подобна изрично разписана възможност предизвикваше спорове доколко възложителят може сам да отмени решението си, без да има жалба срещу него, поради липса на препращане към АПК по отношение на разпоредбите за провеждане на процедурите. Разбира се, практиката на КЗК никога не е отричала възможността на възложителя да отмени сам незаконосъобразното си решение и без да е налице производство по обжалване, но създаването на изричен текст в тази насока може би би свело до минимум споровете в тази връзка.

    Със закона са въведени някои нови правомощия за Агенцията по обществени поръчки като контрол чрез случаен избор, контрол върху някои изключения от приложното поле на закона и контрол при изменение на договор за обществена поръчка.

    Предвидено е създаване на постоянно действащ методически съвет с участието на Сметната палата, Агенцията по обществени поръчки и Агенцията за държавна финансова инспекция за унифициране на практиките по прилагане на контролната дейност по закона.

    С приемането на новия ЗОП се открива нов етап в провеждането на обществените поръчки. За възложителите, както и за участниците ще се открият много нови възможности и предизвикателства. За да бъде обаче пълен и всеобхватен механизмът на откриване и провеждане на процедурите за възлагане на обществените поръчки, е необходимо да бъде приет правилникът за прилагане на закона.

    Елена ДИМОВА,експерт по обществени поръчки

  • Обществени поръчки 2016 г.

    Том първи от двутомното издание „Новата правна уредба на обществените поръчки и на управлението на средствата от Европейските фондове 2016 г.”

  • Семинар по обществени поръчки

    20 - 22 април 2016 г.
    Велинград, Хотел Роял СПА Велинград ****
    Лектори: Елена Димова, Александър Александров, Антоанета Първанова
    Цена: 300.00 лв.

  • Семинар по обществени поръчки

    12 - 13 май 2016 г.
    София, пл. „Македония” № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала „Америка”
    Лектори: Цветан Стоевски, Антоанета Първанова
    Цена: 240.00 лв.

  • Управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове 2016 г.

    Том втори от двутомното издание „Новата правна уредба на обществените поръчки и на управлението на средствата от Европейските фондове 2016 г.”

Предстоящи учебни семинари

Осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд

4 - 6 октомври 2017 г.
Сандански, Парк Хотел Пирин 5*
Лектори: Николай Стоянов, инж. Александър Борисов
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

17 - 24 октомври 2017 г.
ПАЛМА ДЕ МАЙОРКА, МАГАЛУФ, Hotel Spa Flamboyan-Caribe 4*
Лектор: Д-р Антон Свраков, Регистриран одитор и счетоводен консултант
Цена: 1 720.00 лв.

Актуални въпроси на устройството на територията, строителството и кадастъра. Съдебна практика

11 – 13 октомври 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Савин Ковачев, Валентина Бакалова, Бонка Дечева, Милка Гечева
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Актуални проблеми на изпълнителния процес

11 – 13 октомври 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
Лектори: Борислав Белазелков, Диана Митева, Марияна Обретенова
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Практически въпроси по прилагане на Закона за обществените поръчки

18 – 20 октомври 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
Лектори: Мариана Кацарова, Цветан Стоевски, Елена Димова, Александър Александров
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Промените в уредбата на трудовите отношения и социалното осигуряване. Практически въпроси, казуси, практика на МТСП, НОИ, ИА „ГИТ“ И ВКС

18 – 20 октомври 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектор: Теодора Дичева, Д-р Михаил Илиев, Марио Първанов, Елка Атанасова, Даниела Асенова
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Практически въпроси по прилагането на международните счетоводни стандарти в българия за 2017 г.

25 - 27 октомври 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектор: Д-р Антон Свраков
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Граждански и търговски обезпечения

1 – 3 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
Лектори: Проф. д.ю.н. Иван Русчев, Проф. д-р Поля Голева, Проф. д.ю.н. Методи Марков, Костадинка Недкова, Проф. д-р Камелия Касабова
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Актуални въпроси на търговското право

8 – 10 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
Лектори: Бистра Николова, Валентина Гигова, Диана Митева, Костадинка Недкова
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

16 – 17 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Велин Филипов, д.е.с., Валентина Василева, Лорета Цветкова
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г. Актуални въпроси на ДОПК

22 – 24 ноември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Доц. д-р Людмила Мермерска, Велин Филипов, д.е.с., Калина Златанова, Росен Иванов
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017 г.

29 ноември – 1 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" 1, КТСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Калина Златанова, Димитър Войнов, Евгения Попова, Доц. д-р Бойка Брезоева, д.е.с.
Цена с ДДС: 336.00 лв.

Граждански процес

6 – 8 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Европа"
Лектори: Красимир Влахов, Емануела Балевска, Боян Балевски, Стефан Кюркчиев
Цена с ДДС: 300.00 лв.

Годишно счетоводно приключване на 2017 г. за бюджетните предприятия. Указания на Министерство на финансите. Практически насоки при прилагане на амортизации в отчетността на бюджетните организации

6 – 7 декември 2017 г.
София, пл. "Македония" № 1, КНСБ, ет. 2, Конферентна зала "Азия"
Лектори: Теодора Бакърджиева, Мария Цветанова
Цена с ДДС: 240.00 лв.

Книги

  • Актуални

  • Очаквани

Граждански процесуален кодекс

Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика
Второ преработено и допълнено издание. Луксозно изпълнение с твърди корици.

Социално осигуряване - 2017

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Практически въпроси на собствеността

Проблеми на гражданския и търговския оборот
Трето преработено и допълнено издание

Кодекс на труда - 2017

Луксозно издание с твърди корици.

Счетоводство - 2017 г.

Oсми по ред годишник с актуално приложно знание за счетоводството и за независимия финансов одит

Обезпеченията в материалното и в процесуалното право

Изчерпателен коментар на правната уредба и анализ на съдебната практика

Данъчно облагане и счетоводно приключване на 2017

Книга-годишник + CD
Двадесет и четвърто издание на книгата-годишник!

Новото данъчно законодателство през 2018 г.

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!

Трудови отношения 2018

Двадесет и първо издание на книгата-годишник!